Публикувана: 17 ян. 2007, 21:36 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2007, 23:07 ч.

До мамите с две и пове4е деца

17 ян. 2007, 21:36 ч.

Мнения: 70

Мами трябва да убедя мъжо защо да си имаме второ дете- той излиза с теорията 4е после като станат по-големи щели да се карат помежду си кой колко дал на едното или на другото. Rolling Eyes

Вие какво ще кажете помогнете със съвет. Peace

А искам да питам и още нещо с малка разлика от 3 години трудно ли е гледането на двете деца? newsm78

# 1 17 ян. 2007, 21:46 ч.

чакам второто си детенце след около месец. разликата им ще е 1 г. и 5 м. Мисля, че в началото ще е много трудно. Решихме се на тази стъпка, защото според мен децата, които живеят от малки с братче/сестриче, се развиват по-бързо, учат едно от друго. Учи и на компромиси, контрол на егоизма и т.н. Пък и им е по-интересно.

# 2 17 ян. 2007, 21:47 ч.

Moite sa s tri i polovina razlika.Mnogo e hybavo i ne e tolkova strashno.Pri nas beshe obratno ,saprygat mi me navi.Az biah izplashena che shte e mnogo trydno.No edinstvenia seriozen problem sa bolestite,kogato ednoto se razbole i drygoto prihvashta.Ako ima na kogo da razchitash ,togava e po-lesno.

# 3 17 ян. 2007, 21:49 ч.

Мнения: 7 723

Всяка една разлика си има плюсове и минуси Peace

А, в това, детето да расте само, виждам само минуси 33uu

# 4 17 ян. 2007, 21:53 ч.

Мнения: 70

И аз виждам доста минуси но ....
А правите ли разлика между децата и някой помага ли ви? Разлика имам предвид едното ви е по-любимо от другото? newsm78

# 5 17 ян. 2007, 22:07 ч.

София
Мнения: 6 011

Цитат на: mylenka в ср, 17 яну 2007, 21:49

Всяка една разлика си има плюсове и минуси Peace

А, в това, детето да расте само, виждам само минуси 33uu

Абсолютно си права-имам двама братя,сега имам и бебе и със съпруга ми нямаме търпение да дойде време за второто/Понеже раждах със секцио трябва да изчакаме/ newsm32

# 6 17 ян. 2007, 22:18 ч.

moite sa s 2g i 4 meseca razlika - dve momicheta (vtoroto e na 2 meseca). chestno kazano ne mi e tolkova natovareno, kolkoto si mislex, no i malkata e absolutno sykrovishte - spi si, nqma koliki, ne plavhe, osven ako ne e gladna. bebe mechta. a i golqmata ne revnuva mnogo. No vsqko bebe si e za sebe si. Nqkoi s edno ne mogat da nasmognat - ako e revlivo, ako e revnivo...

# 7 17 ян. 2007, 22:20 ч.

Niama razlika ,v tova koe obichash po-silno.Az ponege mnogo se karam na kakata si misleh che vtoroto mi e po na sarce.No s malkata legah dve sedmici v bolnica i togava razbrah che i dvete gi obicham ednakvo.
Prosto dvete imat razlichni potrebnosti i malkata iziskva po-veche vreme.No tyk idva pomoshta na tatkoto.Toi se zanimava s malkata ,a s kakata izlizame samo dvete.E revnost ot strana na goliamata vinagi ima, no se nadiavam che e v normalni granici.

# 8 17 ян. 2007, 22:24 ч.

Мнения: 7 723

Цитат на: tania3577 в ср, 17 яну 2007, 21:53

.....
А правите ли разлика между децата и някой помага ли ви? Разлика имам предвид едното ви е по-любимо от другото? newsm78

Не правя никаква разлика между децата си и всячески се старая и те така да се чувстват- равни. Peace

И- не- никой не ми помага . Е, ако ми се наложи- има на кой да ги оставя , но рядко ми се налага Peace

# 9 17 ян. 2007, 22:50 ч.

София
Мнения: 2 162

Разликата между двете ми деца е 3,5 години- каката вече разбира какво и защо й говоря и много ми помага. Живеем далеко от родителите си, но не ми е тежко с двете. Но и по- малка да беше разликата си мисля, че всичко е въпрос на организация и нагласа. Същото е и с ревността и отношението на децата едно към друго. По- важно е как родителите се отнасят към тях и как ги възпитават, отколкото каква е разликата им. Универсална рецепта няма, защото няма двама еднакви души, но ако мама и тати се грижат и двете деца да се чувстват обичани и да са справедливи по- вероятно е да няма ревност, или поне не страшна.
Обичам и двете си деца еднакво, макар че, докато Роси беше още малко бебе не можех някак да почувствам колко силна е привързаността ми към нея- чак като започна да прави разни смислени неща- усмивки, гукане, а сега и бели и номерца.

# 10 17 ян. 2007, 22:51 ч.

Хасково
Мнения: 726

мъжът ми е сам и след първото дете си говорехме за второ, но си го планувахме. Разликата е 5 години, за мен е добра. Много се обичат засега, незнам как ще е нататък, но се радвам че ги има, и двамата.
Вярно е че изискват различни грижи и внимание, но в момента сме се разделили на " мъжки" и "женски" лагер-мъжъ ми се занимава повече с батко, а аз с бебка.

# 11 17 ян. 2007, 23:04 ч.

Мнения: 505

Ние сме с три деца. Разликата между първите две е година и 2 мес, а третото е с 3 години по-малко от второто и 4 от по-голямото. Да ти кажа, не си спомням да съм имала сериозни проблеми в отглеждането. Laughing

Обаче...това колко деца ще имаш, си е нещо, което зависи изцяло от вас двамата. Има хора и хора. Аз бих се навила и за четвърто, има хора, на които и едно им е много. Най-важното според мене е децата да са желани и обичани, другото идва от самосебе си.