как да я отуча да спи при нас

Виж в темата,подобна на твоята-има много полезна информация

Аз ,ама още минавам
Ами няма отучване,за мойто говоря де,но пък съм чувала ,пък и аз ще пробвам,долепваш леглото и до спалнята докъто свикне отново в леглото си.Та успех на теб и на мен

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=154067.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=154774.0
Ето, погледни в тези 2 теми.
Проблема при нас е същия

Ние още са пренасяме от кошарата до нашето легло ...... .След като заспи.... пак обратно в кошарата.....и така въртим до сутринта
(става въпрос за малкия ми ПЛАМЕН)
Тошко винаги си е спял в креватчето като по малък.

От няколко месеца сме така ние.Изведнъж реши,че ще спи при нас и край.Допряхме й леглото до нашето и така.След време и това ще отмине,не бой се!Просто трябва малко търпение.

   Не бива детето да бъде оставяно да "реши само" къде ще  спи.Няма такова нещо в тая  възраст .Родителите решават.После подават само едни и същи "сигнали" на детето , за да не се обърква то, настоятелни са , защото ако не - ефекта се губи.Както се учи едно дете , така се и отучва.Въпрос на търпение и  еднозначни сигнали.Настояваме ли да спи само , оставяме го да разбере , че това е решението и така ще бъде.Вземем ли го пак , то ще плаче пак следващият път , защото е пробвало , че с плач правилото има изключения, ще ме вземат пак.Тези малки главици са като компютърчета.С всяко дете работи тази теория , стига родителите да са настоятелни.Детска психология.С много любов , не с грубост , не с викане , не със  заповеди на висок тон.И още - не със  разговори , не със молене.Този период  сам не отминава , може да е с години, ние родителите градим правилата в дома.Повтаря се  само едно на детето - сега ще  спинкаш...лека нощ.....уморен си вече ....(например) и детето се оставя на отворена врата ...ЩЕ ПЛАЧЕ.....това не е страшно...ако започне много да плаче  неукротимо......влизаме в стаята и повтаряме същото послание ......докато детето се убеди , че няма  да бъде взето заради плач и че ще стане както мама казва.Борба е ....но дори и да е седмици.....струва си.Това не от мен , а от  детските психолози.Който приеме тази теория  ще  се роди    След  като отмине трудния период идва хубавото, няма страшно.Но детето е човече   то няма да се даде без   рев , защото това е единственото нещо , което можеда направи в тоя  етап от  живота.Топката е у родителите.На който му е трудно да  се "пребори" нека не се оплаква , защото има начин.

Ние сме го правили това със Саги, на 6 месеца го отделихме , мина гладко.После трябваше  да  го  свикваме наново , понеже  в БГ   спа  при нас 20 -=тина дена  и свикна .Децата  бързо  свикват и навицитеотиват на кино....Свикването отново да е сам , когато се върнахме беше  по-трудно от първия път.Голвми викове от него, плач , поти се , тръшка се .....Но няма начин , правилото е такова , детето разбра с времето (2 седмици трудни).Сега като му се доспи ни води в стаята  си и показва леглото ....понякога прости иска да си лежи докато заспи и то цял  час ......толкова му е  добре.Всеки си знае кътчето, местото , всички сме добре...

На който имаше търпение да прочете...успех ....

Петя, дори човекът който го е измислил това преди 30 години, вече официално призна, че не при всяко дете "работи" системата. Казва се Ричард Фърбър и от името му има образувана думичка "ферберизация", която означава безсърдечно и сурово третиране на малките деца.
Доказано е, че е вредно да се оставя детето да плаче. Това може да води до увреждане на нервната система и до емоционални проблеми в по-късна възраст.
Всеки сам решава как да си гледа детето, но родителите тлябва да знаят че имат избор и най-доброто, което могат да направят, е да се вслушат в детето си и в собствените си родителски инстинкти.
Тук има една много хубава статия за това, преведена от Хедра и Червената кралица.

Май не си разбрала за какво говоря.Никога не съм оставяла детето си да се дере от плач, нито е заспивал сам плачейки затворен в стая.Напълно съм против това.Но от поплакване  малко до това което ти посочваш има голяма разлика.

Дори ме обиждаш с  "ферберизация" към  моя постинг.И то най-сериозно.Не ми слагай етикети на поведението , ако не си вникнала достатъчно в това за което говоря.Никога не бих се държала така с детето си , нито бих спазвала теории от преди 30 години.Не третирам детето си  безсърдечно и сурово.С каква смелост хвърляш такива думи на едро.

Ето това по-горе е дума по дума от Фърбър (или Фербер), защо се обиждаш?
Всеки родител сам решава дали да води борба с детето си или да прави нещата естествено.

Ами трябва да я научиш, така както си я научила да ви спи в леглото, така ще се научи да спи в креватчето си!

Ако така лесно определяш теориите и им слагаш имена , би трябвало и по-добре да ги познаваш.Не приемай нещата еднозначно и крайно.Не желая да коментирам с теб , осведоми се по-добре.Спирам спора, само ще кажа , че на детето си дори не съм крещяла , обградено е с любов, повече от много  други деца ,които познавам.А "борбата" ....е ... оставах докато заспи в стаята ,, после леко се измъквах .....борба  е въпрос  на надвиване на инат в някои случаи.И не  всичко става естествено....аз  съм спала при майка си до 12  годишна , чакала ме е да  свикна сама , ами не се е получило.Да не спамим темата.Момичето пита за отговор , би трябвало да си дадеш своя - както си посочила линк , а не да оборваш непознати за теб модерни практики.

Калеиа ,  много си права.Детето се учи , не се оставя  на  естествените  течения ....така по водата ....когато , както иска.....Това  според мен.

Това все едно аз съм го писала 

мерси много момичета.петя няколко пъти сме се отитвали да я отучим,но тя се продира от рев.колкото и да се опитвам да не обръщам внимание на рева,не става.сърцето ми се къса,все пак е толкова мъничка и невинна.а на basilisk едно голямо мерси за статиятя.много ми хареса 

Така като гледам и аз съм на път да го науча да спи при нас-като ревне нощем го взимам да го кърмя и така заспиваме и двамата. После като се пробудя го местя. За сега няма претенции къде ще спи. Моя позната вече 3-та година се мъчи да отучи сина си от това