Абе случи се преди два дена,ама още ми тежи и ще споделя с вас какво ми се случи.
Отивам аз с детето с количката да взема храната от Детската кухня.Денят един слънчев такъв,как да не ти е весело
Спирам пред кухнята,а до мен спира друга майка с количка,само двете сме,други няма.докато аз си взема бурканчетата,тя се мота нещо и аз влязох точно след нея.Взех си пълните бурканчета и в един момент въпросната майка като вика:"А ама телефона ми го няма,беше на количката?" и ме поглежда мен съмнително
При което,в първия момент мен ме изби на смях.Притрябвал ми е нейния телефон.Казах и че ако се съмнява в мен да ме прерови,да погледне и в количката,а тя продължава да ми натяква че отвън съм била само аз.Направо ми кипна,но се сдържах 
и чак тогава след като ме злепостави пред вече влезлите други майки,видя че телефона и ме е мърдал от количката,направо ми идеше 
Излязох и и казах,че щом телефона и е толкова скъп,да си го носи в нея си,аз си новя свичко за което ме е страх да не изчезме в мен.И да внимава,защото другия път,някои няма да е толкова благосклонен колкото мен.
Незнам какво да си мисля,хем ми е смешно,да приличам на крадец или някой изпаднал екземпляр-НЕ,хем пък ме е яд,от къде на къде,ще ме обвинява преди да е проверила заспалата п.... къде и е телефона
Случвало ли ви се е и на вас,да ви обвинят в нещо за което нямате дори и грам вина и как сте се чуствали?
Аз си мисля,че реагирах доста тихичко като се има в предвид каква аларма сам
но пък не исках да си развалям хубавото настроение с разни простаци 
Отивам аз с детето с количката да взема храната от Детската кухня.Денят един слънчев такъв,как да не ти е весело
Спирам пред кухнята,а до мен спира друга майка с количка,само двете сме,други няма.докато аз си взема бурканчетата,тя се мота нещо и аз влязох точно след нея.Взех си пълните бурканчета и в един момент въпросната майка като вика:"А ама телефона ми го няма,беше на количката?" и ме поглежда мен съмнително
При което,в първия момент мен ме изби на смях.Притрябвал ми е нейния телефон.Казах и че ако се съмнява в мен да ме прерови,да погледне и в количката,а тя продължава да ми натяква че отвън съм била само аз.Направо ми кипна,но се сдържах и чак тогава след като ме злепостави пред вече влезлите други майки,видя че телефона и ме е мърдал от количката,направо ми идеше Излязох и и казах,че щом телефона и е толкова скъп,да си го носи в нея си,аз си новя свичко за което ме е страх да не изчезме в мен.И да внимава,защото другия път,някои няма да е толкова благосклонен колкото мен.
Незнам какво да си мисля,хем ми е смешно,да приличам на крадец или някой изпаднал екземпляр-НЕ,хем пък ме е яд,от къде на къде,ще ме обвинява преди да е проверила заспалата п.... къде и е телефона
Случвало ли ви се е и на вас,да ви обвинят в нещо за което нямате дори и грам вина и как сте се чуствали?
Аз си мисля,че реагирах доста тихичко като се има в предвид каква аларма сам
но пък не исках да си развалям хубавото настроение с разни простаци 
Но пък погледни го от към веселета страна,простотията не е твои спътник 
)
Толкова зле се почувствах, че ......нямам думи просто 