Сега, ако си бях в България...

Нана, аз пък се събуждам, пооправям това- онова като всяка сутрин и се залепвам пред компа... нищо ново, никакъв стимул в живота, на моменти отчаяние...Или излизам и вървя сама, без цел и посока...
Ако си бях още в България ли?...Щях да си работя (на периоди), да се виждам с приятели всеки ден, да навъртам километри с разходки и да съм още 52 кила...Щях просто да съм си в мои води, сред моите хора, с мама и баба и нямаше да ми е зле...
Сега обаче съм с моятя любов, щастлива, чакам най-после дълго копняната си първа рожба.
Не можело човек да има всичко в живота... , ама може винаги да се опита! Да се надяваме поне някоя от нас да успее

Eх, ако бях сега в Бг. най- вероятно щях вече щях да имам бебе можеше и по майчинство да съм( защото до преди година Чехия ми налагаше стого законите си за раждаемостта)  щях още да имам добри приятелки който се сещат за мен...сега дори за празниците не се обадиха...Рядко пия кафе тук с българките, но пък затова сред чехкините има много добри женици към който мога да се обърна при нужда.
Щях да шия частно защото парите никога не стигат и едвали щеше да ми остава много време.Сега имам много повече планове и идей също и време да ги реализирам.На крачка сме да си купим жилище а в София щяхме да чакаме тепърва да стоят върху наследствените земи на съпруга ми.
Чесно казано май съм по-щаслива тук. Мислейки си за БГ виждам как не ми даде шанс да реализирам мечтите си.

Точно по това време щях да се воzя в претъпканото 111, паzейки си чантата от "филипинските" джебчийки(посока ЛЮлин->Симеоновско шосе) държейки се с 1 пръст и стъпвайки на 1 крак върху стъпалото на някой чичка, zа да могат още 225 човека да се хванат и да стъпят в автобуса на път zа работа . Щях да благославям хубавото време, че не ми се налага да мръzна по спирките брулена от Западните ветрове.

Сега ме накарахте да се замисля...
ако си бях в Бг...Щях да имам вероятно само 1 дете, което да ходи на ясла от най-крехка възраст, щях да изплащам заем за апартамент и да ходя на работа по 10 часа минимум дневно.Командировки от време на време. Обичах си работата, ама голям стрес си беше...Срещи с приятели, посещения на бабите през уикендите, пътувания из родината... Кръчмички, купони, кино, кафенца. Веселба и безпаричие.

Сега - имаме 2 деца, ама си ги гледаме сами. Лудница е. Едното на гърнето, другото на гърдата.Едновременно правя закуската и почиствам я повръщано на килима, я напишакно на плочките. Въртележката така ме помита още от 5-6 сутринта, че към 3-4 следобед се сещам че съм още по нощница, не съм се сресала и ми се пишка от 2 часа. Почти никакви контакти, излизане само за пазар или разходка до парка (ако не е лошо времето). Разговори само по темата за децата. Нетипични за мен случки (например отварям вратата на пощажията без да се усетя че съм тениска с мокри петна от протеклата кърма, даже не ми прави впечатление учудения му поглед).Средно сън в денонощието - до 5 часа, 6 часа само в мноого хубавите дни. Живея с надеждата че нещата ще се пооправят с времето и ще се науча да се справям с всичко по-експедитивно, така че да мога да открадвам по малко време и за мен. Срещи с приятели - никакви, родителите - няколко пъти седмично по телефона или скайпа - пак си говорим за децата. Приятелите от БГ - засега интернет ни спасява - чуваме се сравнително редовно. Пиша 1 постинг по 3 часа, защото ме прекъсват за хиляди работи дето са по-важни.
И най-интересното е че си позволяваме да си мислим за времето когато ще имаме 3 деца.

Даааа, човек не може да има всичко, ама пък защо да не опитаме.

Първата ми мисъл е че ако си бях в България щях да съм по майчинство а не да ходя на работа с големия корем
Щях да си се разхождам , да се виждам с майка ми всеки ден / Божичко колко ми мипсва/, нямаше да се притеснявам как ще гледаме бебчо т.к. баби и прабаби бол, а и приятелки с по едно две деца имам колкото щеш. Щяха да си ми пазят учителското местенце, а аз 2 години да се радвам на моя бебо, а сега се чудя как да водя преговори с фирмата, ако може да работя от 5 до 1, за да можем със съпруга ми да си голгледаме сами детенцето.
Сега като чета какво съм написала, чак се чудя какво правя тук

surfline,   Посмях се от сърце!  

Благодаря на всички които се включват. Ето аз все още си пия кафето и чакам детето да стане. Ако си бях в България точно в този момент, щях да съм вече на въртележката.  

гледам да не мисля понякога изпадам в депресия, когато се замисля за близките, но и като си представя какъв можеше да е живота ми - страшно съм доволна, че съм тук. 
лятото ми липсва- разходките, приятелите, природата. но зимата си е мизерия. няма къде да водя малкия да си играе- в единственото закрито място за игра все още се намират майки, които пушат , където си играят децата. да не говорим, че няма ресторант, където да не си "похапнеш" тютюнев дим. за другите неуредици сме говорили доста.

Нана, като спомена пак за кафето и се сетих че в БГ. също сутрин пиех кафе, ароматно еспресо прясно сварено от свекърва ми, от колежките в работа или с Мишо в някой китна сладкарница...тук предпочитам да си спретна чаена церемония  ...но връщайки обратно в родината пак започвам да пия...досега не съм се замисляла защо е така 

И аз се замислих и установих, че са изминали прекалено много години, за да мога да кажа какво би било, ако бях там Нямам никаква представа.....

Ивалексче, не ми се говори за кафето. Аз в България пиех по 2 двойни къси кафета на ден и не можех и да си помисля "просто кафе". Беше си цял ритуал. Сега тук пия нес кафе в огромна чаша с много вода. Свиква се де. Все се каня да се сдобия с домашна кафе машинка, поне на хубавото кафе да не изневерявам.  

ето това важи и за мен. Напрегнах се адски много, за да си се представя в тази ситуация... но тази година ми е 18_тата извън... , наистина не мога

Щяхв  събота да отида на ски, че тук една планина няма
.... но пък дали щях да имам пари за ски????

И за мен май са изминали доста години извън, за да е реално това което бих, ако бях...
Но все пак понякога си мечтая - обикновенно като чета из форума Настоящите майки.... и в комбинация с това което беше преди  години и тогава се получава една много идиалистична картинка, дето хем ми се иска да е реална, хем знам че се опитвам да смеся тукашната действителност с миналото в БГ....
Дори си мисля - Сега ако си бях в БГ, ама с опита който съм събрала досега, да мога да живея тогавашния си живот, би било прекрасно!
И най ми липсват тогавашните приятели! Още ги имам, но не е така както преди 12 години

Моите не са чак толкова много, в сравнение с твоите са "едва" 8, но въпреки това ми се вижда безвъзвратно далеч.... Което ме навежда на мисълта, че съм си намерила до известна степен мястото и не се разкъсвам между това какво ми е сега и дали не бих се чувствала по-добре или по-зле там, където бях преди 8 години... Май по-спокойно се живее така
България в момента за мен е местенцето, където живеят роднини и приятели, които с радост посещавам всяка година.... други представи за там, като дали бих работила, бих ли имала семейство и деца, как бих се чувствала... просто нямам