Не стана случайно, нито бързо. Стана с годините, със съвместния ни живот заедно, любовта, споделения опит, преживените трудности, вярата един в друг и така 
- Публикувана: 30 дек. 2006, 21:58 ч.
- Последно мнение: 3 май 2007, 12:09 ч.
Как решихте че ТОЙ ще е таткото?
При мен беше любов от пръв поглед. Още на втората ни среща бях сигурна, че искам да прекарам живота си с него и да имаме деца. Много връзки съм имала преди да срещна мъжо, но никога не бях изпитвала такова чувство и никога не съм била по-сигурна в това, което исках. Странно нещо 
Аз с времето осъзнах, че той би бил добър баща на децата си, би ги обичал и им дал много любов...
Разбрах, че искам да е баща на моите деца, когато бяхме на гости на негови роднини и докато тяхното бебче си лазеше по пода и не даваше на никой да го пипа, изведнъж тупна в неговия скут (макар той най-малко да му обръщаше внимание!) и дотам... Просто го хареса! Някакъв бебешки усет!
Разбрах, че искам да е баща на моите деца, когато бяхме на гости на негови роднини и докато тяхното бебче си лазеше по пода и не даваше на никой да го пипа, изведнъж тупна в неговия скут (макар той най-малко да му обръщаше внимание!) и дотам... Просто го хареса! Някакъв бебешки усет!
Ние бебенце си нямаме още ,че дори и женени не сме.
Но мечтая именно за едно прекрасно малко същество плод на нашата любов.
Не съм го решила.То си беше в мен .но го открих като почнах да се заглеждам по
.Така почнах и да влизам в този прекрасен форум. 
Сега с една дума си мечтая да съм..
но пък хич не му е времето ...
Но мечтая именно за едно прекрасно малко същество плод на нашата любов.
Не съм го решила.То си беше в мен .но го открих като почнах да се заглеждам по
.Така почнах и да влизам в този прекрасен форум. Сега с една дума си мечтая да съм..
но пък хич не му е времето ...
При нас беше любов от пръв поглед. И до сега ми става много приятно като ми каже, че още щом е видял очите и усмивката ми е разбрал, че аз съм неговото момиче. Интересното е, че същото почувствах и аз. Много набързо се оженихме, но първо си направихме бебчето, че мерака беше голям за това. Чувствах със сърцето си, че искам точно той да е баща на децата ми. Мечтаехме за 3. Вече имаме 2 и още не сме се отказали от идеята. 
До миналия януари си мислех,че няма да срещна човека,който ще е баща на децата ми.Но,Той, мой съученик-влюбен в мен предано 7 години,един ден настоя да излезем дори само на по кафе.Аз се дърпах много,нали съм вироглава,а и не го обичах,но се съгласих.От този ден нататък сме неразделни и до днес.Не съм предполагала,че е бил през цялото време до мен , а аз не съм го забелязвала.Усещането за бебето се появи и у двамата,когато юни месец се роди племенницата ни.Засега няма бебе,но дано не чакаме още дълго
В момента, в който се запознахме (5 години преди да станем гаджета) знаех, че с този мъж ме свързва нещо; по-късно разбрах, че и при него е било така!!!
Още когато бяхме гаджета съм си мислела какъв чудесен баща ще е тоя човек, като тогава никога не съм вярвала, че връзката ни ще стане толкова сериозна и ще живеем заедно и ще си правим бебе...просто често съм му казвала още тогава- е,късметлийка ще е майката на твоите деца... 
Сега и двамата работим по въпроса
и се надяваме нашето бебче да се появи скоро.
Сега и двамата работим по въпроса
и се надяваме нашето бебче да се появи скоро.