реших да напусна настоящата си работа. разбира се не е импулсивно решение- на това място съм вече три години, моята заплата е изключително ниска, но не се позлвам с ничии протекции и колкото и пъти да е имало увеличение за всички, моето винаги е било най- малко ( разбирайте имала съм и с по 10 лв). осигуряват ме на минимална заплата, на ненормиран работен ден съм и така...и тъй като съм млада булка, един ден, уж съвсем случайно, моята шефка ми каза, че ако си мисля, че някой ще ме търпи да гледам бебета, а те да ми плащат майчинството жестоко се лъжа. максимумът, позволен отпуск по тази причина бил 2- 3 месеца. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ!!! хората си намирали детегледачки. това при все, че ще вземам 150 лв майчински!!! аз знам, че не могат да ме изгонят докато съм в подобен отпуск, но бях твърдо уверена, че щом той изтече - аз съм пътник! ... много се ядосах, нищо не казах, но реших, че ще взема нещата в свои ръце.
ходих на едно интервю за работа, всичко мина прекрасно, докато не дойде въпросът за бъдещото майчинство. човекъ се отнесе много коректно, само че каза, че се притеснява от това да не ме наеме и аз съвсем скоро да изляза в майчинство и да го зарежа. имал такъв случай, жената два пъти поред излизала в майчинство и вече пет години почти не била на работа... разбирам го като работодател, но все пак.... мисля, че не е честно!
мисля, че ме разбирате, няма да се обяснявам повече. просто исках да споделя, че ми е мъчно...