Колко време е нужно?

  • 1 224
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 517
След 2 годишна връзка от които 8 месеца живеехме заедно ми каза , че не може да приеме чуждото дете , било много трудно и му трябвало време.Като се върна назад наистина виждам хладните отнешения към сина ми , но защо по дяволите не го видях по - рано това , защо бях толкова заблудена?Сложих край на връзката си , но сега реве и казва , че ще се промени , щял да направи всичко възможно да приеме детето.Мъчно ми е , но компромис няма да направя.
Колко ли  време му трябва да разбере , че това дете има нужда от обич и че е едно невинно създание което не е виновно за моите грешки?

# 1
  • Мнения: 2 655
Защо грешка, не го отчитай като грешка, а го сложи в графата: "Трупане на опит".
Така ще ти е по лесно да продължиш на пред.
Трябва ло е от началото да му дадеш да се разбере, че:
1. Ти и детенцето сте едно цяло;
2. Както обича теб, така ще обича и детето;
3. Имаш минало, което е белязано и няма как да върнеш времето назади т.н.
А всъщност ти обичаш ли го?
Ако да дай му шанс и му обясни горните неща. Мъжете по трудно отдават обичта си.
Направи вазможно да заобича детенцето ти.
Да контактува по често, да го извежда сам и т.н.
Просто 2 години ми се струват страшно дълго време, за да се сложи край туку така.
И не забравяй ние жените сме по мъдри и можем да променим всичко! Wink

# 2
  • Мнения: 624
След 2 годишна връзка от които 8 месеца живеехме заедно ми каза , че не може да приеме чуждото дете , било много трудно и му трябвало време.Като се върна назад наистина виждам хладните отнешения към сина ми , но защо по дяволите не го видях по - рано това , защо бях толкова заблудена?Сложих край на връзката си , но сега реве и казва , че ще се промени , щял да направи всичко възможно да приеме детето.Мъчно ми е , но компромис няма да направя.
Колко ли  време му трябва да разбере , че това дете има нужда от обич и че е едно невинно създание което не е виновно за моите грешки?

Ако наистина те обича и държи на теб никакво време не му е  нужно ,поне аз така мисля.
За какви грешки говориш ,няма грешки . Един човек или те възприема с всичките ти плюсови и минуси или не. Личното ми мнение е че си постъпила правилно .

# 3
  • Мнения: 3 499
Горе главата.Сега е трудно, но след време ще се обърнеш назад и ще си кажеш "Слава Богу, че стана така", защото съм абсолютно убедена, че ще бъдеш щастлива.Животът си е твой и си длъжна да го направиш възможно най-хубав и най-щастлив.Ти си прекрасен човек и заслужаваш да бъдеш щастлива.Малкият също.Мисля, че не само заради себе си, а и заради самия него трябва да сложиш край, защото щом той не приема детето и не го обича /което за мен е необяснимо, т.к. това дете не може да не бъде обичано, страхотно е/ то също няма да бъде щастливо.Не си допуснала никакви грешки, съдбата е била прекалено несправедлива и лоша към тебе, но ти трябва да й се надсмееш и да продължиш напред, да бъдеш силна и да търсиш най-доброто за себе си и детето си, и това е мъж, който да ВИ обича истински, а не мъж, на който да правите компромиси и който да се чувства "жертва".Обичам те.Не го мисли толкова.Повече време не е нужно.
Целувки от малката госпожица.Не си сама. Hug

# 4
  • Мнения: 1 327
...................защо по дяволите не го видях по - рано това , защо бях толкова заблудена?...........

Защото всеки от нас има нужда от обич, от един приятел, на когото да опреш рамо вечер  Wink

Понякога се вкопчваме като "удавник за сламка" за мечтата си и се опитваме да си втълпим, че мечтата ни е вече реалност, не допускаме да признаем пред себе си дори, че реалността е по-различна.

Не съжалявай за времето, което сте изкарали заедно, защото знаеш, че било много приятно  Wink

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Ти и детето ти НЕ СТЕ ЕДНО ЦЯЛО
ВИе сте отделни личности, но който иска да е с теб - трябва да предвиди и това, че и детето още дълги години ще живее под един покрив с теб и че до края на дните ти то ще ти е дете - т.е.е човек, които ще разчита на твоята помощ и ще я получава безрезервно

НО нека все пак не натискаме да ни обичат децата, нали?! ПОнякога родните бащи/баби/дядовци/вуйчовци не могат да изпитат роднинска връзка, а ние искаме от мъжа дето си пада по нас да обича едно дете дето не му е никакво! Да оставим на страна факта - че в случая до колкото разбирам той НИКОГА не е бил баща
Така, че разибрам че ти е болно, съгласна съм, че е сгрешил да ти каже това... но ако ти наистина го обичаш - ще му дадеш шанс да опита да приеме ОТГОВОРНОСТТА за ТОВЕТО дете.
ЛЮбовта няма нищо общо с бермето на родителските връзки. Възможно е той да обича детето ти, но това ну би му пречило да изпитва страх от отговорността  - още повече че това ВИНАГИ ще си остане ЧУЖДО дете за него

ТА моите родители изпитват страх като им оставя детето си... АЗ изпитвам СТРАХ като съседката си остави детето - ем имам две и то пресни пресни!
Винаги е по-трудно с ЧУЖДО дете! ВИНАГИ - независимо дали си мъж или жена, още по-трудно е ако нямаш НИКАКЪВ опит като родител....

Затова - дай му шанс... винаги можеш да го отрежеш пак, нали?

# 6
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 643
И аз съм на мнението на catnadeen.
Знам, че е много обидно, но мисля, че това е любов, на която той ще се научи.
И това няма да я направи по-малко истинска.
А и смятам, че мъжете по принцип са по-трудни в това отношение.
Те обичат собствените си деца по подразбиране /в повечето случаи/,
но дори и тогава на повечето им трябва време, за да се пренастроят
на новата вълна, в която не са център на вселенското внимание.
Карла, останала съм с впечатление, че го обичаш, и се разбирате.
Дай му още един шанс, това в никакъв случай не означава, че предаваш Ники.

Ти казваш - колко време му е нужно, ама аз си мисля, че по-скоро му трябва точно
един такъв катаклизъм, дето му се случва в момента, за да разбере за какво става въпрос,
и да си даде сметка за отношението си към детето. Всъщност, дори си мисля, че просто не е бил наясно
с важността на този въпрос.

Пожелавам ви успех и щастие.

Последна редакция: пт, 29 дек 2006, 00:28 от Лимонче с меД

# 7
  • София
  • Мнения: 6 999
Това е една от малкото теми дето нещо не успявам да ги разбера  newsm78 newsm78 newsm78

Какво означава 'да приеме детето'? Ми то детето няма нужда от приемане. То си е там - живее си и толкова.

Не се замислям изобщо над въпроса дали гаджето ми приема или не дъщеря ми.

От друга страна пък не смятам, че някой е длъжен да обича моето дете. То е мое - само аз и баща й следва да я обичаме като родители. Ако моят партньор я обича - чудесно, ако ли не - пак. Не бих допуснала лошо отношение към дъщеря ми или някой да ми нала неговите методи на възпитание. Това е всичко.

Ако ти искаш от него той да почувства сина ти като родно дете - недей. Ако пък той си мисли, че под 'приемам' значи да го чувства като роден - греши. На мен ми бяха нужни поне 2 години да започна да възприемам собствената си дъщеря като 'мое дете' и пак понякога ми се вижда леко страннно... Връзките се градят с години. Важното е той да уважава сина ти, да зачита неговите нужди, да не го игнорира от живота ви. Другото са подробности  Wink

# 8
  • Мнения: 1 731
Ако ти искаш от него той да почувства сина ти като родно дете - недей. Ако пък той си мисли, че под 'приемам' значи да го чувства като роден - греши. На мен ми бяха нужни поне 2 години да започна да възприемам собствената си дъщеря като 'мое дете' и пак понякога ми се вижда леко страннно... Връзките се градят с години. Важното е той да уважава сина ти, да зачита неговите нужди, да не го игнорира от живота ви. Другото са подробности  Wink

Аз съм от песимистите, които смятат, че мъжете никога няма да заобичат ЧУЖДОТО дете като СВОЕ. И това ме прави тъжна. Не мисля да търся на Вяра нов БАЩА, но мисля да потърся за себе си нов МЪЖ.

# 9
  • София
  • Мнения: 6 477
Явно аз съм от най-реакционните фракции по въпроса! Както е казано в Библията - вземете децата, майките сами ще дойдат. Смятам, че ако един мъж иска да спечели една жена и да живее с нея трябва да приеме детето й като свое! В крайна сметка, АКО ТРИМАТА ЖИВЕЯТ ЗАЕДНО, НЯМА КАК ДЕТЕТО ДА Е ИГНОРИРАНО! Ако са гаджета от типа - някоя и друга вечер прекарана заедно, тогава няма проблем ако мъжа не изпитва кой знае какви бащински чувства към детето.
Това го казвам и от гледната точка на дете с втори баща. Този човек успя да не ме дели от неговите деца, а той имаше цели три! Но, за допълване на песимизма - вторият ми баща не беше българин и в неговата страна приемането на деца от други бракове е нещо нормално...за разлика от дивата ориенталщина тук! #Cussing out #Cussing out #Cussing out Така че аз тук не очаквам никой да обича дъщеря ми така както би трябвало баща й да я обича - понеже не съм много сигурна и в неговите емоции. Но и никога не бих понесла някой ако иска да е с мен да не приема детето ми! Въпрос на лично мнение.

# 10
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Горе главата.Сега е трудно, но след време ще се обърнеш назад и ще си кажеш "Слава Богу, че стана така"
Предполагам, че  Selia ти е близка приятелка и знае добре как стоят нещата. Ако е така, позволявам си да я подкрепя  newsm10, макар че от прочетеното тук не е много ясно точно какво става. Успех от мен!  Peace

# 11
  • Мнения: 357
Аз също мисля, че е достатъчно един мъж да приема детето ми, да осъзнава, че то е част от живота ми и винаги ще си остане така, че то е моят приоритет и не е редно той да се конкурира със сина ми за вниманието и обичта ми, защото двете неща са коренно различни. Не очаквам от никого да го обича като свое щом собственният му баща не го чувства така, как мога да очаквам това от някой друг. Достатъчно е просто да се приеме и осъзнае факта, че аз освен жена съм и майка.
Много бих се радвала, разбира се, ако срещна човек, който да обича детето ми, но съм на мнение, че такава връзка се създава с течение на времето и с много усилия от двете страни.
Съгласна съм с Isa, че грижата и възпитанието на децата ни си остават изцяло наша отговорност и аз също не бих позволила на никой да ми се меси във възпитанието (в моя случай дори и на баща му).

# 12
  • Варна
  • Мнения: 19
"Защото всеки от нас има нужда от обич, от един приятел, на когото да опреш рамо вечер  Wink"
Такива сме си ние, жените... вредно емоционални Simple Smile
Съвсем скоро и аз приключих 3-годишна връзка... всяка вечер сънувам този мъж (и няма как да е иначе, след като с него съм преживяла едни от най-истинските си моменти като жена), но щом посегна към телефона се сещам за неговите думи - "Ти живееш в моя дом, защото съм поканил теб - дъщеря ти е на гости!"...
Повече гордост пожелавам на всички в такива ситуации! Повече решителност!

# 13
  • Мнения: X
След 2 годишна връзка от които 8 месеца живеехме заедно ми каза , че не може да приеме чуждото дете , било много трудно и му трябвало време.Като се върна назад наистина виждам хладните отнешения към сина ми , но защо по дяволите не го видях по - рано това , защо бях толкова заблудена?Сложих край на връзката си , но сега реве и казва , че ще се промени , щял да направи всичко възможно да приеме детето.Мъчно ми е , но компромис няма да направя.
Колко ли  време му трябва да разбере , че това дете има нужда от обич и че е едно невинно създание което не е виновно за моите грешки?
Абе.. проблемът е голям.
Той щом не може да го приеме, може би не приритва да си има деца.
Което бих казала е голям проблем.
Дори и ти да не искаш повече деца - ми все пак има едно факт.
Да се опитва - нищо не ти пречи да опиташ - какво ще стане. Отворена връзка и това е - он да опитва.

Общи условия

Активация на акаунт