Исках да споделя две неща и за това ги обединих в една тема.
Забременях с третото, когато "каката" беше на девет месеца. Не спрях с кърменето до края на бременността си. Износих бебка до десетия ден преди термина си, когато тя се роди предизвикано (като нищо щеше до края да си остане). По време на бременността си се наслушах на какви ли не глупости относно вредата на кърменето за плода и бебето в мен, включително и от лекари (добре, че гинекологът ми не беше от тях, защото сигурно щях да го послушам, ако ме беше посъветвал да спра). Хората обикновено приемаха факта, че кърмя в напреднала бременност като нещо скандално и дори ме заплашваха с истории за раждане на уродливи бебета след това. Около грижите за малката изкарах сравнително тежка бременност, без възможност за почивка, без дори една нощ нормален сън, с много активност, носене на тежко почти непрекъснато (13 кг. бебе), разширени вени. Предишното ми дете се роди 2900 и се тревожих, че предвид цялото натоварване и кърменето това бебе няма да наддаде достатъчно.
В крайна сметка, бебка както казах се роди почти на термин и тежеше 3600 кг, едно абсолютно перфектно бебе.
Кърменето с нея потръгна още от първия ден (нямах проблеми с разранени зърна или със запушени канали, защото системата беше разработена вече). До сега тя е наддала само на кърма повече от килограм. В общи линии само суче и спи.
След раждането реших, че "кърменето в тандем" ще ми дойде нанагорно. Не се чувствах комфортно да ги храня и двете едновременно (в сравнение с бебока, каката ми изглежда като лакомо великанче, а и още от кърменето с нея имам много проблеми със зъбите, и не исках допълнително да влошавам нещата). "Каката" в началото много се ядосваше на бебето, което сега бе заело любимото й място. Аз й давах на няколко пъти, но после започнах да й отказвам и да й обяснявам, че това място е само за бебето. В началото всеки пъти щом ме видеше (в момента за известно време тя живее с баба си и дядо си, така че се виждаме за около няколко часа на ден, но не спи при мен) тя винаги си търсеше (вдигаше блузата ми и тършуваше там), после се сърдеше, че й отказвам. Днес обаче както обичайно се покатери на скута ми и понечи да търси, но се спря (сякаш сама се усети, че не може) и просто отпусна глава на гърдите ми, без да иска нищо повече от там. Това беше краят на нашето кърмене. Днес направи точно 1 година и 7 месеца. Стана ми малко тъжно, да си призная, но съм убедена, че това беше правилния начин и време.
Забременях с третото, когато "каката" беше на девет месеца. Не спрях с кърменето до края на бременността си. Износих бебка до десетия ден преди термина си, когато тя се роди предизвикано (като нищо щеше до края да си остане). По време на бременността си се наслушах на какви ли не глупости относно вредата на кърменето за плода и бебето в мен, включително и от лекари (добре, че гинекологът ми не беше от тях, защото сигурно щях да го послушам, ако ме беше посъветвал да спра). Хората обикновено приемаха факта, че кърмя в напреднала бременност като нещо скандално и дори ме заплашваха с истории за раждане на уродливи бебета след това. Около грижите за малката изкарах сравнително тежка бременност, без възможност за почивка, без дори една нощ нормален сън, с много активност, носене на тежко почти непрекъснато (13 кг. бебе), разширени вени. Предишното ми дете се роди 2900 и се тревожих, че предвид цялото натоварване и кърменето това бебе няма да наддаде достатъчно.
В крайна сметка, бебка както казах се роди почти на термин и тежеше 3600 кг, едно абсолютно перфектно бебе.
Кърменето с нея потръгна още от първия ден (нямах проблеми с разранени зърна или със запушени канали, защото системата беше разработена вече). До сега тя е наддала само на кърма повече от килограм. В общи линии само суче и спи.
След раждането реших, че "кърменето в тандем" ще ми дойде нанагорно. Не се чувствах комфортно да ги храня и двете едновременно (в сравнение с бебока, каката ми изглежда като лакомо великанче, а и още от кърменето с нея имам много проблеми със зъбите, и не исках допълнително да влошавам нещата). "Каката" в началото много се ядосваше на бебето, което сега бе заело любимото й място. Аз й давах на няколко пъти, но после започнах да й отказвам и да й обяснявам, че това място е само за бебето. В началото всеки пъти щом ме видеше (в момента за известно време тя живее с баба си и дядо си, така че се виждаме за около няколко часа на ден, но не спи при мен) тя винаги си търсеше (вдигаше блузата ми и тършуваше там), после се сърдеше, че й отказвам. Днес обаче както обичайно се покатери на скута ми и понечи да търси, но се спря (сякаш сама се усети, че не може) и просто отпусна глава на гърдите ми, без да иска нищо повече от там. Това беше краят на нашето кърмене. Днес направи точно 1 година и 7 месеца. Стана ми малко тъжно, да си призная, но съм убедена, че това беше правилния начин и време.
