Публикувана: 10 ян. 2007, 13:58 ч.
Последно мнение: 11 ян. 2007, 17:56 ч.

Породени деца и връщане на работа

Гост

10 ян. 2007, 13:58 ч.

Мнения: 104

Здравейте мами на породени дечица.
Имам 2 момиченца с разлика от 1г. и 4 м. и вкъщи е голям купон. Вече 3-та година съм си вкъщи и се гледаме, но мисля да се връщам на работа от есента. Въпреки, че гледането на малките ме поизнерви доста, сърце не ми дава да ги оставя. Хайде каката ще е вече по-голяма, но малката ще е на година и 3-4 месеца. Ще трябва да ги разделя, едната на ясла евентуално или при баба й, а другата при другата баба. От друга страна адаптацията към работата след толкова отсъствие ще бъде доста трудна мисля. Работата ми е много натоварена и по цял ден и затова ми се иска сладурките да са попораснали като се върна. Абе доста съм объркана и притеснена. Споделете вие кога се върнахте на работа и как се справихте с гледането на децата след това.

# 1 10 ян. 2007, 14:23 ч.

Пловдив
Мнения: 4 385

Моите деца са с година и два месеца разлика, гледах ги три години и ги пуснах заедно на градина.До предучилищна бяха в една група и последната година ги разделиха, но лелите ги пускаха да си ходят на "гости" като им домъчнее една за друга и не съм имала проблем.

# 2 10 ян. 2007, 16:03 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Аз се върнах на работа, когато малкият беше на годинка. Той тръгна на ясла на 11 месеца. Каката изчаках и я пуснах направо на ДГ. Три години ги гледах сама. Тръгнах на тработа на пълен работен ден - до 17.30. Много ми беше тегаво, но слава Богу и те, и аз свикнахме бързо. Него нарочно го пуснах на ясли малко по-рано, за да може в началото да си го взимам на обед, да свикнем с болестите и т.н.

Канализираха се при мен нещата и в офиса, и с децата, но понякога все още имам чувството, че съм на ролокостър без да съм си сложила колана. Но... свиква се.

Според мен колкото по-бързо вземеш решението и тръгнеш, толкова по-добре и за теб, и за тях. Аз изобщо не исках толкова рано да давам малкото, но мъжът ми много здраво ме натисна и аз се предадох. Сега се радвам, че не го отложих.

# 3 10 ян. 2007, 16:40 ч.

Мнения: 104

О, съвсем не смятам да ги давам на ясла от толкова малки. Дано бабите да се навият да ги гледат. Но като знам какъв е зор, ме е страх после да не се откажат. Ще поседя още година вкъщи пък ще видим.

# 4 10 ян. 2007, 17:36 ч.

Мнения: 1 455

Мисля,че е по добре да изчакаш още половин година и да ги пратиш на ясла.Много по-добре ще им е на децата да са сред деца отколкото при бабите.Не разбрах малката ти дъщеря на каква възраст е,но си мисля,че на 1г.6м. спокойно можеш да я пуснеш.Много зависи и дали ще ти боледува.

# 5 10 ян. 2007, 17:42 ч.

Мнения: 104

Малката е на 7 месеца и половина, за нея има доста време. Сега проблем ми е каката, защото е родена февруари месец и на детска градина ще тръгне едва догодина есента.

# 6 10 ян. 2007, 21:49 ч.

Мнения: 7 430

При моите юнаци разликата е 1г и 7м - Вики като стана на 1г и 3м го записах на ясла и оттогава си ходи, малкия мисля поне да навърши годинка и малко повече и тогава и той ще тръгне по стъпките на баткото Доволна съм - научава много повече неша, които аз бих могла да му дам Само да не ми се разболяват съм на мнение, че дечицата се нуждаят от дечица...както и ние - най ни е хубаво с връстници, а не по възрастни.. Това си е мое мнение - никого не ангажирам

# 7 10 ян. 2007, 23:54 ч.

Мнения: 705

малко преди павел да направи година (симона беше 2.2г) се върнах на работа на 4 часа - работата ми го пзоволява, а и шефът ми е достаъчно толерантен). имам бавачка, която ги гледаше лятото докато ме няма, после пуснах симона за 3 месеца в частна занималня, но не се поучи. така и аз, и симона, се прибрахме вкъщи за зимата. аз се чувствам много добре от тази ситуация - успях за 5 месеца да заредя батериите и да си почина малко от купона вкъщи, сега пък си почивам от служебните ангажименти и съм си с децата, което на този етап ме удовлетворява на 100%.

за ясла и дума не може да става при нас (лично мнение Stop

)

# 8 11 ян. 2007, 02:40 ч.

Мнения: 3 491

И аз ги гледах у дома 3 години, моите са с 1г.11м. разлика, после станах студентка на пълен норматив. Големият започна детска градина за по 2-3 часа на ден на 3 годинки и нещо. Малкият си беше при мене, а когато имах часове в университета, ми ги гледаше жена. Учех вечер, събота и неделя, когато баща им беше у дома. За моята ситуация това беше най-добрият вариант.
Притеснявах се от интелектуалното предизвикателство в университета, но стана обратното - след 3 години липса на активен умствен труд се оказа, че мозъкът ми е починал страхотно, попивах всичко със свежестта на бебе, в университета се наслаждавах с пълна сила на удоволствието да се концентрираш и за 2 часа никой за нищо да не те прекъсне, в крайна сметка завърших първия семестър с пълно отличие.
За адаптацията най-добре ми помагаше целенасоченото усилие да "изключвам" - като съм у дома с децата, "забравям" за съществуването на университет и не се докосвам до нищо учебно. Когато уча или съм в университета, "забравям" всичко, свързано с децата. Действаше ми много тонизиращо, както и нагласата, че на училище си почивам от децата, а с децата си почивам от училището.
Прецени какъв вариант работи най-добре за тебе, и - успех!

# 9 11 ян. 2007, 17:56 ч.

Мнения: 7 378

При нас разликата е 1 г 7 м.Малкия тръгна на ясла на 1 г 6 м .Тъкмо свикна и го спряхме заради бебето да не носи вируси.Сега мислим живот и здраве да ги дадем двамата на едно място от октомври тогава големия ще е на 2 г 6 м ,малката ще навърши 1 г на 28 октомври.Ако не боледуват ще ходят,в противен случай ще се редуваме всички да ги гледаме в къщи. bouquet

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: