моля за съвет!

  • 752
  • 8
  •   1
Отговори
  • Мнения: 12
Историята е дълга (почти шестгодишна), но ще се опитам накратко да я предам и ако може да ме посъветвате какво да правя.Преди почти 6 години срещнах един мъж,понастоящем баща на сина ми,който много обикнах и промених доста в личния си и служебния си живот с цел нещата да вървят и да бъдем заедно. Той се разведе, като детето от брака остана при него (на 7 години), бившата му жена имаше психично заболяване и скоро след развода почина, след което той започна да се обвинява затова и така до ден днешен.По време на тези събития аз бях бременна от него, изкарах си почти сама (виждахме се почти всеки ден , но той си живееше отделно с другото дете) цялата бременост, родих, той даде име на детето и зачаках момента в който ще вземе решение да се съберем и да живеем заедно като семейство.И така сина ни вече е на 3 години и половина и на него все нещо не му е подходящо, не можел да тормози другото си дете, аз не съм я обичала достатъчно, той какви неща бил преживял и разни други оправдания от този вид. Никога не се замисля какво съм преживяла и аз от моя страна и нашето дете също, да, аз много съм искала това дете и страшно много си го обичам, но ми се струва , че при него нещата не стоят по този начин и той за съжаление не проявява към детето ни отношението,което би трябвало да има един баща към сина си. Проявих достатъчно търпение,чак и аз се чудя от къде го намерих  толкова много, но все повече започвам да се изнервям и да се притеснявам , че детето вече е голямо и започва да задава все повече въпроси, непрекъснато го пита защо си тръгва и не иска да го пусне, натъжава се след като си тръгне и аз все по-често си мисля, че може би е по-добре да прекратя този тормоз за мен и най-вече за детето ,достатъчно време го чакахме да вземе решение и след като досега не го направи, струва ми се че никога няма да се случи.

# 1
  • Мнения: 1 425
А ти обичаш ли неговата дъщеря и ще я приемеш ли като своя?

# 2
  • Мнения: 12
Обичам я,макар че не ми еникак лесно,защото тя вече е голяма и ми прави различни номера,защото се чуства застрашена от това че трябва да дели неговото внимание с нас и това не и емного приятно. По-лошото е че той за да не я тормози не й прави за нищо забележка, а ако аз го направя, се сърди и всъщност проблема е най-вече в това, че той не иска да подреди пъзела и да постави всеки на мястото му, а и изглежда че по някакъв начин е свикнал вече с тази ситуация и затова не бърза да я променя

# 3
  • Мнения: 2 863
Много ти е деликатна и сложна ситуацията. С оглед на чувството за вина, което изпитва, на създадените вече трайни навици в отношенията ви, бих казала, че може би за известно време е добре да се откъснеш малко от него с детето. Не казвам да взимаш кардинални или крайни решения, а  само да си дадеш време и възможност да видиш как наистина стоят нещата.
Имам богат опит с човек , който от 20 кладенеца ще донесе вода, за да паснат нещата на неговоте схеми, но това винаги значи,
че никой не си е на мястото и той не желае да направи тази подредба.
Най-важното за Теб е да си дадеш сметка какъв би бил живота ви ако се съберете?!!! Той все така няма да иска да прави забележки или да постави всеки на мястото му за да има някаква логика в отношенията ви. Детето ти ще расте в една объркана и неподредена среда, а ти ще имаш ли още търпение, нерви и сили, за да се справиш???  Ако много обичаш мъжа, ако смяташ, че и в теб има обич  и търпение, но най-вече вече кураж- опитай, но  да направиш от тези 4 човека семейство ще бъде голяма и тежка битка при така описаните обстоятелства  bouquet

# 4
  • Мнения: 12
не знам дали ще издържа още дълго в тази ситуация, защото колкото и да обичаш някой, когато той се държи по някакъв обиден за теб и най-вече за детето ти начин, и най-важното без да може да разбере защо на теб ти е обидно, а не знам дали вече казах че не съм и от най-търпеливите, в тази си връзка съм надскочила себе си много в това отношение, та и аз си мисля , че е крайно време да се разделим напълно, независимо дали това ще доведе до взимане от негова страна на решение за нормално съжителство или ще бъде края на целия сапунен сериал.Притесненията са ми за детенце,не знам как ще му се отрази на него.От наблюдения знам че ако по-дълго време не вижда и не чува баща си спира да пита за него, но сега пък колкото по-голям става го търси все повече, но и тези постоянни сбогувания когато той си тръгва го натъжават много и то дори не иска да му даде целувка за чао. та такива едни работи.... Sad

# 5
  • Мнения: 2 327
Човека се е затворил в чувството си за вина и самосъжалението, че му се е случило нещо лошо. Преди да излезе от това състояние няма да се получи нищо. Опитай се да го накараш да те разбере. Стресни го ако трябва.

# 6
  • Мнения: 7 362
Човека се е затворил в чувството си за вина и самосъжалението, че му се е случило нещо лошо. Преди да излезе от това състояние няма да се получи нищо. Опитай се да го накараш да те разбере. Стресни го ако трябва.
     Ами той може да си е "затворен" така още 100 години.Отговори си на въпроса : Заслужава ли си живота ти да отмине ,хей,така в стряскане,чакане и не знам какво още,а детето ти да има и да няма баща .Аз не мога да намеря точен израз та какво да кажа за 3-годишно детенце.
                  По -  възрастна съм от теб и сега с моя опит,а може би и с годините не бих изтърпяла повече и миг.Ще ме измъчва въпроса ,дали покрай мен не е щастието на детето ми и моето собствено,а аз седя и чакам някой да се "отвори"!
                  Извини ме за малко резкия тон,но като чета ти все чакаш,ту да се разведе,ту да не нарани дъщеря си,а ТЕБ И ТВОЕТО ДЕТЕ някъде не ги виждам.Не си ли попаднала на човек,на когото му е било удобно така:Жената болна,аз да поплача на чуждо рамо,а след това секс и утеха.Нещата се променят и почва пак усукването,но този път жена му я няма,е, има на разположение дъщеря и отново същото.Абе нещо не ми харесва на мен това неустановено положение,много важно,че си е дал името на дете,което толкова често е изоставяно.Аз пък не бих му искала името,ако не е при мен.Вярно любов,любов,но само аз ли трябва да се раздавам и да се съобразявам.
                 Хайде,изхвърли го веднъж и ти ,измисли си мотиви подобни на неговите и тогава да видим как ще реагира.Да бе, дали ще се събуди!?!?Ако не тегли му майната и си живей живота.Може и да си поплачеш малко,да ти е тежко,но поне няма да изпортиш живота си безвъзвратно.
                 Поздрави и не се предавай,или воюваш за щастието ви с детето с всички средства или се огледай - да не изпуснеш шанса да заживееш нормален живот с обич и човешки отношения.  bouquet  bouquet  bouquet

# 7
  • Мнения: 12
 Ще ме измъчва въпроса ,дали покрай мен не е щастието на детето ми и моето собствено,а аз седя и чакам някой да се "отвори"!
 
 Благодаря ти  Didia, наистина по-скоро аз трябва да се "стресна" и да се спасяваме с малкия от тези странни отношения, а ако последва реакция ок ако ли пък не може и да е по-добре за нас така! Аз също разбирам, че когато двама души се обичат това би трябвало да ги кара да се чустват добре, а това че аз от доста време не се чуствам добре,притеснена, непрекъснато внимавам нещо да не го разсърдя(това се оказва невъзможно, защото непрекъснато си търси и най-малкия повод за да се сърди), за да не се объркат нещата......и в един трезв момент като се замисля че не точно така съм си представяла отношенията ми с човека с който искам да имам семейство , ми става напълно ясно че трябва да се спра и да се постарая аз а от там и синът ми да се чустваме добре,несъобразявайки се с капризите и прищевките на мъжа който би трябвало да се грижи по някакъв начин за нас , а не само да ни тормози!             

# 8
  • Мнения: 12
Началото трябваше да бъде цитат, но нещо не ми се получи Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт