Доста съм объркана.
Имах здравословни проблеми, които според лекарката ми са вече минало. Тя смята, че съм абсолютно здрава, макар аз да не съм убедена.
Живея с приятеля си и се разбираме чудесно. Много го обичам. Той много иска да си имаме бебе. Аз също много искам, но се страхувам. Може да ви прозвучи глупаво, но незная как ще реагира семейството ми. Много държа на семесйтвото си и за мен тяхното мнение е много важно, почти решаващо. Те обаче дори не знаят за връзката ми с него и за това си има обяснение: разликата ни е почти 9 години. За мен не е проблем, но те не мисля, че ще могат да го приемат. Пък и знам, че не гледат благосклонно към такива връзки. Има и още нещо-той е бил женен. Отдавна е разведен. С толкова минуси незнам дали въобще ще го приемат някога.
А аз много искам да си имаме бебе. Даже сме започнали с опитите въпреки, че все още не знам, какво да правя. Твърдо съм решила, ако забременея да оставя бебето, но съм толкова объркана. Закъснява ми вече месец, а незнам да се радвам ли. По-скоро ме е страх. Незная какво да правя. Има ли смисъл да продължаваме с опитите като не зная как ще се развие връзката ни нататък, заради семейтвото ми. Не искам да бъда поставена на кръстопът и да трябва да избирам.
Толкова съм объркана...