Възпитанието в къщи-борба за надмощие?

  • 581
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 66
Извинявам се ако има подобна тема - за първи път влизам в този форум. Имам нужда от съвет относно възпитанието на 3-годишно осиновено детенце:
Като сама осиновителка не мога да преодолея влиянието на родителите ми върху детето и мен самата:почти нямам възможност да се намеся във възпитанието му от прекомерната им любов, да не говорим за евентуална вероятност да тръгне на детска градина.

# 1
  • Мнения: 605
Според мен няма никакво значение осиновено  ли е детето - това си е твоето дете! В този ред на мисли трябва ясно да заявиш на родителите си, че ти си майката и ще го възпитаваш както ти смяташ за добре и според твоята ценностна система. Те, като баба и дядо, може би имат право да се държат по различен начин от родител, предвид например да го поразглезват в определени моменти и по изключение, но правилата за поведение трябва да създаваш ти! Не знам какви са отношенията ти с твоите родители, но ако категорично кажеш, че детето ще ходи на детска градина, не виждам как те могат да го спрат.
Просто дръж на своето и ги убеди, че това е твоето дете, а на тях им е внуче!

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Не виждам каква разлика би имало, ако детето не е осиновено. Едва ли този факт е от решаващо значение. Ти си майка на детето и просто ще трябва ясно и категорично да влезеш в ролята си на такава.

Постинга ти за мен не е много ясен, но доколкото разбирам, става дума за прекалено ентусиазирани баба и дядо, които не могат да преценят правилно докъде е редно да стигат в желанието си да бъдат полезни и любящи. Ако наистина правилно съм разбрала, решението не е трудно, но всичко зависи изцяло от теб. Не знам доколко си зависима от тяхната помощ в отглеждането на детето. И съвета, който мога да ти дам е изцяло от позицията на човек, почти абсолютно независим в подобен аспект – съвсем недвусмислено да очертаеш границите на допустимата намеса в отглеждането на детето. Ти си майката и всички решения са обект на твоя преценка. Не е необходимо да си груба, агресивна или демонстрираща неуважение към чувствата им и грижите, които полагат. Достатъчно е да си съвсем ясна и категорична. И най-вече – не показвай колебание, несигурност и слабост. И най-малкият намек, че не можеш да се справиш сама с решенията и грижите, им дава повод да бъдат агресивни в становищата и действията си.   

# 3
  • Мнения: 532
Детето е твое и само ти вазимаш решения за неговото възпитание.Обясни внимателно на родителите си,че много ги цениш,но искаш ти сама да определяш какво ще прави детето и дали ще посещава детска градина,а и че е по-добре да сте единни във възпитанието ако живеете заедно.Така ще има по-добри резултати,защото децата бързо усещат ако има разногласия и се възползват от това.Успех!

# 4
  • Мнения: 636
  За съжаление случаите, в които " възпитанието вкъщи е борба за надмощие"  изобщо не са редки. Дали детето е осиновено не знам дали има значение, но  има значение фактът, че го отглеждаш сама - всмисъл, че е по-трудно сам да се бориш срещу вмешателството на родителите, а освен това сигурно доста разчиташ на помощта им  и се чувстваш неудобно да сложиш ясни граници между вас. Все пак, и аз като другите смятам, че като родител трябва на всяка цена да отстояваш правото си да решаваш за детето - дали да ходи на градина, как да бъде възпитавано, обличато, хранено. В много краен случай, ако се наложи да избираш, бъди по-рязка с тях, но не оставяй да те направят сестра на детето ти  и да те оставят без авторитет, защото ТО СЕ НУЖДАЕ СТРАШНО МНОГО ОТ ТВОЯ АВТОРИТЕТ. Ако са добронамерени и наистина искат да помогнат, а не да пречат, са длъжни да укрепват твоя авторитет,  а не да го рушат. Чакат те тежки разговори и много работа... От все сърце ти желая успех.

Общи условия

Активация на акаунт