Отношението на непознатите към "специалното" дете

  • 5 021
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 126
Скъпи родители, случвало ли ви се е да се почувствате наранени от нетолерантното отношение на непознати хора към специалното ви дете?
Искам да споделя една случка от лятото, която ме накара да се почувствам обидена, унизена и безпомощна.
Бяхме излезли двете с Мария (7 г., ГРР) на разходка в столична градинка. Тя много се впечатли от гълъбите и се затича след тях, за да ги докосне. Гълъбите се разхвърчаха, а тя продължи да тича радостна след тях (без грам намерение за каквато и да било агресия). Това беше един от редките мигове, в които чувствах детето си въодушевено и щастливо, и затова го наблюдавах доволна. В този момент една самодоволна госпожа, подкрепяща прохождащото си внуче, се обърна към детето ми и му направи остра забележка да не гони гълъбите, защото пърхали в лицето на внучето й (сякаш не може да го отмести). Мария ме погледна въпросително (не може да говори), сякаш очакваше моята защита.
Толкова ме заболя, та чак ми се доплака. Дръпнах детето си настрани и поехме в друга посока. За мен реакцията на напудрената госпожа беше неочаквана и затова не реагирах. Не зная дали постъпих правилно. Може би трябваше да се опитам да й обясня, че детето ми се държи не съвсем адекватно, защото има проблем. Но ако подобни думи, изпълнени с голяма майчина болка,  предизвикат от отсрещната страна безразличие и дори грубост, бих се почувствала безкрайно унизена.
Понякога съм доста объркана - от една страна, незнайно защо, чувствам вина, заради неадекватното поведение на дъщеря си, а от друга - не бих искала да ограничавам детето си, заради евентуалното неодобрение на околните. 
Моля ви, споделете, попадали ли сте в подобни ситуации и как се справяте с тях?

# 1
  • Мнения: 2 543
mamma B, личният ми опит с нетолерантно отношение не е голям, да не кажа почти никакъв. Но специално в случката, която разказваш, аз не виждам реакция, породена от неадекватно поведение на дете. Какво по-нормално от това дете да се зарадва на птиците и да ги подгони? Явно госпожата е била вкисната и най-вероятно би реагирала така на всяко друго дете. На мен лично ми се е случвало да съм мнителна към непознатите и да привиждам в тяхното поведение неща, които може би те не са си и помисляли. Доста често проблемът идва именно от такава мнителност на родителите на различното дете. Забелязвам, че на мен ми се случва по-рядко напоследък. Дано!

# 2
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Точно и аз мислех това да пиша, че в конкретната ситуация няма нищо неадекватно в поведението на детето, неадекватно е поведението на лелятя  Tired
Яни обожава да гони пилци, аз също съм обичала даже и вече като доста по-голяма  Embarassed Пълно е с разни озлобени хорица, които се дразнят от всичко и мислят, че света се върти около тях. Но едва ли лелята е реагирала така, защото е възприела детенцето като по-различно, така би реагирала на всяко друго дете или същество, което би и нарушила конфорта... Друг е моментът, че ние сме болезнено чувствителни към децата си и всяка евентуално отправена забележка към тях... Аз лично съм така, не е много правилно, но не мога, а май и не искам да го преодолея...
В много теми сме разисквали темата за интеграцията, все пак това е двустранен процес...

# 3
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
И това ми подсказва, че темата може да е егоистичните старци мразещи чуждите деца. Уверявам ви, че моя петокласник е едно умно и възпитано дете - е то горкото какви перипети има в градския траспорт със повечете старци направо нямам думи. А майките трябва да ходим на психолог заради различните си деца, да разберем, че не е толкова страшно положението. А прости по душа хора винаги е имало и ще има. 

# 4
  • Мнения: 126
Вижте на какво попаднах в темата "Мили родители, търсете правата на децата си!!!":

Нашите съседи  Twisted Evil  непрекъснато се оплакват от шума който вдига детето при неговите истерични пристъпи и произвеждащи шум играчки..Заплашват ни с полиция и ни карат да се изнесем от жилището.Детето е с аутизъм.

Без коментар.
Не намирам думи...

# 5
  • Мнения: 5 525
Аз също не виждам нищо неадекватно в поведението на детето. И моите деца гонят гълъбите и не се интересуват дали наоколо има или няма хора , деца или  бебета. Те просто са деца  и обичат да играят. Иаз съм се сблъсквала с лошо отношение на околните от подобен род, но обикновено не обръщам внимание, а мъжът ми направо реагира. Не се натъжавай, хора разни, не мисля че има смисъл на такъв човек и да обясняваш каквото и да е.

# 6
  • Мнения: 2 116
Според мен би трябвало да оставиш детето си да прави това, което му доставя удоволствие!  Peace Какво от това че  на някой не му изнася???

# 7
  • Мнения: 4 414
и аз обичам да гоня гълъбите...не намирам нищо неадекватно в това...а гълъби са ми пърхали под носа и без никой да ги гони, така че тази госпожа явно е станала с д....то нагоре...или си е така по рождение...с увреждане или не, все някой ще и пречи...има такива хора. една ми вдигна скандал в магазина, че не съм я забелязала и съм позволила на детето с да си сложи бонбоните на кантара преди нея. ами как да я забележа, като съм с гръб и гледам двегодишната си дъщеря да не направи беля в магазина! извиних и се, ама тя не престана - "голяма жена съм! не съм незабележима!", мрън-мрън....направо ми идеше да я ударя! не бива да позволяваме на подобни индивиди да ни натъжават или разгневяват. за съжаление, не винаги успявам...особено ако съм преуморена. в този случай си взех детето, което се разрева и се изнесох. не постъпих правилно, но...бях супер изморена и изнервена и реагирах много емоционално и в ущърб на детето:(

# 8
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Склонна съм да проявя търпение и снизхождение към хора, които не са забелязали проблема, аз много внимавам някой по някакъв начин да стане "жертва" на детето ми, заплащала съм си щети в магазин , когато мина край щанд с нещо чупливо и детето ми е протегнало ръка и е съборило куп неща (има навика да пипа всичко, край което минава), пазя я да не пипа хората, да не създава проблеми за някого.. Досега не ми се е случвало някой да ме засегне понякакъв начин, свързан със състоянието на детето ми, честно казано не знам как ще реагирам, сигурно ще е според ситуацията. Заради ежедневните трудности свързани с отглеждането на дете с проблем съм станала много изнервена и язвителна, и реакцията ми може да е от плач до скандал. Засега странното й поведение минава за детинщина, защото е на 4,5г, но изглежда на по-малко, не знам как ще е занапред Sad

# 9
  • Мнения: 2 242
Описаното отношение не се дължи според мен на специалното дете, а по-скоро на характера на госпожата (или както някой беше писал, че е станала с лице към възглавницата). Може би по-правилно би било да и се натрие носа, а не да дърпаш детето си настрани.
Аз все още не съм имал случай на нетолерантно отношение понеже все още не му личи особено. Но се надявам като се случи да реагирам адекватно на ситуацията. Не съм убеден че ще е така. Ще видим.

# 10
  • София
  • Мнения: 4 412
Като четох си мислех, колко сме чувствителни майките на специалните деца. Аз на 26.12 заведох Дара на театър за пръв път, тя първо ревна, после се смя, но другите не реагираха по този начин. Съответно ние си тръгнахме, а аз 2 часа ревах, защото детето ми не се е справило. Най-вероятно причината е, че беше най-малка и представлението не беше за нейната възраст. Исках да кажа, че всяко дете има място на земята, да не се вглеждаме толкова в неща, които минават и заминават.

# 11
  • Враца
  • Мнения: 871
Враца е такава провинция,че всекидневно се сблъскваме с подобни ситуаци.Почти винаги го гледат като извънземно с тези кабелчета на главичка..Аз вече свикнах,но се случва и да си поплача....Трудно ще се променят хората,а най-вече мисленето им!

# 12
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Сетих се да ви разкажа една история. Има една жена, която следствие катастрофа си е загубила краката и ръка или ръце - не разбрах точно, даваха я дори по телевизията, как вози кмета на София. Жена с голямо самочуствие, която не е позволила нещастието да я превърне в малоценен човек, много симпатична. Та синът ми я среща в Била и почва да я гледа /мъжат ми в това време го взима за ръчичка и го дърпа леко/ , а той откровен почти извиква "Тати виж робот" /мъжът ми казва не тати не е робот това е леличка/ Синът ми настоява, че е робот.
Жената се обърнала и с тон порицаващ съпругът ми казала "Да мойто момче робот съм". Та да има нещастия, но важното да могат да се коригират.

Марги това се сетих да разкажа защото, навремето не можеше да се помогне на такива деца - слава богу вече може, а да си призная и аз разглеждах такова дете тайничко, когато видях за първи път дори съм ги гушкала и от все сърце съм се радвала, че вече може да им се помага.

А се сещам, че и бабата от историята на мама В също може да има проблем, я склероза я фобия от птици просто трябва да се опитаме да бъдем по-спокойни.

# 13
  • Мнения: 380
Аз също съм се сблъсквала с такива хора и което е по важно това беше съпругата на първи братовчед на моят съпруг. Врата във врата сме като се казва но и до ден днешен изпитвам страх какви думи ще издума по адрес на детето ми. То не бяха клетви по негов адрес, то не бе малоумен наричаше го какъв ли не , просто не искам да се връщам назад. Сега се случиха толкова неприятни неща с тях/никога не им пожелах нещо лошо но идва един момент когато.../ и  по какъв ли не начин се опитват да се сдобрим да върнем времето когато бяхме в добри отношения но болката ми е толкова голяма че не мога никога да и простя. Така че има толкова жестоки и бездушни хора по земята за които по добре да кажем майната им, да отдадем всичко на простотията им и да се радваме на живота и на нащте прекрасни създания.

# 14
  • Мнения: 2 563
Сетих се да ви разкажа една история. Има една жена, която следствие катастрофа си е загубила краката и ръка или ръце - не разбрах точно, даваха я дори по телевизията, как вози кмета на София. Жена с голямо самочуствие, която не е позволила нещастието да я превърне в малоценен човек, много симпатична. Та синът ми я среща в Била и почва да я гледа /мъжат ми в това време го взима за ръчичка и го дърпа леко/ , а той откровен почти извиква "Тати виж робот" /мъжът ми казва не тати не е робот това е леличка/ Синът ми настоява, че е робот.
Жената се обърнала и с тон порицаващ съпругът ми казала "Да мойто момче робот съм". Та да има нещастия, но важното да могат да се коригират.


Говориш за д-р Даниела Данчева, някои тук я познават. Доста роботски изглежда, има протези и 4те крайника и е много горда с тях. Това е един от най-силните хора с увреждане, които познавам. Направо е велика, защото хич не и пука, шегува се със себе си, въобще не се стряска като я зяпат. Няма проблем да говори за увреждането си, което предразполага хората да не се страхуват от нея, да не я смятат за някакъв нечовек, а за жена като останалите. Опитвам да се взимам пример от нея.

Общи условия

Активация на акаунт