Парите ли са най-важното нещо?

Ами те повечето "татковци" на момичетата дето пишат тука не искат да си виждат децата.
Мисля, че си спомням твоята  история, само че тогава още "вяра" я нямаше и беше бременна, нали? А таткото беше семеен, какъвто вероятно е останал.

Зависи много каква ви е била връзката. Бащата на дъщеря ми много дълго време се опитваше да се откъсне и да няма връзка с нея, но понеже не се поддадох на огромното огрчение, а  и обида, които съм изпитвала на моменти, към днешната дата мога да кажа,
че я вижда сравнително редовно, както и връзката между нас, макар и супер трудна и сложна, все още я има.

Иначе, човек като не иска- не иска, не можеш  да го накараш насила да бъде баща. При нас мисля, че чувството беше много силно и колкото и да се бори, не можа да го пребори.... така, че тя го познава, знае че й е баща, търси го и иска да го вижда много по-често, отколкото той нея, но гледам на нея да й изглежда нормално, гледам каквото и да обяснявам да й звучи сякаш е най-нормалноот нещо на света и виждам, че дава резултати .... е, цената за мен често е доста височка, но пък и преди и сега винаги съм смятала, че си заслужава да я плащам, тък като аз съм половината първопричина дъщеря ми да живее такъв сложен живот.

С две думи- ако не иска да я вижда, за сега не виждам какво можеш да направиш. Да се надяваш нещата да се променят също ми  се струва губене на време, макар че  само ти си знаеш човека... интересното е, че все пак дава пари, което е супер важно и говори, че не е напълно безотговорен, но дали има шанс да се обърне към детето си.... никой не може да каже. Аз обаче бих опитвала, което й правя де( както по-горе написах) но той дали ще се поддаде и дали ще можеш да му изровиш някъде от  дълбините чувства към детето- може би ти знаеш....
Иначе за липсите сме говорили много- моето мнение е, че в живота на всеки човек има липси- на един му лиспва едно, на друг друго. Така е и с децата, просто на някой им се налага да го разберат по-рано и лично аз вярвам, че ако майката успее да реагира адекватно-детето ще е добре, независимо в каква среда и с  какви обстоятелства се налага да се справя.
 Хайде после пак, че много го избих на философия...

Jaly, точно това е странното. Той остана при семейството си. Но въпреки това поддържа връзка с мен. Не знам какво му липсва там, тъй като вече е направил своя избор, но...срещите ни са факт. За Вяра - мисля, че го е страх от срещата с нея. Така де, не можеш да се привържеш към някого, когото не познаваш, нали? Та според мен отлага момента във времето. Аз обаче ще настоявам, ще видим докъде ще стигна в исканията си.
Едно е вярно - баща насила не се става!

Ще кажа само едно нещо и повече няма да се намесвам:
За съжаление,за грешките на родителите страдат винаги децата.Ако историята е тази,която аз си спомням....насила хубост НЕстава.За дадени взаимотношения се изискват 2-ма човека.Не може за да привлечеш вниманието на втория да създаваш трети.
Та мисълта ми е,да си понесеш сама наказанието ""кой каквото си направи и цяло село да се събере не може да му го направи""
И все пак успех

Хайде по-леко с констатациите, а?
Детето беше ПЛАНИРАНО, подчертавам.
Подчертавам и че инициативата за съвместно съжителство определено не беше моя.
Но всъщност защо трябва да се оправдавам точно на теб. 

Парите не са най-важното нещо, ама като ги има. Като ги няма - зле.
Това че ти помага финансово показва поне някакъв ангажимент. Доста "бащи" в този раздел, нито искат да виждат децата си, нито помагат с пари. Като се виждате двамата с бащата има някакъв шанс да започне да се интересува и от детето повече.
Но всъщност и аз не знам кое е по-добре - да помага поне финансово или да изчезне съвсем от живота на двама ви. Това до голяма степен зависи от теб впрочем. Ако смяташ че е добре да вижда детето, а той не желае това не е толкова страшно. И без това според мен за мъжете децата стават по-интересни когато са поне малко порастнали - примерно поне годинка. Нядявам се че поне снимки гледа? Дано да му хареса и да поиска да види човечето и на живо.   

Не се впрягай, всеки гледа от неговата си камбанария. Меган си има нейните основания, ти твоите.
Ако се срещате, а той само не иска да вижда детето, вероятно прави точно това- отлага го във времето, понеже като не я вижда- наистина не му липсва. Затова ти написах, че като не се отказах, но и не го насилвах прекалено, в крайна сметка, сега я вижда и вече и да иска мисля, че не може да се откъсне от нея. И дъщеря ми беше планирана и страшно желана, но един тон обстоятелства бяха достатъчна причина за баща й да не си реши проблемите, които изобщо не съм създалала аз. След като живее отделно от жена си, спи на различно място и се чувства свободен да прави каквото иска, аз ли да се грижа за интересите на жена му???

Реакцията на всяка в момента щастливо омъжена жена ще е  такава като на Меган, а ти би трябвало да си свикнала с това.
Друг е въпросът дали е добре за Теб, след като той е взел решение и то не е във ваша полза( на теб и детето) дали е добре да продължаваш връзката си с него.... Ще ти нахвърля няколко неща, за които е здравословно да помислиш:
Детето расте- когато дойде ред да кажеш кой е бащата, ще го назовеш ли или ще го скриеш?
Ако го назовеш, ще трябва и да обясниш, че си има друго семейство, също и да имаш обяснение защо не иска да се познават( ако след 2 гдини нещата са, каквито са в момента)... От там нататък следва да помислиш, а и въпросният мъж, как си представя да се пази една такава тайна???
Т. е или ще излезе, че ти не знаеш кой е бащата, което хич не е добре за детенце, или от момента, в който упоменеш бащата, идва ред на това, че рано или късно и всички останали ще разберат. Не знам дали жена му знае и ако да, дали е съгласна той да вижда детето, но във всеки случай той се държи като щраус и аз на твое място бих му го обяснила.
Така, че дали той  ще вижда детето или не, няма голямо значение, ако ти решиш да кажеш на детето си, когато попита кой е бащата, а  съответно той ще трябва да  да живее с идеята, че в същият град се разхожда детето му, знае за него, а той не желае да го познава....

И аз се надявам. Благодаря ти 
Все пак Вяра има един баща.

Знаят, знаят - и жена му и децата знаят за нашето съществуване.
Въпрос на време е какво ще реши дъщеря ми - дали да се вижда с баща си или не.
Дотогава - бих искала да знае истината, поне това и дължим ДВАМАТА.

Jaly,   

Точно така, като не иска да я вижда- ако ще, много пък ми е интересно ей  тва дето  се правиш, че новото дете не е брат/ сестра на другите ти деца и не знам и на другите деца какво обясняваш.
Големият брат на дъщеря ми( т. е детето на баща й, беше силно разочарован, че баща му не си стои на Д-то и да си поеме всички ангажименти и към другото си дете!!! и до днешен  това влияе на отношенията им, при все че е голям и живее отделно),  щото егати и двойния стандарт дето води до никъде....Ние имахме 3 годишен спор- да му каже ли, не ли и той беше сигурен, че синът му ще го намрази и няма да приеме детето, обаче стана както винаги съм твърдяла- той се влюби в нея и беше адски щастлив да има сестра, понеже  е едно дете- децата много пъти са по-мъдри от нас!
Питай го другия път на какво си мисли, че учи "основните" си деца като пренебрегва следващо си дете???
Нека знае, че тя ще знае за него и че може да дойде ден той да иска, но Тя да не иска да го познава....

остави ти призраците, сеси!

друго е по-важно тука: това, 4е някой е решил да си купи "4иста съвест", си е негов проблем.
това, оба4е, 4е ти му "продаваш" тая "4иста съвест", ве4е е твой проблем.

* всеки разбира нещата по своему - не приемай 4уждата гледна то4ка, ма я имай предвид, когато след време дойде време да обясниш сама на себе си коя си и къде се намираш, а също и на вяра.
** да е жива и здрава малката. а на теб ти пожелавам да имаш сили да я оби4аш.


 

megan,  я мойто моми4е, поръ4ай една две дузини еле4ета с алени букви и ги раздай самарянски в тоя клуб!
мисля, ве4е е дошло време за една благотворителна и морална постъпка от твоя страна, след вси4ката злост, заклеймяване и осъждане!
още малко и ш си готова са мирови съдия ама два века назад!

Иха, откога не са се вихрили страсти. Вземам пуканки почвам да гледам сеира

Според мен всеки си има проблеми и те са му най важни. Това че може да е много по зле някой друг никога не е било добро успокоение. А това за кой какво си е направил взе да се поизтърква вече... Моралистите да измислят нещо ново
На въпроса ан темата - ами не са най важни парите, но са нещо. Единия вариант е на Милк - човекът си купува чиста съвест. Според мен обаче има и друг - все пак проявява ангажираност, която може да прерасне в нещо повече. За съжаление само ти го познаваш и можеш да прецениш.
От мен само един съвет - не се ядосвай и не търси обяснение за постъпките му. Но се замисли защо продължаваш връзка с този човек.

Те тва се питам всяка сутрин аз...Но "връзка" е силно казано в нашия случай. Мисля, че е въпрос на нещо недоизживяно докрай. Докога ще продължи...не знам.

Милк, за паричния въпрос сме се разбрали отдавна, ти знаеш. Не бяхме се виждали близо 9 месеца, и той продължи да изпълнява "ангажимента" си към нас. Та едва ли съм в ситуацията на "продаваща" нещо някому. Той обаче си "купува" чиста съвест, да.

Морално ли е да се виждам с него при положение, че още не е видял родното си дете?
На тоз въпрос ще трябва да си отговоря сама...

сеси, и от сто кладенеца вода  ще си донесеш, за да имаш оправдание (това е то4ната дума) пред себе си.
дали си струва оба4е?!
не.
просто си си избрала по-лесния на4ин.
за него също се плаща - с това в какъв 4овек се превръщаш и дали ще се харесваш след време.
не съм сигурна.
* твърде висока е цената за този вид "финансова ангажираност".
всеки живее със "изборите", които е направил - а всеки прави такива. и ако не ги е направил, когато е бил на стъпалцето, след няколко стъпала отново същия избор (или поредица от такива) се налага да прави.



а по-темата: не, парите не са най-важното нещо; парите са изклю4ително важни и жизнено необходими.

** аз имам месе4ен календар със pay-days - 4есто ги смятам кое по-напред и дали памперсите преди тока или обратното, оба4е живея спокойно. и пълноправна. върховен суверен за моето ли4но семейство.


всеки избира какво му е по-важното.
и няма нужда да оправдава избора си пред другите стига да е в мир със себе си.



*** а що се отнася дали е морално или не - всеки преценява сам моралната си стойност. и тази на околните.