Синът ми е на 1 г. и 6 м. и посяга да удря всеки път, когато нещо не му изнася. Най- лошото е, че понякога дере до кръв. В нашето семейство рядко си повишаваме тон (е случва се разбирасе, но не и пред него). Моля ви дайте ми съвет как да се справя с този проблем.
- Публикувана: 20 ян. 2007, 13:40 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2007, 18:07 ч.
Детето ми посяга да удря!
Това е нещо, с което съм запозната. Реакциите ми може би не са съвсем правилни, но аз или му се карам за това (ако ме е ударил така че да ме заболи, направо ми причернява и повишавам доста тон 
) или казвам, че мама я боли много, мама е сърдита, мама плаче и той веднага идва да ме гушка и да ме целува. Напоследък забелязвам, че май поразреди опитите да ме наказва с удряне и щипане.
) или казвам, че мама я боли много, мама е сърдита, мама плаче и той веднага идва да ме гушка и да ме целува. Напоследък забелязвам, че май поразреди опитите да ме наказва с удряне и щипане.
И Кали е така.Чак да дере до кръв-не,но посяга.И то не на мен или на баща си,а на други деца в парка.Блъска ги или ги удря-ей така,без причина.Много е неприятно и на мен ми става крайно неудобно пред др.майки,карам й се,обяснявам й,че така не се прави,отклонявам й вниманието към нещо друго.Но обикновено като си науми нещо и го прави,а понякога и нарочно,само за да ме дразни.
Благодаря ви за мненията. Явно е масово явление в тази възраст. За щастие сина ми не посяга на другите деца. И той се ядосва, когато му забраняваме нещо (обикновено опасно за него) или когато трябва да се миеме например, а той не е на кеф за това точно сега. Ясно ми е , че трябва да съм търпелива, но когато го прави понякога се чувствам направо безпомощна.