Заедно сме вече повече от 10 години /още от гимназията/, преживяхме много заедно и все повече се обичахме и не можехме един без друг/като в "Малкият принц", където лисицата му казва, че с всеки изминал ден ще сядат все по-близо един до друг и така ще стават си стават по-скъпи/. Първото нещо, което осъзнах е, че това е Човекът, с който искам да остарея, а след това неосъзнато идваше и желанието за дете.......
- Публикувана: 30 дек. 2006, 21:58 ч.
- Последно мнение: 3 май 2007, 12:09 ч.
Как решихте че ТОЙ ще е таткото?
Заедно сме вече повече от 10 години /още от гимназията/, преживяхме много заедно и все повече се обичахме и не можехме един без друг/като в "Малкият принц", където лисицата му казва, че с всеки изминал ден ще сядат все по-близо един до друг и така ще стават си стават по-скъпи/. Първото нещо, което осъзнах е, че това е Човекът, с който искам да остарея, а след това неосъзнато идваше и желанието за дете.......
Ами при нас нещата бяха малко обърнати. Всъщносът той беше този, който реши, че иска аз да бъда майка на децата му. И направи всички възможно да ме накара да го заобичам, да му повярвам и да си имаме бебе. И не съм съжалявала нито за миг... Имаме хубаво, голямо семейство и си мечтаем за ... още едно бебе. И не само си мечтаем, де 
Пък да видим какво ще стане този месец.
Пък да видим какво ще стане този месец.
При нас нещата станаха много естествено и леко. Познаваме се от повече от 10-12 години. Дълги години бяхме в една компания - само приятели. Преоткрихме се преди около 3 години 
И така почна всичко... леко и неусетно почнахме да живеем заедно 
После заедно си взехме куче ... след това миналата година забременях... загубихме бебето, но разбрахме, че точно това искаме и то много! Лятото се оженихме и сега вече ще работим отново за детенце!
Много ми е хубаво от това, че всичко при нас става без напрежение, без мислене и умуване. Нещата се случват, защото сме влюбени, а не защото ги мислим и разсъждаваме много. Сега като пиша това, усещам колко много обичам съпруга си и как искам от цялото си сърце да имаме голямо здраво семейство!
И така почна всичко... леко и неусетно почнахме да живеем заедно После заедно си взехме куче ... след това миналата година забременях... загубихме бебето, но разбрахме, че точно това искаме и то много! Лятото се оженихме и сега вече ще работим отново за детенце!Много ми е хубаво от това, че всичко при нас става без напрежение, без мислене и умуване. Нещата се случват, защото сме влюбени, а не защото ги мислим и разсъждаваме много. Сега като пиша това, усещам колко много обичам съпруга си и как искам от цялото си сърце да имаме голямо здраво семейство!
Но сега сме единодушни, че искаме да имаме (дай Боже) три дечица 
Съдбата реши на ни срещне по един странно щурав начин (ако се отвори темичка "как се запознахте с таткото на детето ви", ще разкажа там, тук ще досадя на някой) - тогава въобще не съм си и помисляла, че мога да имам нещо общо с този човек, имах гадже, планове и нови любовни афери не бяха в сметките ми. Нооо, кой ли ме пита. Година по-късно, живота ми се преобърна и аз вече бях с мъжа на живота ми. Обожавам го и от момента, в който осъзнах чувствата си към него, вече бях готова да правя истински неща, дори и деца.
Ами...май не аз реших, че това е ТОЙ, а той реши, че това съм АЗ! Реши човека, че аз съм жената на живота му, нави си на пръста, че иска дете от мен и... резултата е на лице! 
То нащо чудо стана малко без да искаме (алкохола не прощава), но все пак имах 4 месеца да свикна с мисълта, че ще ставам мама и да заразя в последствие всички с ентусиазма си! То май ни и беше време - 3 год. и половина заедно....
То нащо чудо стана малко без да искаме (алкохола не прощава), но все пак имах 4 месеца да свикна с мисълта, че ще ставам мама и да заразя в последствие всички с ентусиазма си! То май ни и беше време - 3 год. и половина заедно....
Ами ... и аз да се запиша. Запознахме се съвсем не случайно 
на една дискотечка. Той беше толкова внимателен, мил и чаровеен, че нямаше как да не ми направи впечатление. Ами още на следващия ден започнах да си мечтая за семейство със него. Малко е смешно нали? 
Ами малко по малко не усетих как вече си живеем заедно и мислим за сватба и детенце. След няколко месеца бяхме вече сгодени а от скоро и женени. Само бебочето ни липсва .... и на двамата. надявам се да не е за дълго 
на една дискотечка. Той беше толкова внимателен, мил и чаровеен, че нямаше как да не ми направи впечатление. Ами още на следващия ден започнах да си мечтая за семейство със него. Малко е смешно нали? Ами малко по малко не усетих как вече си живеем заедно и мислим за сватба и детенце. След няколко месеца бяхме вече сгодени а от скоро и женени. Само бебочето ни липсва .... и на двамата. надявам се да не е за дълго 
Съдбата реши на ни срещне по един странно щурав начин (ако се отвори темичка "как се запознахте с таткото на детето ви", ще разкажа там, тук ще досадя на някой) - тогава въобще не съм си и помисляла, че мога да имам нещо общо с този човек, имах гадже, планове и нови любовни афери не бяха в сметките ми. Нооо, кой ли ме пита. Година по-късно, живота ми се преобърна и аз вече бях с мъжа на живота ми. Обожавам го и от момента, в който осъзнах чувствата си към него, вече бях готова да правя истински неща, дори и деца.
Още от първата ни среща започнахме да флиртуваме един с друг, допаднахме си доста в много отношения. Той беше неотразим кавалер и си личеше, че иска сериозна връзка. След 4-5 месеца заживяхме заедно, след година се оженихме и така...
но проблемът е, че той не иска... каза, че имало време за тези неща, а аз скоро ще стана на 26:(