Преди кюретажа, да поговорим

  • 1 420
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 335
Мили момичета, за мое огромно съжаление и аз се превръщам в част от статистиката на загубилите желано бебенце  Sad Вчера след 3 седмично чакане се установи, че моето бебе не се развивя и не е живо. Диагноза Мисед.
Трябва да отида на кюретаж. Днес.... може би .... Сега съм много ... объркана... Много е тежко да осъзнавам ситуацията и това, че доброволно трябва да отида да махнат малкото ми човече. Поради каръшко стечение на обстоятелствата трябва да мина през това сама. Милото е наясно и изживява всичко много зле, но няма  как да е с мен през цялото време. На семейството си не съм казала; майка ми има 3 неуспешни бременности, не искам да я подлагам на това.
Иска ми се тук да се включат и други като мен (дай боже да не са много!!) и да споделят всикото объркване, страх и яд.
Наистина всичко е объркано. Мислех, че ще съм готова за новината, която чух вчера ... не съм. страх ме е,не знам какво да мисля и очаквам.
Миналите през този ад, дайте акъл. Как се справихте с това?

# 1
  • Varna
  • Мнения: 1 094
Мила, много съжелявам. Hug Ами освен да бъдеш много силна, не знам какво друго да ти напиша. Изживях подобно нещо април месец миналата година..... трудно е, но няма да се предаваш! Hug Поплачи си, не сдържай мъката в себе си.

# 2
  • София
  • Мнения: 626
Здравей миличка!
Аз го приживях същото но в много по-късен етап на моята бременност!!!
Не се притеснявай!Всичко ще мине благополучно.
Стискам ти палци!!! Cry

# 3
  • Мнения: 4 324
Съжалявам Sad ....
Няма „готови” да чуят подобна новина, винаги е тежко, дори и да си очаквала подобни събития.
Рецепта за справяне с тази ситуация няма Sad С течение на времето спомена ще избледнява, но едва ли някога ще успееш да забравиш, поне не в близките години. Не искам да те отчайвам, но аз го чувствам така .... За съжаление в трудните моменти, си спомням с още по-голяма сила за събитието Sad таква съм си, много емоционална ... Sad
Взем с теб някого, недей остава сама - приятелка или близка роднина, ще ти е малко по-леко, съвсем малко даже, но пак е нещо ....
 Сега ти е позволено да плачеш, тази болка трябва да излезе от някъде.

Успех не мога да кажа, само пожелавам по-бързо да се възстановиш емоционално.

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
Съжалявам Cry, ужасно съжалявам, че има такива трагедии. Не отивай сама, само това мога да ти кажа от собствения си опит, защото аз освен родителите си, не исках да натоварвам и мъжа си; до ден днешен съжалявам за решението си тогава.

# 5
  • BABYLAND
  • Мнения: 3 409
СЪЖАЛЯВАМ , мила! Дано това е последната тъга, която изпитваш в живота си. Не отивай самичка, в крайна сметка сега имаш нужда от близък човек, който да е до теб. На майката ти ще й стане много по-тъжно, като разбере, че сама си отишла на кюртаж, отколкото сега като дойде с теб. Майчиците дават неповторима сила на дечицата си...вземи я със себе си! МНОГО КЪСМЕТ....АМА МНОГО!

# 6
  • Мнения: 43
миличка,аз изживях и вси още изживявам всичко гова,на 28 12 2006г.ми поставиха тази диагноза и на 29 бебето вече го нямаше,преди гова имам още един missed в 10г.с.и принудително раждане в 27г.с.,знам,че ти е много трудно Cry.И аз изживявам болката заедно сьс сьпруга ми,не искам да те настройвам песимистично,но този кошмар винаги остава ище се врьщаи кьм него,поне при мен е така,но се надявам Господ да ни помогне да преодолеем всичко и лошият кьсмет да ни отминава,ще се радваме и ние на детенце бьди сигурна в това и гледай напред

# 7
  • Мнения: 1 440
Миличка,много съжалявам!Моля се Господ да ти даде сили да преодолееш мъката и бързо да се възстановиш!
Нека от сега нататък в живота ти да се случват само хубави неща!Прегръщам те,бъди силна! Hug

Благодаря ти за силните думи,които си писала в моята тема,въпреки мъката!Ти си добър човек!

# 8
  • Варна
  • Мнения: 1 003
Искрено ти съчувствам! Като преживяла това знам, че ще ти бъде трудно и ще ти бъде много болно. Аз преживях това, точно преди 4 месеца на 11.09. на рождения ден на майка ми ("голяма подарък" й направих  Cry). Най-близките ми хора бяха до мен и веднага щом излязох от упойка посисках да си тръгна и възможно най-бързо напуснах болницата. Намери начин да не си сама, така поне ще имаш някаква подкрепа и няма да си сама в болката.
Пожелавам ти да бъдеш силна и по бързо да преодолееш тази трудност в живота ти!

# 9
  • Мнения: 191
Здравей,
страшно съжалявам, знам колко е гадно и колко безпомощен се чувства човек в тази ситуация.Пожелавам ти здраве, всичко ще бъде наред следващия път.
Аз го преживях два пъти и съм на път за нови опити, бъди оптимист, за да не се изгубиш в мъката.Всичко ще се оправи сигурна съм Hug  bouquet

# 10
  • Мнения: 349
не се тревожи мила, добрата вест е че  повечето жени наистина  забременяват много лесно след това.Аз след втория цикъл след аборта забременях,засега успешно, но черните ми мисли още не ме напускат.

# 11
  • Мнения: 1 335
Мили момичета,
безкрайно много благодаря на всички ви за подкрепата!!!   bouquet
Днес бях на кюретаж  Sad и много мислих за това, което сте писали. Бях сама (така прецених в крайна сметка), но почти усещах присъствието на всички вас. Знам, че звучи малко идиотски, но... все едно имаше някой с мен ... в мислите ми. Помогнахте ми повече, отколкото можете да предполагате. Благодаря отново!
Другото странно, което се случва е, че спрях да плача; не знам защо. Чувството, че съм празна е тежко, но някак си намирам сила и позитивизъм в думите ви и това ми дава надежда за ново начало .. някой ден. Дай боже скоро! Praynig
Сега ми се изка само времето да минава по-бързо, да се откъсна от това, през което минах днес. Иска ми се тази мъка да не сполети никого.
Огромно благодаря и желая на всички вас, мили момичета, които писахте и които четохте да намерите здраве, щастие и много любов в живота си. Желая ви бъдеще, преизпълнено с радост и детски смях!!  bouquet
Прегръщам всички ви мнооого силно и казвам още едно благодаря, че сте там и че сте съпричастни, дори с тези, които не познавате!!!

# 12
  • BABYLAND
  • Мнения: 3 409
Еми не знам как ще ти прозвучи, но се ядосвам, че не ти предложих да дойда с теб! Не предполагах, че ще отидеш самичка и сега ми е много мъчно, че не дойдох -  ей така...за подкрепа. Хубаво е това, че всичко вече е свършило, постарай се да не позволиш на мъката да те сломи. Горе главицата мила, нещата ще се наредят рано или късно. Моля се да е РАНО!
  Пиши тук, момичетата са прекрасни, подкрепяме се както в хубави моменти така и в тъжни.

# 13
  • Мнения: 7 718
Аrcana , съжалявам Sad. Нямаше ли някоя приятелка да те придружи?
Трябва да си махнеш лентичката. Sad

# 14
  • Мнения: 1 335
GOLDEN ROSE, мила,
дори не съм предполагала, че още има хора като теб! И двата ти постинга успяха да ме разплачат и да ми напомнят че има и много добри хора. Благодаря ти! Както вече писах вие ми помигнахте много! Благодарна съм и че този ден свърши .. сега ще се опитам да гледам напред, знаейки, че тук има много мили  момичета, готови да помогнат и да ме подкрепят.   bouquet
Lali, за имане-имаше кой да дойде; и приятелка, и близък приятел на милото. Водихме с него ... полемика по въпроса, но все още смятам, че постъпих правилно. И на любимия казах след като приключи всичко. Смятам, че колкото по-малко хора карам да страдат, толкова по-добре. Всъщност исках да взема някого за подкрепа ... мойто кученце. Обаче няма болница по света, в която да ми позволят да шляпам по коридорите и етажите с 45 килограмов ротвайлер ...
Благодаря за подкрепата и съпричастността на всички ви. Здраве и късмет ви желая bouquet

Общи условия

Активация на акаунт