Публикувана: 28 дек. 2006, 00:49 ч.
Последно мнение: 17 юни 2007, 05:55 ч.

ВЪПРОС КЪМ РАЗВЕДЕНИТЕ

3 354
32
1

Гост

28 дек. 2006, 00:49 ч.

Аз съм омъжена ама понякога ми идва в повече и брака, и мъжа, и роднините му.За тези от вас които са се развеждали някога, и без значение от сегашния ви статут, искам да попитам:Кога и как се решихте на тази стъпка(да се разведете),кое ви дойде в повече и как разбрахте че това решението ви? Много личен въпрос е, но ако някоя от вас иска да сподели,даже и анонимно ще ми е интересно да разбера как е било при вас.
Не съм в развод,просто е тема която ме вълнува.
П.С. Знам че не е празнична тема, но може да стане,ако погледнем с хумор на нещата:)

# 1 28 дек. 2006, 11:05 ч.

София
Мнения: 6 999

Има още няколко теми по този въпрос - потърси ги ако искаш.

Като цяло - когато дойде момента - ще го разбереш. Всеки има различен праг на търпимост и различни неща, които са му приоритет в живота. Различни грешки, които би или не би простил...

Аз реших една нощ, че слагам край. Но преди това близо 2 години вървях към това решение и причините бяха комплексни.

# 2 28 дек. 2006, 12:26 ч.

Мнения: 624

Преди доста години се разведох. Едно нещо бях разбрала ,че няма смисъл на влача на гръб цял живот един простак ,както и ,че ако не се взема в ръце сама никой няма да го направи вместо мен. Детето ми беше малко , порасна . В интерес на истината не се познават ,той не прояви грам интерес към нея нито докато бяхме женени ,нито след развода ,нито до сега.
Накрая се стигна и до лишаване от родителски права . Така ,че сега съм добре.Омъжих се втори път ,дъщеря ми познава втория ми съпруг.
На делото за лишаване от права се яви и дъщеря ми имаше 10г. и съда реши да я изслуша ,оня едно здрасти не и каза.
Така ,че всекий си решава за себе си .Важното е да си наясно какво искаш от живота и да стремиш да го постигнеш.

# 3 28 дек. 2006, 13:53 ч.

Мнения: 2 655

Аз не съм разведена, но съм развела над 60 човека.
Вярно ти е писала Isa всеки има различен праг на търпимост.
Моята преподавателка в Университета казваше:"Една жена я пребива съпругът и всяка вечер, но тя не помисля за развод, а друга през целият си живот е получила само един шамар и се развела". Това е пример за прага.
Ти сама решаваш.
След като клиентите дойдат при мен, за развод, аз изследвам за себе си някой неща, но най-главното е има ли любов, взаимоуважение, чувства, привързаност, приятелство и ако няма наистина е дошъл краят.
Така, че най-важното е да отговориш сама на себе си:
1. Обичам ли го?
2. Това ли е човекът, моята сродна душа?
3. С него ли искам да остарея?
4. Той добър баща за децата ми ли е?

И сама да решиш. Не слушай истории разни. Никой не знае цялата твоя история, а и няма да я научи. Просто си спомни началото и се опитай да разбереш за себе си каков се е случило.

# 4 28 дек. 2006, 15:12 ч.

Мнения: 6 472

- незаинтересованост към другия
- липса на каквато и да е била комуникация между страните
- липса на интерес към семейството и проблемите, които възникват
- поредица от лъжи
- на последно място ще спомена, че любовницата му забременя от него, но не го смятам за първостепенно. Това беше черешката на тортата, но за да се стигне до там да си има любовница, към която има чувства имаше много фактори
Това са моите причини. Всеки си има различен мотив, самоуважение и праг на търпимост.

# 5 29 дек. 2006, 20:39 ч.

Просто когато се караме,се чудя защо продължавам да съм с него,но вероятно това е "нормално".Но много е дразнещ факта че за него аз все не съм права,винаги защитава другата гледна точка,не усещам подкрепа.Затова попитах,вярно е всеки е различен и тъпримостта е с различен праг,и това исках да знам какъв е бил вашият праг,преломния момент.
А иначе мен не ме е страх от развода,аз нямам деца все още и няма да е голяма трaгедия ако се стигне до там.Но съм омъжена само от година и половина и си мисля че това просто е труден период.Истината е че след брака нещата се промениха,дали е било така и с вас?Моят мъж стана доста по уверен и не се притеснява че няма да ме види повече ако се изпокараме и т.н. смята че съм окована за него,а аз не приемам така нещата.
Ще се радвам да видя още мнения,въпреки че е има подобни теми:)

Последна редакция: сб, 30 дек 2006, 01:01 от Nut

# 6 3 ян. 2007, 20:14 ч.

Мнения: 390

Мдаа.
Като ми се натрупа,изведнъж реших.Един приятел ми каза:"Седни сега".Нарисува една мислена черта по средата на масата."Хайде сега слагай-от тази страна плюсовете-от тази минусите."Когато реших коя страна е по-тежка се обадих по телефона на бившия(вече) си мъж и му казах да помисли за развод...След това ревах като магаре.Но от гърба ми падна такъв товар....Преживях го много тежко и още си нося последствията,но не съжалявам,че се разведох.Станах си отново оная общителна,весела,ненатоварена и естествена жена,която си бях.Самотна майка,но свободна.
Единствено съжалявам,че дъщеря ми се разкъсва.Колкото повече минава времето,толкова повече не ме разбира и си иска бащата.Голяма болка ми е...

# 7 3 ян. 2007, 22:11 ч.

Мнения: 6 315

Мисля, че ... моментът да си кажеш че не искаш да живееш с някого идва, когато:
а) престанеш да го обичаш;
б) почувстваш се застрашена психически и физически;
в) твърде си наранена за да простиш;
г) нямаш сили да говориш повече относно проблемите във връзката;
д) смяташ, че другият не е добър родител....

Има и още, но моментът идва индивидуално за всеки човек (независимо мъж/жена). За мен беше общо-взето съвкупност от всичките изброени причини. Решението беше дълго обмисляно (почти година). Там е, че аз не понасям агресивни по какъвто и да е начин хора и това ме накара да се замисля за модела на поведение, който би видял сина ми и за това до къде евентуално би се стигнало ако продължим....

# 8 5 ян. 2007, 15:36 ч.

София
Мнения: 8 348

Аз се разведох когато установих, че съм нещастна, а нещата няма да се променят. И реших да го направя преди да порастне детето,за да не го травмирам.

# 9 1 фев. 2007, 12:51 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Веднага в момента, в който разбрах, че е абсолютно непотребен на децата ми.
Самият "баща" се нуждае някой него да го гледа, а не той да бъде родител. Е, за какво ми е такова същество?! smile3533

# 10 3 фев. 2007, 19:25 ч.

Italia
Мнения: 1 059

Цитат на: eli-nora в чт, 01 фев 2007, 12:51

И при мен се получи същото, в допълнение бяха липсата на каквато и да е комуникация и интерес между нас двамата.

# 11 6 фев. 2007, 10:27 ч.

Karlovo
Мнения: 533

Започна да пие вместо кафе -ракия сутрин и да тормози психически и физически децата и на мен.Бяха още малки,но дъщеря ми която вече е на 12 още има смътни спомени от пиянството на баща си.Много сме спокойни откакто не сме с него,вече 9 години.

# 12 28 фев. 2007, 16:09 ч.

Мнения: 2 022

Когато чашката му стана по-скъпа от мен и сина ни. Когато мнението на колегите му стана по-важни от моето, когато посегна срещу мен пред детето.... Имаше много "когато". Но разбрах, че постъпвам правилно, когато 5-годишният ми син каза: Мамо, виж колко ни е добре без тати!

Оттогава минаха повече от 9 години. И не съм съжалявала нито за миг!

# 13 6 март 2007, 14:15 ч.

София
Мнения: 2 838

Цитат на: mimmy в пт, 05 яну 2007, 15:36

При мен случаят беше абсолютно същият. Живея своя живот и искам да го изживея щастливо и спокойно.
Сега съм омъжена за друг човек - детето ми го нарича "тати", въпреки че се вижда редовно и с истинския си баща. Сега разбрах, че може да си с някой без да се налага да правиш драматични компромиси, без страх от настроенията му, може да живееш ден след ден с един сговорчив, отговорен, влюбен мъж, на който вярваш и с когото може да споделиш всичко.

# 14 12 март 2007, 16:23 ч.

Varna, Bulgaria
Мнения: 464

Цитат на: Клер в вт, 06 мар 2007, 14:15

Цитат на: mimmy в пт, 05 яну 2007, 15:36

И аз съм на път да казвам същото след време, когато получа развод. Моите причини са същите и до скоро всеки около мен ме караше да мисля, че това не са достатачно доводи, но за мен са!

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: