Колко време чакахте?

Първият път,след като бяхме вписани вече във регистрите,чакахме три месеца.
Вторият път пак толкова.
Успех и търпение ви желая.
П.П.Ето тук има подобна тема.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=121134.0

Благодаря много-''дай Боже'' да стане по скоро,че вече нямаме търпение.
Пък и отделно са ни казвали,че ние като сме по млади ще почакаме повече-дано да не е истина.

Много зависи от изискванията, които сте посочили. Ако нямате претенции за пол, мн. ниска възраст, произход ще ви се обадят съвсем скоро.

Стискам палци да ви звъннат бързо, ако не, търпение му е майката  Но накрая нещата винаги се подреждат - вярвай в това

,Абсолютно вярно ...
Затова ние коригирахме претенциите си за произход и възраст на детето , друг е въпроса, че още ни мотат със соц. доклад... Явно са решили да спазят 3 месечния срок 

Това няма никакво значение,на каква възраст сте,и според възраста колко ще се чака.
Аз бях на 23 год.когато станах мама за първи път.

Във всяко от твърденията има доза истина и Неистина. Мисля, че всяка история на осиновяване е много уникална и се формира от куп предпоставки - вкл. качества и стил на работа на: социален работник; местно ОЗД;служители от дома;представители на съда... и не на последно място роля има и "подреждането на планетите", което някой някога ни е спретнал "от горе".
Митът, който на мен ми поднесе социалния работник, бе "че няма да стане по-рано от 6-7 г.чакане", защото сама ще отглеждам детето си.
Е без връзки и без никакви претенции за произход ме поканиха за първа(и единствена до момента) среща почти на втората година. Две седмици след нея подадох документи за осиновяване. И от там започна абсурд, който продължава и до днес:очакване на дата за дело...вече четвърти месец! ...
Вече съм убедена, че е поради немарливост и безхаберие на местните служители - иначе закона и Семейния кодекс предлага две алтернативи за стигане до дело без единствено липсващия документ(отказ от БМ).
Откакто чета и пиша тук много хора бяха поканени за първа среща дори след 1-2 седмици или месец след регистрирането им...
Да бъдеш млад родител по-скоро като че е приоритет, отколкото недостатък!?

При всеки е строго индивидуално.Нито сме първа младост,нито сме с  някакви връзки.Покана за среща получихме две седмици след включването ни в регистъра.Между другото 20 минути след първото обаждане по телефона имах още едно за втора среща,но с по-голямо дете.Седмица след първата среща,при която харесахме детето,бяхме одобрени за родители на трето дете.За сега нямаме възможност за повече от едно дете.На татък ако е рекъл господ,ще си вземем още едно,и двамата го искаме.Трябва да отбележа,че ние нямахме претенции нито за пол,нито за етнос,само за възраст до 2 годинки.Може да е късмет,а може и нашите планети да са се наредили както трябва.Дошло му е времето да сме мама и тати. Venecias искрено се надявам мъките ти да приключат най-сетне      

Включвам се само, ако мога да вдъхна кураж, защото си спомних как се почуствах, прясна-прясна кандидат осиновителка, четейки темата 'Безнадеждно'.

Суровите факти са, че нямам никакви връзки и познанства. Информацията я набавях някъде по трасето. На 37 години съм (опс, след 20 дни - 38...), единствен осиновител. Живея под наем, работя на хонорар. Така погледнато, не ще да съм най-обещаващия вариант за родителстване...

Все пак ми се обадиха две седмици след изготвянето на социалния доклад за 4 годишно момиченце. Още преди да я видя, знаех, че е тя. Затова, когато ми се обадиха след още две седмици за друго момиченце на 2 годинки и 5 месеца, дилемата беше дали да не се понапъна за две...реших, че не е редно да рискувам на гърба на децата.

Като единствено предимство, отчитам за себе си, че в молбата си нямам претенции за пол, възраст и произход. Може би...

Тъй че, права е мар_мар - като, че ли - няма правила.

Желая късмет на очакващите!

Като прочетох за комисиите по осиновяване се сетих,че на второто обаждане ми казаха следното:"Сега се е събрала комисията и точно разглеждаме вашите документи.Виждаме ,че нямате претенции за етноса и имаме прдложение за вас....и т.н."Водещото при избора на кандидати е претенциите за етноса.И преди съм казвала,че дацата в домовета са предимно от ромски произход.Ако търсите българче,с руса коса и сини очи,ще трябва да почакате доста.В дома в който се намира нашто детенце,не видях едно грозно дете.Всичките са едни хубави ,с едни големи но тъжни очи.Жалко за тях.

мар_мар, не само, имат красиви и тъжни очи, не само плачат солени сълзи - също като на (уж) чистите българчета. Видях и виждам с очите си, че страдат, боледуват, изпитват емоции - тъга и радост като всяко едно дете! Не етноса определя душевността на мъничетата. Сякаш не мога да намеря точните думи, все ми се струват бледи...

Всеки ден виждам, как неусетно за мен извайвам едно създание, което хем носи своята индивидуалност, хем за няма и две седмици се променя пред очите ми с часове. Имитира ме, копира движения и реплики, променя речника си, обогатява го. Попива всичко около себе си, картини, думи, информация. Понякога се чудя как успява! Няма да коментирам изненадата ми, когато безпроблемно повтори перфектно, случайно чути фрази на италиански!!!

Това дете просто разцъфтява! И знаете ли, когато като днес, наконтена с дълга дънкова пола, кожухче, шал, шапка и ръкавици в тон, се фръцка и хората се спират да я гледат и да й се радват, едновременно умирам от удоволствие, но се сещам и за всички жени, които отчаяно чакат обаждане...


Разбира се, с това не искам и не мога да убедя никой в нищо. Може би донякъде разчитам да им дам повод за размисъл и една надежда в повече.

Когато Ирина дойде у дома, мисля, че не знаеше какво именно значи думата 'обич'. Сега, когато не мога по някаква причина да откликна тутакси на някое нейно повикване, ме пита: А мен, кой ще ме обича?

Мисля си за всички прекрасни деца от "другия" етнос...кой ли ще ги обича?

 DarZaMen, гледах детенцето ти в темата "снимки".Фантастична е.Цялата сияе.И аз съм на твоето мнение,че няма етнос,има деца,изоставени,самотни,тъжни,нуждаещи се от любов.Ще се обърна към всички жени,които очакват своята среща"Дайте шанс на децата,дайте шанс и на себе си"

mаr-mar, директно си формулирала тема, достойна да бъде закована.  За да окуражава и доказва, че става дума все за наши БЪЛГАРСКИ ДЕЦА.
Темите ми, с които стартирах в този форум бяха затрупани с изобилие от нови, отразяващи пъстри събития. Престанах да очаквам отзиви за тези си теми, но очаквах и търсих с очите си родители, които като мен да се опитат да се противопоставят на предразсъдъците и да се пробват да ги преборят поне на личностно ниво…
Промяната на нагласите обикновено тръгва от там! Намерих подкрепата тук на ниво действия!
Вселенския разум, вероятно ми даде "отсрочка" за ново вглеждане в себе си, но я "оползотворих" като си останах на изходна позиция: "Не мога да отхвърля дете , заради неясния му произход!". Толкова неясен наистина, защото без самоопределяне на майката и при неизвестен баща се базира на хипотези заради гарваново черна коса и още по-тъмни и безкрайно дълбоки очи!...
Последваха незаявени болести, укрити поради сходни нагласи (никой не иска или рядко някой се решава да приюти болни деца); борба; опознаване на законодателството и откриване на вратички в него (аналогично на преоткриване на топлата вода)
Сега отново сме на финалната права - там сме си четвърти месец. Но се надявам да няма пореден фал старт!
mаr-mar, изтеглих си от твоя постер иконата на Богородица и ще си я държа на дескстоп-а, до финала на нашата тъй проточила се процедура!

[/quote]
Със сигурност всеки наблюдавал това явление ще го потвърди! На втора среща с детето бях изумена от станалата с него трансформация:

І среща: Безмълвно момиченце, цялото в обрив и със синьо-зелен “бушон” около едното око; под другото - сълза;

ІІ среща (след седмица): Ведро и ухилено комуникативно дете, все още мълчаливо, но казало: “Мама” и “Леля”.
Явно се е опитвало да открие понятие, в което да се вместя между интуитивната потребност от “мама” и познатия образ на обгрижваща фигура:”леля”!?

Все примери, че за да бъдеш ти е необходим някой, в чиито очи да се отразиш и намериш себе си, почувствайки се значим и обичан. И това е тъй комплементарен процес на взаимно човешко отразяване…
 Какъв ти етнос!
Дефи беше казала (цитирам по памет): “На всички кръвта ни е червена; на всички сълзите са солени!”…

DarZaMen,    !