преди няколко дни се случи нещо което разтърси целия ми свят,всичките ми мечти и надежди рухнаха,сега стоя и незнам какво да мисля и да правя а трябва да съм силна заради прекрасното си детенце за което Благодаря на Господ че ми даде да му се радвам и да живея за него..през нощта се сабуждам и се сещам за това което стана и даже вече не мога да плача няма да ми погне или да промени нещата.,опитвам се да живея като преди и ежедневните грижи около детето ме разсейват и като остана сама пак това ужасно чувство напира и ми се иска да креща и да плача а не мога...не трябва.после идват въпросите:"защо на мен?" и "какво направих че това ми се случва?"и така минават дните ми ден след ден дълги и отчаяни и не искам никой да чувам и виждам.
около новогодишните празници бях изпълнена с надежди и сега много скоро след това разбрах че този лош сън няма да свърши скоро.
излях си душата пред вас и малко ми олекна.