Щастието? Къде е ? Имате ли го?

  • 4 427
  • 84
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 907
Знаете ли.... писах една огромна тема! Но я изтрих! Утре щеше да е Война, а аз не исках да е така.

Питам ви, къде е ВАШИЯТ смисъл? Къде се крие истинското при вас? Кое ви прави щастливи? Кое ви кара да забравите ЗАДЪЛГО незначимото? А щастливи ли сте?

А готови ли сте да прегърнете един непознат и да му дадете последните си пари? ПОСЛЕДНИТЕ!
??

Това е сериозен въпрос, затова спирам.

Аз просто искам някой да си поговори с мен, ама няма никой в момента, по дяволите! Толкова ми се говори...  Ужасно чувство. Ето отварям тема. И очаквам отговори. Защото дори утре няма да съм онлайн, но поне някой може би ще напише нещо смислено. Пишете, моля ви!

Пишете за щастието....

Последна редакция: сб, 06 яну 2007, 04:08 от mystic

# 1
  • Мнения: 8 163
Да, имам го. Благодаря на Бог най-напред, а след това на съпруга си за прекрасното си семейство и двете красиви, здрави деца. Чувството, което изпитвам е трудно да се опише, но е подобно на пълно спокойствие, комбинирано с постоянна еуфория.

Що се отнася до това дали бих дала последните си пари на непознат, за съжаление не бих могла да направя подобно нещо. В реда на преоритетите ми по понятни причини застават дъщеричките ни, както и роднините ни в България. Бих откликнала на молба за помощ, но в разумни граници.

# 2
  • Мнения: 2 907
Знаете ли мадами,

тази тема я отворих преди 3 часа поне. Никакъв отговор. А виждах, че хора влизат и излизат. В такива моменти се питам какво правя тук.

О Боже, нормално е да се интересувате от други неща, всичко друго, но не и от какъв е смисълът на живота. Аз взех, че попитах. Хайде, лека нощ и утре няма да съм толкова активна като днес.

# 3
  • Мнения: 2 907
Ох, докато пиша, някой е отговорил! Мерси!

аз  пак казвам лека нощ!

И нямах предвид наистина последните пари, ами някакси "пари"... разабираш нали?

# 4
  • Мнения: 8 163
Извинявай, разбрала съм те буквално.

Да, някакви пари бих дала. В интерес на истината едно от хубавите неща, което се прави в нашата фирма са месечните благотворителни акции: някой от колегите решава, че е добре да се съберат пари за определена кауза, обявява каква е тя и организира мероприятия, с които да стимулира останалите служители да дадат парите си. Аз направих това през септември миналата година, а средствата (рекордните за офиса ни почти $600 чисти) заминаха за рентгеновия апарат на детска противошокова в Пирогов.

Начин може винаги да се намери. Желание е нужно.

# 5
  • Мнения: 7 091
Аз пък сега я виждам темата и ако не е късно ще се включа.. Embarassed
Не знам дали знаете за случката в Ню Йорк, един мъж запази с тялото си момче на 19 години от мотрисата на метрото, за няколко сантиметра и двамата останаха живи. Двете момиченца на мъжа са били на платформата, като се е опитал да спаси момчето, което получава епилептичен припадък и пада на релсите.
Нямам думи просто. Направо дъха ми спря като го слушах този човек. Какво е настина да знаеш, че някое човешко същество е запазило живота си благодарение на теб?
А достойнството си?
Пак снощи....филм за St. Jude Hospital, съдбата на много, много малки беззащитни дечица. Някои все още живи се борят, други вече не между живите.Техните близки, болката им, силата на децата, силата на родителите им, страха в очите им, безнадеждността и надеждата.
Щастлива съм. Щастлива съм! Имам две здрави деца и мъж, който обичам и ме обича.
Не знам дали бих могла да постъпя като Атри, мъжа който спаси момчето. Не знам дали бих могла да работя работата на хората в  St Jude, които посрещаха с усмивка децата, които ги забавляваха по време на процедурите, не зная дали бих издържала на тази болка и тя би ме облагородила или бих се сринала.
Знам само, че ако мога, ще се сблъскам с това или този, на който мога да помогна, на който бих могла да променя съдбата дори. Иска ми се да вярвам, че когато това стане ще избера да го направя.

Последна редакция: сб, 06 яну 2007, 05:16 от Tandoori

# 6
  • Мнения: 2 907
И пак преди наистина вече да легна ще кажа, че нямах дори благотворителни мероприятия.




За мен да дадеш от собствения ти джоб на някой просяк означава много повече от събирането на цяла фирма за нещо си! Когато някой събира, никога не обеднява, но когато човек е беден и има куражът да отдели е цяло геройство! Но даже и това нямах предвид!

Питах - КОЛКО ОТ ВАС СА ГОТОВИ ДА ДАДАТ ЗАЛЪКА СИ ЗА БЛИЖНИЯ? КОЛКО ОТ ВАС ТО4НО В ТОЗИ МОМЕНТ НЯМА ДА ПОМИСЛЯТ ЗА ПАРИ?

Предполагам нещо, което граничи с ужас, а това на днеШен език означава само реалност.

# 7
  • Мнения: 2 907
Уф, Тандури дииииър, наистина лягам, прочетох и разбрах писаното от теб! Но вкъщи е 4 часа и трябва да спя, иначе утре ще взема да умра от умора Laughing Утре вечер ще се включа!

take care!

# 8
  • Мнения: 7 091
Уф, Тандури дииииър, наистина лягам, прочетох и разбрах писаното от теб! Но вкъщи е 4 часа и трябва да спя, иначе утре ще взема да умра от умора Laughing Утре вечер ще се включа!

take care!

А аз си го прочетох и редактирах два пъти щото все не беше каквото исках да кажа  Joy И на мен ми се спи две не виждам  Sunglasses

# 9
  • Мнения: 1 393
mystic, такива екзестенциални теми в късни доби поне при мен задължително вървят с бутилка вино, а тъй като кърмя и това е невъзможно, ще си пасувам.
Плюс, че и в момента гледам един филм за Annie Leibovitz- една от любимите ми фотографки,  и се кефя максимално.

Така че за щастието- що е то- има ли го и къде е, поне от мен- някой друг път.

Лек нощ на теб!

# 10
  • Мнения: 1 860
 Аз съм щастлива. И го заявявам най-отговорно. Дребните проблеми, които съпътстват ежедневието ми, може и да ме поизнервят малко, но в никакъв случай не ме карат да мисля че съм нещастна. Имам цялата любов на едно мъничко човече, което обожавам. Имам цялата любов на един мъж с който преминахме много, за да си позволим сега да се "дракаме" за дребни неща, без сериозни сътресения на връзката. Имам майка, брат и сестра които обичам, макар да нямам възможност да съм близо до тях. И те ме обичат. Наред с всички тези духовни ценности имам хубав дом. Живея в добре уредена държава, с което само правя живота на хората които обичам, по-лесен и малко по-добър. Това е за мен щастието. Дори и много банално да звучи.
 Дали бих дала залъка от устата си...Последният бих дала на детето си. Предпоследния бих дала на майка си. Не бих дала, ако знам че някой от най-близките ми има същата нужда както и някой непознат. Това пак е милосърдие. Да помогнеш, не е задължително да бъде непознат. Иначе съм го правила. Давала съм последните си стотинки в България на просяк. Помагам когато мога.
 Бих искала да помагам повече. И знам, че един ден ще го постигна. Само малко търпение ми е нужно и работа.  Confused

# 11
  • Мнения: 198
къде се крие истинското щастие-в това да правиш другите щастливи-по един или друг на4ин,кога с грижи,кога с прошка,или със пари..
да изпиташ удовлетворение след дълъг и труден ден,лягайки си да въздъхнеш блажено,защото си бил полезен..
дали сам щастлива-СЪМ
дали ще дам последните си пари или залък-ЩЕ!
..защото вярвам в доброто и в справедливостта..или поне ми се иска да има справедливост..
дано отговора ми е задоволителен..просто написах каквото 4увствам-редакции-няма.

# 12
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
мистик, защо като те 4ета ми изниква в съзнанието една болка у тебе, като ръка, която търси подкрепа? като вик за помощ в тъмното? като наранен 4овек, търсещ опора или лек за въпросите си?не знам дали е така! но трябва да знаеш, 4е когато някой спасява някого, не мисли за себе си, това от опит, не мисли за последствия и не гледа напред, вижда само момента!не знам дали бих дала последните си пари на някой нуждаещ се, вероятно да, ако е то4но, както ти го описах- момента да дадеш от себе си за да спасиш някой!съзнателно бих се огледала за близките си ,ако има време за размисъл!не знам дали ме разбра!
 за щастието- не знам, за мене е то4но да бъда полезна, да знам, 4е някой има нужда от мама, от жена , от сестра, роднина, приятел!да ме оби4а само заради мене самата! и аз се питам такива неща като тебе, просто понякога това е заради съмнения в целостта на хармонията или ли4но неудовлетворение! но търся положителното, гледам да прощавам и да искам прошка, да бъда разбрана и да разбирам, и да имам обяснения за нещата, ина4е не  ми е споко! говори, споделяй, крещи, сърди се, извинявай се, но не задържай негативното в себе си, все ще има един 4овек да те излуша!

# 13
Знаете ли.... писах една огромна тема! Но я изтрих! Утре щеше да е Война, а аз не исках да е така.
ами да беше я оставила тази тема-война Grinning. крайно време е да се посъбуди удрямалият се форум Tired

Цитат
Питам ви, къде е ВАШИЯТ смисъл? Къде се крие истинското при вас? Кое ви прави щастливи? Кое ви кара да забравите ЗАДЪЛГО незначимото? А щастливи ли сте?

смисъл..., на нещата от живота, на живота, на кое по-точно смисъла, уточни, моля...хм, това съм започнала да търся от горе-долу 15-годишната си възраст, вече гоня 40-тте, и не съм го намерила. надявам се да го открия, ако е възможно преди да съм се споминала. Thinking
мистик, аз ако знаех къде се крия истинското у мен, милиони да съм направила досега Crazy. честичко съм фалшива Embarassed, но това е защитна реакция , за да оцелея сред околните.
какво ме прави щастлива ли - еййййй, с това ме уби, направо закопа директно. толкова отдавна не съм се чувствала щастлива, че ако вземе нещо та се обърка и се почувствам такава, ще споделя. даже и тема ще пусна, обещавам Sad .


Цитат
А готови ли сте да прегърнете един непознат и да му дадете последните си пари? ПОСЛЕДНИТЕ!
??
не, съжалявам. вече мноооого внимавам с хората и определено гледам да страня от тях. меря, тегля на кантар всичко. всяка дума даже. абсурдно е да прегърна непознат, за даване на пари/в какъвто и аспект да е/ и дума да не става. твърде се чувствам наранена...от хората.

Цитат
Това е сериозен въпрос, затова спирам.

не спирай, а дерзай.

Цитат
Аз просто искам някой да си поговори с мен, ама няма никой в момента, по дяволите! Толкова ми се говори...  Ужасно чувство. Ето отварям тема. И очаквам отговори. Защото дори утре няма да съм онлайн, но поне някой може би ще напише нещо смислено. Пишете, моля ви!

ох...ако знаеш само аз колко искам някой да си поговори с мен...
баба ми, бог да я прости, преживе се оплакваше - ей, никой не влиза в къщата ми, ей тъй на, една дума да си разменя с жив човек... Cry Cry Cry
ами свиква се. с това да няма с кой да си говориш. почваш със себе си/не шизофренично де/ и ако знаеш само какви неща научваш...не е за вярване. малко изглежда идиотско сигурно, но какво да се прави, не мога да прося внимание Sad
Цитат
Пишете за щастието....

не зная какво да ти напиша точно за щастието.


и накрая нещо от Ивайло Диманов, една мисъл:

Ако някога те споходи самотата, застани на някоя много оживена улица и си науми, че чакаш някого. Той ще дойде непременно, някога....

и едно парче поезия:

Благодаря ти, любов!

Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах вече, че ще дойдеш.
Късмета ми – ех, кучета го яли.
Но ти не стой на прага, в своя дом си.

Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече…
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.

Но аз ги пъдех с камъни и вярвах –
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варварин
сърцето претопих във меч стоманен.

То бяха битки – грозни и зловещи,
война без фронт, в която озверяваш.
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил…

За миг очи затвориш и си свършен!
Отгоре дебнат хищни лешояди…
Това за звяра, дето рани бърше,
го има само в някои балади.

Сега се чудя – как ли те опазих,
когато вече бях загубил всичко.
Отвикнал бях да любя и да мразя,
а исках още много да обичам…

Добре дошла, любов скандално млада.
Добре дошла, любов неукротима!
Бих слязъл с теб на дъното на Ада…
Любов, благодаря ти, че те има!

   


# 14
  • Мнения: 1 526
мдаа...
щастие, що е то? много труден и едновременно с това много лесен въпрос.
Човек непрестанно търси щастието.Само че в голямата си част поетите пътища са неподходящи, за да се увенчае търсенето с успех.Разни неща от външния свят се идентифицират с чувството за щастие и човек си мисли, че когато ги притежава, ще бъде щастлив.
Грешката се дължи на убеждението, че щастието зависи от външни неща.Ние пропускаме да забележим, че нещата са привлекателни, само докато не ги притежаваме.Щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава.Можем само да бъдем щастливи.Щастието е състояние на съзнанието, на душата.То е напълно независимо от външния свят.Щастието расте там, където човек е в хармония със света.
Страданието е противоположният полюс на щастието и затова в края на краищата е същото."За щастие на човека" страданието има грижата той да не се лута вечно по грешни пътища.Страданието се грижи човек да не се отказва от търсенето, пречи на покоя.Страданието винаги е обиколен път, но това не го прави по-малко път.
Човек не се ражда на този свят, за да се наслаждава лениво на светлината, а за да се развива и да служи според възможностите си на света.Който прави това съзнателно, ще намери щастието.

Последна редакция: сб, 06 яну 2007, 12:30 от Tali Dan

Общи условия

Активация на акаунт