Къса ми се сърцето!!!!

  • 799
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 155
Мили мами, как успяхте/тези от вас/, които са се върнали на работа.
Вероятно ще се наложи да започна работа през март, защото предложението е твърде добро, за да бъде отказано. Но пък направо не знам как ще се откъсна от малкото слънце. Изобщо не обсъждам чисто организационните проблеми с бавачки и прочие...Да не говорим, че той още не е захранен/само на кърма е/ и сега ще трябва доста по-бързо и това да започнем.
Просто сърцето ми се къса, като си помисля, че ще трябва до го оставя толкова малък и сладък и да не го виждам цял ден. Плаче ми се! smile3518. А и като виждам колко е привързан към мен. Като ме види, все едно слънцето изгрява. Дали няма до го травмирам, дали няма да отвикне от мен??? Май не съм готова за това и ме е страх!
Моля споделете вашият опит!

# 1
  • Мнения: 5 362
Не съм се върнала на работа,но това ми предстои и на мен.Макар,че ние сме по-големи,аз също мисля за тези неща.
Няма да отвикне от теб-това е сигурно.Само дето ще пропуснеш много важни етапи от развитието му-не само във физиологичен,но и в емоционален план.
Ако наистина ще започваш работа просто трябва да се примириш с това.Все пак детето ти ще го гледат,както кажеш,ще го виждаш вечер и през почивните дни ще сте заедно-тежко е наистина,но няма как.

# 2
  • Мнения: 264
Разбирам те напълно! Дъщеря ми беше на 11 месеца, когато се отказах да започна работа - сърце не ми даде. Убедена съм, че за детето няма по-добро от собствената му майка, а и не можеш да върнеш времето назад. Лично аз днес не съжалявам, че не приех, година по-късно можех да избирам от три предложения за работа., така че в това отношение няма нища фатално. Зависи доколко можеш да си позволиш да караш с парите за майчинство.  Confused

# 3
  • Мнения: 9 990
Няма значение кога се е случило това-рано или след годинката.Емоционално е едно и също.Откъсването от детето е еднакво "болезнено" и в началото и по-късно.Ще го "преболедуваш", ще мине, може би не съвсем.Ето, аз до ден днешен си мисля за моето денем, нищо, че вече е на 4.До кога ли?Може би винаги ще е така, незнам.Е, няма общо с мъката в началото, но си е все едно такова усещането.....

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 907
Тая мисъл и на мен не ми дава мира, откак минаха празниците  Cry . И аз ще трябва да се върна на работа след два месеца, ама той поне е по - големичък. А на три месеца мисля, че не бих могла да го оставя  newsm78, е, ако не съм притисната финансово разбира се ...

# 5
  • Мнения: 683
Върнах се на работа, когато синът ми започна 6-я месец, но все пак работя на смени по 6 часа, и то 2-3 пъти в седмицата и нямаше никакви проблеми, кърмих го доскоро, докато стана на 11,5 месеца. Дори на мен ми се отразява разтоварващо да съм извън къщи от време на време, а и мъника така свикна да не е постоянно с мен, когато ме няма е с тати или баба.

# 6
  • у дома
  • Мнения: 965
Няма значение кога се е случило това-рано или след годинката.Емоционално е едно и също.Откъсването от детето е еднакво "болезнено" и в началото и по-късно.Ще го "преболедуваш", ще мине, може би не съвсем.Ето, аз до ден днешен си мисля за моето денем, нищо, че вече е на 4.До кога ли?Може би винаги ще е така, незнам.
Все едно аз съм го писала...

# 7
  • Canada
  • Мнения: 649
Аз се върнах на работа когато щерката навърши 3 месеца. Не съм го изживявала тежко най-вероятно защото исках да се върна на работа. сега се чувствам по-пълноценна, защото като не съм я виждала цяла ден, вечер страшно много й се радвам и т.н. Като бях вкъщи по цял ден, постоянно бързах да свърша домакинската работа и на практика не й обръщах достатъчно внимания.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 877
Ох, колко добре те разбирам... Много кофти момент е. При мен стана постепенно - прърво се върнах в университета и имах лекции само 3 дни в седмицата до обяд (така продължахме да се кърмим).

После като стана на година и половина започнах работа. Никак не е лесно, но пък няма начин. Но не се притеснявай, няма да се отдръпне детето от теб - нито емоционално нито физически, защото все пак ще сте заедно доста време, а и връзката майка-дете е много силна!!!

# 9
  • Мнения: 1 294
Детето ми беше на 4 месеца когато ми се обадиха от работа с молбата да започна.Два дена мислих над това и колкото пъти погледнех детето си ревях.В крайна сметка, отказах им и смятам решението си и до днес за много правилно.
Вярно по-трудно ни е сега финансово, но поне детето си има майка, а майката бебе Mr. GreenА парите винаги успяват да ни стигнат за нуждите на детето, ние се жертваме за някой материални неща, но жертвата си заслужава напълно Heart Eyes

# 10
  • Мнения: 2 125
Аз започнах работа месец, преди малкия да направи 3 годинки. Всеки божи ден сме били заедно и сме се забавлявали, карали....гледах го как се променя всеки ден. Трудно е, но е наложително оставянето (освен, ако не си наследил някой и друг милион Money).
Пенелопа правилно е казала - няма значение колко е малко детенцето, винаги е трудно.

Общи условия

Активация на акаунт