ЗА МАЛКИТЕ "ДЯВОЛЧЕТА":):):)

  • 1 611
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 205
  Здравейте. . .всички ние си обичаме много малките съкровища, ставаме сутрин с усмивка, целуваме ги, боричкаме се с тях, пеем детски песнички. . .докато идва момент, в който малките съкровища се превръщат сякаш за секунда в малки "дяволчета", готови опънат/сякаш  нарочно/ до последното нервно окончание, което имаме и да изстискат всичките ни физически сили...тогава ние избухваме за части от секундата или просто се затваряме в себе си...а вие от кой тип родители сте?...как се преборвате с такава "нервна криза" и съжалявате ли за реакциите си след това?или оставяте детето да прави каквото си иска, а вие просто се обвинявате, че не може и дума да му кажете,защото го обичате толкова много/ което също си има психологическите обяснения/...моля, уточнете и възрастта на детето...надявам се да изкажат мнение и майки на много малки деца:а вие мислите ли, че едно дете малко над годинката може да ви прави просто напук???очаквам интересни постинги, както и съвети...

# 1
  • Мнения: 1 680
В такива моменти се опитвам да запазя самообладание. Меко обяснявам защо не може гола да тича из спалнята и като се затръшка я хващам здраво и й пея. Рядко си изпускам нервите,днес се случи, защото малката докопала нож и с острото към лицето на баткото, одра го по лицето. Побеснях и я плеснах и наказах. Плаче и стои наказана. А иначе гледам да й отклонявам вниманието от така инересните забранени неща.

# 2
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Аз съм от импулсивните и избухливите. В повечето моменти гледам да съм спокона и отклонявам вниманието или гледам да го разсейвам, но ако съм изнервена по принцип, става лошо. Стискам зъби, докато в един момент изригвам като вулкан и веднага щом викна ми минава и съм отново спокойна и уравновесена. Но зависи до каква степен ми е вдигнал нервите, понякога ми трябват 30сек. за да утихна. Но сина ми ме разбира, защото е същия като мен, за учудване на мъжа ми. Нарича ни „психари”, понеже си викаме и в следващия момент пак се целуваме и гушкаме. На него му трябва повече време за да възстанови взаимоотношенията и да се успокои. Особено що се отнася до детето, що се отнася до мен..., аз съм му като магнит, много бързо му минава.
Но така или иначе, в повечето случаи, след като избухна се чувствам виновна и му се извинявам. Нищо не оправдава поведението ми. Моментите в които изпускаме нервите си и се държим неадекватно и истерично, губим достойнството си пред децата. А това е нещо което трябва да се пази, както за пред децата така и за пред мъжете ни. За да запазим авторитета си особено за пред децата се изискват усилия, и ако сме сбъркали няма нищо по положително за възстановяване на авторитета от извинението. Все пак трябва да им покажем, че колкото и да сме „големи”, не сме безгрешни. Така се издигаме в очите им. Признаваме, че сме като тях, падаме на тяхното ниво, бъркаме, извиняваме се и се поправяме.

# 3
  • Мнения: 2 125
Мъча се с това самообладание, ама не успявам. Стигала съм до шамари, съжалявала съм , плакала съм после и съм се извинявала. Малкато човече ме е гушкало и е плакало заедно с мен. Казвала съм си "колко лоша майка съм" и съм се самообвинявала. Естествено, че е нужно самообладание, но не винаги се получава. Опитвам да става "с добро". Tinka79 е права, че на децата много бързо им минава, но не забравят. Колкото по-големи стават, толкова повече ни изчцеждат и разбират, че могат да ни манипулират. Търпение му е майката, но не знам къде го продават.

# 4
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Мъча се с това самообладание, ама не успявам. Стигала съм до шамари, съжалявала съм , плакала съм после и съм се извинявала. Малкато човече ме е гушкало и е плакало заедно с мен. Казвала съм си "колко лоша майка съм" и съм се самообвинявала. Естествено, че е нужно самообладание, но не винаги се получава. Опитвам да става "с добро". Tinka79 е права, че на децата много бързо им минава, но не забравят. Колкото по-големи стават, толкова повече ни изчцеждат и разбират, че могат да ни манипулират. Търпение му е майката, но не знам къде го продават.

Ако разбереш къде го продават, кажи и на мен, че да си купя и аз. Много рядко съм стигала до удряне, в повечето случаи е леко по памперса и той дори не усеща. Но ако му причиня болка, не мога да си простя (така се измъчвам, самообвинявам, плача, абе ужас, също като теб „аз не ставам за майка, ужасна майка съм ...” и т.н.) и затова съм спряла да удрям. Съумявам да се владя за да не стигам до бой. Преди да родя бях много спокойна и умеех да се владея перфектно, но уви, недоспиването си казва думата. Изпускам си нервите и по трудно се владея. Но с удрянето се справих, никога повече. За сега с крясъци се справям, по късно ще минем към наказване.

# 5
  • Мнения: 2 757
Определено мисля, че дете над 1 годинка може да прави напук. По-точно не го мисля, а го наблюдавам всеки ден в къщи. Опитвах се дълго време да намеря друго обяснение на Защо все прави обратното - допусках, че не разбира. Но не и не. При положение, че винаги прави обратното на което му се каже няма начин да не разбира. Да не говорим за дяволитата усмивка или направо откровен хилеж в очите ми. Моят син друго не прави освен напук - е това е. И двамата с баща му сме в шах как да се оправяме с него, защото той ни манипулира като последните глупаци. Ако го накажем в стаята понеже вече се не трае, не спира да реве и то така жално, че ни се скъса сърцето. И после протяга ръчички да го вземем и прави най-жалните физиономии, които може да си представи човек. Обезоръжава ни всеки път и ни врътна на пръста си. Виждала съм деца, които реват истерично и дразнещо и изобщо не изглеждат жални. Да си призная жал ми е за тях, защото и те изпитват същите чуства като всички, но провокират гадно поведение към себе си.
Съвети не мога да давам - по-скоро очаквам такива  Embarassed

# 6
  • Мнения: 205
  Tinka79, като чета постингите ти направо виждам себе си там:)и аз съм като теб,  Twisted Evilбързо избухвам, но 5 секунди след това просто няма и следа от нервите ми. . .и естествено се извинявам Tired. . .относно шамачетата, съм се зарекла да стискам зъби, да стискам скрито юмруци в ръцете, но. . .ДОТАМ!. . .защото това би му навредило на самоуважението и самочуствието по нататък, когато те ще са му много необходими. . .само незнам тези крясъци дали биха му се отразили страшно много, но наистина ми е трудно понякога да запазвам самоообладание и колкото повече расте, толкова по-трудно ми става, което си има и логичните обяснения Grinningдругата алтернатива са наказанията/както казваш/, но докато са много малки, просто са неприложими. . . а пък да си мълчиш и търпиш също не е много хубаво сперед мен, защото така само бихме ги лишили от качеството да поемат отговорност за извършените действия,както и ги насърчаваме на произвол без да се съобразяват с никого и с нищо. . .а това е много по-лошо за израстването на малкото човече. . .

# 7
  • София
  • Мнения: 6 145
Понякога се опитвам да съм мила и спокойна (не знам колко се получава), друг път дори не се и опитвам - според случая.
Чеал съм, че децата от 15 месечна възраст почват да пробват родителите си до къде ще ги оставят да стигнат. Така, че нищо чудно на година и половина да чакат да ги погледнеш и чак тогава с усмивка да направят умишлено "белята".
Решението било: "като искат война - дайте им я", но не с викове и шамари, а с твърдо и сериозно отстояване на позицията - кой командва в къщи.
Лошото е, че на практика рядко успявам: Или съм тотално изтощена и гледам уморено тържествуващата хулиганка или почвам да и съскам толкова лошо, че детето почва да ме гледа леко стреснато  Rolling Eyes и май е по-добре да крещя  Embarassed

# 8
  • Мнения: 3 447
Рядко си изпускам нервите,днес се случи, защото малката докопала нож и с острото към лицето на баткото, одра го по лицето. Побеснях и я плеснах и наказах. Плаче и стои наказана.
Извинявай, ама ако мойто дете докопа нож, ще накажа себе си, че съм го оставила на достъпно място  Peace
По темата: нормална и здравословна реакция, според мен, е детето да се гневи, когато нещо не става така, както му се иска. Въпросът е обаче да му се поставят граници, които са неизменни и не зависят от моментното ни настроение. И да знае, че НЕ означава НЕ. Аз мойто го оставям да реве, без да му викам или да го шамаросвам... просто го оставям да се потръшка няколко минути и след това го гушкам (или ако сме навън го грабвам под мишница и го прибирам). Колкото и да реве обаче, не му позволявам забранените неща. Мисля, че самото дете се чувства по-добре и по-уверено в света около себе си, ако има прости и ясно определени, постоянни правила. 

# 9
  • Плевен/София
  • Мнения: 546
      Добре е, че си отворила тая тема, защото ние с таткото всяка вечер спорим, понякога не си говорим с дни. Аз, понеже го гледам съвсем сама (татко му си идва вечер от работа), избухвам, карам се, съскам, и, понеже не мога да го ударя, само ругая. Смятам, че той, който е на година без два дни, съвсем откровено има мнения и напълно формирани усещания и емоции. Има случаи, в които плаче от обида, или, че не иска да стои сам в креватчето, или, че не иска да яде нещо определено. Баща му пък е на мнение, че той е още малък, че го натоварвам с неща, които още не са се развили и когато плаче, или го боли коремче, или е гладен, или му се спи. Как да му обясня, че когато изляза от стаята и го оставя сам в креватчето, започва дране, че го чуват чак в Русе??? Тази вечер пак имаше подобен момент, аз смятах, че малкия е обиден, а баща му - че е недоволен. Аз питам каква е разликата, а той не успя да ми обясни. Докато се разправяхме, малкия започна да си гризка нещо и съвсем утихна. Най-много ме дразни това, че баща му не ми вярва на моменти. Не знам, дали и при някоя от вас има такива (понякога) различия, ще се радвам да споделите.

# 10
  • Мнения: 1 640
ПОЗОР,при нас също има различия във възприемането на поведението на детето.За баща й тя все е малка,все не разбира какво причинява с действията си,т.е.все я оправдава.Да,но дойде "видоловден"-таткото вече 3 пъти е удрян силно и НЕНАДЕЙНО в окото,без дори да й се е карал за нещо.Ударите му дойдоха като гръм от ясно небе.Таткото така се стресна,че не можа да реагира адекватно.ОБЯСНИХ Му ,че сега бере плодовете на криворазбраното си родителство.
 Мен не ме удря детето,з-то знае,че съм поставила ЯСНИ ПРАВИЛА за това кое е позволено и кое-не!Трябва,обаче,единомислие,взаимна подкрепа м-у родителите при възпитанието!МН.е важно!
Дона,подкрепям изцяло мнението ти.Казала си го кратко,ясно,точно.  bouquet

# 11
  • Мнения: 183
Дайте съвет и на мен, аз също съм доста строга спрямо дъщеря си по отношение на това кое е позволено и кое-не. За всяко забранено от мен нещо следва едно тръшкане, един рев, но аз казвам не и точка. Дотук добре, ама когато дойде един от тези момента, дъщеря ми в знак на протест започна да проявява агресия към мен, а понякога и към баща й (стремим се да я възпитаваме по еднакъв начин). Започна да скубе с всичка сила и да дере по лицето, което е много болезнено, повярвайте ми! Confused В началото се  сдържах и се опитвах спокойно да й обясня че така не бива да се прави и т.н., но това нямаше никакъв ефект и се повтаряше почти всеки ден. Но днес не се стърпях и при поредното й силно одраскване по лицето ми, се разкрещях и я пляснах по ръката, с която ме одраска. Тя се разплака и започна още по-ожесточено да ме скубе и да налита да ме дере където свари. Накрая и аз се разплаках от болка и от това, че се чувствах тотално безпомощна да контролирам дъщеря си. На нея бързо й мина и започна да си играе, но на мен още ми е болно и още ми се плаче. Лоша майка ли съм и с какво провокирам тази агресия у детето си?! Cry

# 12
  • Мнения: 1 640
Не си лоша или несправяща се майка.И при нас имаше подобни изпълнения с цел привличане внимание.Най-често вечер преди заспиване нещата излизаха извън рамките на общоприетото поведение.В началото доста се уплаших за детето си,питах се дали е нормално и т.н.Сега обръщам на игра-гъделичкам я,шегувам се,че ще хвърля лошото"бебе" в кошчето за боклук/отварям капака и се правя,че я пускам вътре/,а тя започва да се смее и забравя за нападенията си.

# 13
  • Мнения: 205
quote author=M_I_A link=topic=155237.msg2997676#msg2997676 date=1168355241]
Решението било: "като искат война - дайте им я", но не с викове и шамари, а с твърдо и сериозно отстояване на позицията - кой командва в къщи.
[/quote]
. . .хубаво казано, но кажи ми на тази възраст точно по какъв начин /и аз изключвам шамарите/би трябвало да се отстои твърдата позиция?????
Въпросът е обаче да му се поставят граници, които са неизменни и не зависят от моментното ни настроение. И да знае, че НЕ означава НЕ. Аз мойто го оставям да реве, без да му викам или да го шамаросвам... просто го оставям да се потръшка няколко минути и след това го гушкам (или ако сме навън го грабвам под мишница и го прибирам.
...а ако въпреки, че кажеш НЕ, детето просто си продължава да прави това, което си е наумило???
...на pozor и Kъпинче искам да кажа,че в повечето случаи се получава точно такова несъответствие между гледната точка на майката и бащата, тъй като майката е тази, която прекарва по- голямата част от деня с малкото слънце и му познава дяволиите много по-добре от таткото, на който пък ще му трябва много повече време за да го осъзнае...просто трябва да им го обясните търпеливо,защото е много важно да бъдете на единно мнение в различните ситуации и решенията, които ще вземете относно детето/ иначе рискувате детето да се разглези и да си избере любим родител/...
...kiarra, много добре разбирам този твой "пистъп",защото и аз съм го изпитвала...трябва да знаеш,че зрителния контакт е много важен при общуването с децата ни, затова и когато моят син направи нещо, което не трябва да прави, просто му казвам да погледне мама в очите/винаги ме поглежда за моя изненада/ и му казвам мнението си по въпроса...когато и това не свърши работа,просто му извиквам по-силно за части от секундата /дори и да не искам, то просто се случва/ и така. . .
Ще се радвам и занапред да обсъждаме ежедневните случки с нашите деца за да ги "анализираме" заедно и да се научим да ги разбираме по-правилно. . .

# 14
  • София
  • Мнения: 6 145
Да съгласна съм, че на теория е едно, а на практика съвсем различно. Все пак ще си позволя да цитирам източника, за да стане по-ясно:

"До 18-тия месец детето вече добре разбира прости правила. На този етап проходилото дете няма да действа винаги тихомълком, както постъпват по-големите нарушители на правилата. Напротив, то веднага ще се насочи към завесите, след като току що сте му забранили да ги пипа, ще изчака, докато му обърнете внимание, ще ви погледне право в очите (с широка усмивка) и силно ще ги дръпне. То живо се интересува от вашата реакция, затова трябва да му отговорите по-твърдо, а не просто да кажете "не е ли наистина сладък..." ...
...Продължителността и силата на този етап на противодействие е различна, но можете да наблюдавате проявленията му поне 6 месеца. Някои деца, които са по-кротки и послушни, няма да ви създават много проблеми. (Тверде малко са обаче тези деца). Други, по-упорити и непокорни деца, са готови за битка и нарушават ограниченията ежедневно"
Успех на всички ни  Peace

Общи условия

Активация на акаунт