Как се справяте с негативното мислене?

  • 5 104
  • 39
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8 905
Здравейте, всички!
Не искам да опонирам на седмичната тема. Напротив. Както съм отразила и там, имам проблем с негативното мислене. До такава степен, че имам нужда от помощ...
Каквото и да правя, не мога да ги прогоня тези негативни мисли. Те ме застигат в най-неочаквани за мен моменти и ме вледеняват от ужас и страх. Оставят ме без дъх...
Имам чувството, че нямам вече сили, че ще полудея...
Как да престана да мисля негативно.
Наистина го искам. Искам да повярвам, че доброто предстои!
Но до този момент не мога да го постигна това мислене.
Вие как се справяте? Моля ви, помогнете.

# 1
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
  Вглеждам се в очите на детето си. Прегръщам я силно, много силно, целувам я хиляди пъти и намирам сили. Ако не да прогоня гадните мисли, то поне да продължа напред. За какъвто и проблем да става дума, детето е единственото, което ме кара да се съвзема и да намирам добрия смисъл в нещата.
  Има и кофти периоди - тогава е много по - трудно, но се старая да си повтарям, че след нощта винаги идва утрото!
  Не забравям и приказката за стъпките на Бога.
  Знаеш ли я?

# 2
  • Мнения: 3 537
Аз съм непоправим оптимист. WinkРядко мисля за лоши неща. LaughingКогато ми се случи ,започвам да си мисля за хубавите моменти в моя живот и може да се каже,че така се справям. GrinningПросто се усмихвай по-често.Повярвай ми,това помага. Hug

# 3
  • Мнения: 8 905
Бим-бам, мисля, че не съм чувала приказката за стъпките на Бога.
Би ли я споделила?

# 4
  • Мнения: 4 414
аз не се включих в седмичната тема, но си имам натрапчиви мисли...по-скоро имах...сега рядко ми се случва.
когато Ния се роди и почнаха проблемите страдах от манията, че ще и се случи нещо, че ще умре и аз нищо няма да мога да направя...като я вземах на ръце, внезапно и неконтролируемо ми минаваше картина как я изтървам по стъблите, примерно...не бях спала от 3 месеца. мъжът ми искаше да ме води на психиатър...но всъщност ми помогна той. една нощ, докато гледах ококорена в тъмното, ме попита дали се страхувам за нея и ми каза: "Страхът на майката е ужасен товар за детето...аз още усещам страхът на майка ми и ми тежи...не се страхувай, ще се оправят нещата." като малък той е бил все по болници и това, което ми каза е от личен опит...това някакси ме накара да се стегна и да се опитам да прескоча ужаса. това беше началото...после тръгнахме да пътуваме - нови места, стари приятели, роднини...върнахме се към нещата, които са вечни и непоклатими, които ти дават спокойствие и стабилност...неведнъж съм споделяла, че йогата и чигуна ми помагат много. промених си изцяло светогледа. знам, че на всяко събитие може да се погледне от поне 2 страни и е въпрос на избор как ще се почувстваш от коя да е случка. опитвам се да се радвам на дребните неща, да игнорирам лошотията и да не и позволявам да ме засяга...станала съм много по-спокойна и усмихната. осъзнах, че щастието е нещо, което зависи от теб, а не от външни фактори. майките от този форум ми помогнаха много да прозра това. а когато ми е тежко, влизам в някоя църква, запалвам свещ, сядам на някоя пейка и си говоря с Бог... или с дядо ми, който почина преди 8 години...оставям сълзите ми да текат и не се притеснявам от нищо. после се прибирам вкъщи, прегръщам дъщеря си и благодаря на Бог, че ни я даде...и някак нищо друго няма значение...

за пръв път прочетох Кастанеда преди около 10 години...това лято си намерих Пътуване към Икстланд и започнах да я чета отново. учудих се как нищо, ама нищо не съм разбрала предния път Laughing сега, когато се ядосам н анещо се сещам за една история, описана в книгата: Дон Хуан кара ученика си да се обърне много бързо и да погледне зад лявото си рамо, за да види смъртта си. след няколко опита, ученикът успява. след това иска още няколко пъти да го направи. Дон Хуан му казва, че няма смисъл непрекъснато да се обръща и да вижда смъртта. достатъчно е да знае, че смъртта е винаги там - от лявата страна, на 2 крачки след него. това променя начинът, по който виждаш нещата и света. мисля, че фактът, че Ния беше с опасност за живота оказа върху мен същото влияние като урокът на Дон Хуан. такива неща ти показват, че не можеш да планираш далеч в бъдещето, защото до голяма степен то не зависи от теб...че ти не си центърът на вселената и че не си по-важен от който и да е друг човек, животно или дори растение. това не те прави незначителен, а ти дава сила да се радваш на настоящето, на това, че съществуваш и че имаш, това, което ти е дадено...такива неща ме спасяват от черни мисли..
много се отплеснах, за което моля да ме извините...днес явно съм в лиричната част на галактиката Wink

Последна редакция: пн, 08 яну 2007, 12:22 от agneshka

# 5
  • Мнения: 4 585
   Ами, не знам дали чак се справям. Избива ме на хумор и това помага, но пак са два варианта. При единия, когато се шегувам със себе си- Става като в рекламата за Спрайт- не е важно че се смеят на теб, важно е че много се забавляват.
     При другия вариант ставам гаден - абе, нещо такова http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=154966.20 .

# 6
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Бим-бам, мисля, че не съм чувала приказката за стъпките на Бога.
Би ли я споделила?

 Heart Eyes

СТЪПКИТЕ НА БОГА

# 7
  • Мнения: 2 543
При другия вариант ставам гаден - абе, нещо такова http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=154966.20 .

Off: 

Много смешно ми стана като отидох да видя линка на Wolf. В иначе леко мръснишката тема бяхме все благочестиви представителки на нашия подфорум - аз, Мама Иги и бим_бам. Joy Joy Joy

По темата - с времето чувствата и мислите поулягат. Има и добри, и лоши моменти. Важното е като паднеш, да се изправиш и да продължиш. Depeche mode не са най-подходящата група за трудните моменти, но и аз злоупотребявам с тях! Mr. Green

# 8
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
...
Off: 

Много смешно ми стана като отидох да видя линка на Wolf. В иначе леко мръснишката тема бяхме все благочестиви представителки на нашия подфорум - аз, Мама Иги и бим_бам. Joy Joy Joy........

Пак ОФФ: 1.Кой е казал, че сме благочестиви?  Crazy
                 2.Вълчо е виновен, той ни пусна линка  Mr. Green

# 9
  • София
  • Мнения: 2 262
Писах, писах и изчезна........
Исках първо да кажа на Иеппе, че се смях с глас, явно всички гледаме къде ни препрати Волф!
А на утро искам да кажа, че и мен ме тресат разни! Но ако се опиташ да излизаш и да си повече сред хора, да отидеш на кино - ама гледай по-леки филми, развлекателни или ако обичаш комедии - много е важнод а се смееш, нали знаеш смеха действа много добре на тялото, сега не мога да си спомня какво се отделяше и няма да налучквам, че да не изтърся някоя глупост! Пък и на душата става много по-леко! Опитай се да отидеш на някаква забава - клуб, дискотека, разходка с приятелка, само вие и правете ако щете някакви глупости, знам ли и аз точно какви, ама например да се посмеете на смешните шапки на хората или на тия които ходят по улиците размахват ръце и си говорят сами - но това го пиша с незлоблив умисъл! Имам предвид оня смях, за който даже се чудим, на какво се смеем!

# 10
  • Мнения: 8 905

Цитат

Бим-бам, разплака ме...  Cry
Искам да вярвам, че е така!
Благодаря на всички, които изказаха мнение по темата!

# 11
  • София
  • Мнения: 9 826
И мен ме нападат такива мисли понякога Confused.Има моменти ,в които изпитвам неописуем страх,страх от всичко...най-вече от смъртта.Страх ме е за близките ми,за мен,за децата ми.Изпадам в ужас като прочета или чуя за смъртта на дете.Най-много обаче ме е страх от това,че се страхувам-имам предвид,че смятам,че страхувайки се,предизвиквам да ми се случват лоши неща.И затова гледам да не мисля много,много лоши неща,за да не ги предизвиквам.Ще ви кажа нещо,което може и да прозвучи глупаво-винаги съм знаела,че ще имам дете с проблем,усещах го през цялата си бременност,въпреки че бременноста ми беше лека.И сега се чувствам виновна за това,че съм предизвикала съдбата,знам ли...Затова сега гледам по-позитивно на живота-дано пък взема да предизвикам тая съдба да ми изпрати мнооого щастие,ама много Flutter Heart Eyes.

# 12
  • Плевен/София
  • Мнения: 546
          Честно казано, аз цял живот съм била по-скоро песимистка, отколкото оптимистка. Ако ме нападне лошо настроение, се отпускам и му се отдавам докрай. Вече съм свикнала и така ми е много по-лесно. Един-единствен път си позволих да помисля по-ведро - след като седяхме един месец в болницата, след като той успя да стигне 2 килограма, след непрекъснатите колики, и целия още един месец, прекаран в къщи, без да си подам носа навън, та като излязохме на разходка, и като видях слънчицето, и че пролетта идва - си казах, че живота е прекрасен!!! Та само след три дни му откриха ужасната болест, е, тогава се почувствах страшно зле, че съм изменила на себе си и съм направила нещо фалшиво, за което наказват не мен, а детенцето. Така че, като съм стегната и очаквам нещо лошо да се случи, а то не се, съм по-добре, отколкото, като съм добре, и ми се случи нещо гадно, което не очаквам. Стана малко витиевато, но дано сте ме разбрали.

# 13
  • Мнения: 4 585
    Не се притеснявай, разбрахме те много добре.
    Преди време тук се мяркаше темата "Как се справяте", но изостана някъде. В нея повечето отговори бяха как не се справяме. И тая тръгна по нейните стъпки. Имаме нужда от добър психолог тук, във форума. Единствения начин да го заинтригуваме е да му разрешим да ни ползва като материал за научен труд.
   

# 14
  • Мнения: 3 743
Wolf, доста материал за дисертации има тук. Искам да кажа, че има хляб у нас де Mr. Green
Ами и аз да кажа, че не се справям с негативното мислене, по-скоро чакам то да се справи с мен Confused. Има моменти, в които се чувствам много зле, ужасно депресирана и черногледа (излишно е да споменавам, че и сега момент е такъв Tired). В такива случаи имам чувството, че съм стигнала дъното и няма накъде повече, е да ама има - продължавам да копая под него. Обикновено се случва нещо, което за миг ме разсейва от действителността и аз успявам да изплувам. За съжаление нямам кой знае каква подкрепа от близките ми, за да ми помагат в такива ситуации, по-скоро се получава обратното Sad

Общи условия

Активация на акаунт