Има всякаква солидарност... Аз съм най-голям фен на предаването на билетчетата в градския транспорт. Ще ме обвините и ще кажете, че безплатно няма и т.н., аз пък ще ви кажа, че щом системата не е достатъчно добра да ни принуди да си плащаме, ще я прецакваме, докато можем. Поне в транспорта лично аз. Не че го правя толкова често, ползвам карта и си плащам, но всеки път като дупча билетче го оставям.
Друга солидарност - излезе ли петиция тука из форума или ви оспамят icq - то - всичко живо подписва. Почти винаги е за добра кауза, как да не подпишеш.
Разни видове символична солидарност - таксита се събират и бибиткат, гасим и светкаме лампи, минутки мълчание, песни, патетики, лентички, концерти...
Протестите - ходят разни хора, защитават разни идеали, имаше барикади даже едно време, но тенденцията е май все по-заспали да стават, вместо обратното. Я вижте, анти и алтерглобалистите по света какво сътворяват... Мечтая си да ида на един такъв протест, само да не попадна при най-радикалните, че там се стреля на месо и си е като на война. До момента се сещам за сносни акции - на студентите от театралната, не помня за кое и как, но бяха впечатляващи за времето си; един антивоенен протест, на който хвърляхме символично хартиени самолетчета срещу хамериканското посолство /мнооого малко хора../; и протеста на майките, естествено, когато пяха "балона се надува" пред парламента, а едно малко момченце си седна на едно малко гърненце пак пред парламента... Протестите на екоорганизациите и велошествията - група ентусиасти, на които се присмиват повечето хора и им се чудят за кво се борят...
Излиза, че сме солидарни, ама аз не ги чувствам съвсем така нещата. Погледнато извън форума и встрани от медийната патетика сме недостатъчно съпричастни според мен. Вие как мислите?