Аз съм момиче на 19 години живеещо в едно малко градче в Русенска област.Казвам се Маргарита и искам да ви разкажа за кошкамра който преживяхме със съпруга ми преди две седмици.
Така.... както казах съм на 19 но това не ми попречи да се задомя с приятеля ми и да пожелаем да имаме дете.След много упреци и кавги че съм прекалено малка за да се женя или да имам дете аз не отстъпих и началото на лятото заживях с приятеля ми , а след това и се появи нашата малка радост.Края на месец септември разбрах че съм бременна в третия месец.За нас беше най -хубавото нещо и неможехме да се нарадваме на факта че ще сме семейство и че ще имаме едно малко слънчице което да ни стопля и радва,но за тези около нас новината в самото начало беше като ужас ,като кошмар от който искаха да се събудят.И така от деня в който разбраха и родители и близки не ми даваха мира,че съм прекалено малка,че ще си погубя живота,че съм си сасипала бъдещето,че се заробвам в пелени лиги и сополи за цял живот.Това ми късаше сърцето ,че най-близките ми не се радваха на тази малка душичка.След време всичко отшумя и останаха спомените за тези случки.Вече всички се примириха и чакаха бебо да се появи на бял свят............ но на 12 декември бебо реши колкото неочаквано дойде толкова и неочаквано да си тръгне.
Втози ден се събудих с ужасни болки ниско доло и в кръста ,обадих се на баща ми и докато дойде и докато отидем до най-близката болница (тази в Разград ), аз вече небях на себеси от болка.От мига в който прекрачих прага на болницата усещах че ще се случи най-лошото.В спешна ме бавиха 10-15 мин защото документацията им е по важна от здравето на пациента,от спешна ме преместиха в геникология там чаках 10-15 мин някой да се появи за да ме прегледат,а болката междувременно се засилваше.След като се появи д-р№1(няма да споменавам имена защото не заслужават след ужаса който ме накараха да преживея)свиреки си и пляскайки с раце той ме погледна и каза -"момиченце аз ли трябва да те кача на магарето,я бързо се събличай и се мятай.",но аз не успях да се кача веднага защото точно в този момент имах контрахция и бях се свила на кълбо,след като ми отмина контракцията незнам как съм се съблякла,но бях останала по тениска и пак ме сви контракция но вместо д-р №1 и сестрата която беше в стаята да ми помогнат те решиха да ме нахокат "хайде бе момиче какво ми се глезиш",след като ме прегледа той отсече "А сестра тая я отпиши ще го абортира,викай д-р №2 да я изражада" , и замина!Санитарките ме изместиха в реанимация и затвориха вратата.Стоях сама в една огромна стая сама и осещах как бебо се мърдаше и се изтласкваше надоло.Болката беше неописуема и аз почнах да викам вече,сигурно беше минал половин час когато една от санитарките отвори вратата и каза "Какво бе да не те напъва?".След още 15 мин се появи доктор и акушерка и още с влизането думите му бяха "Тая бременност май е нежелана?" а аз вече през сължи му се сопнах и му казах че е желана , а той ми отговори "ако е желана нямаше да дойдеш сега ,а още докато те заболи.вече си с пълно разкритие и неможем да направим нищо" след тези думи ми спука водите и при първата кантракция ме накара да напъна,бебо излезе малък син и заплака,едвам успях да го зърна за мъг преди да го махнат от стаята след думите на онзи уж лекар"махайго от тука,немога да го гледам.и това ми било майка ,да убие детето си.махайго." коя майка би си убила дето ви питам? след като го махнаха от стаята той ме натисна за да излезе плацентата ,след това ми направиха кюртажа и ме затвориха в тази огромна стая сама.Не ми дадаха да го видя дори не ми казаха дали е мамче или момиче. изкарах ноща будна ходеща напред назад из стаята плачейки .Една от санитарките помолих да отиде и да види какво след малко тя дойде и ми каза -момче.След нея се появи онзи псевдо доктор -"защо плачеш?Няма да плачеш,ако си искала да не загубиш бебето си щяла да дойдеш навреме" един вид че аз нарочно не съм дошла за да загубя бебо.След тези негови думи аз просто кимах с глава и слушах как ми обеснява че чак след 6 месеца мога да си помисля за друго бебе и че сега след раждането ако съм имала някакви ослужнения да съм отидела в частния му кабинет да ме видел.На другия ден пожелах да ме изпишат и се прибрах при съпругаси.И така вече две седмици ние скърбим за нашето момченце и още неможем да се съвземем от шока и загубата.Заркла съм се че ако някой ден забременея отново няма да потърся лекар докато не дойде време за раждане,бих ходила на консълтации но при акушерка ,а не при изрод като този който ме изражда,защото това за мен не е лекар не не лекар дори и човек не е ,защото никоя майка не би убила или наранила детето си, а те ме изкараха хладнокръвен убиец и дори неми позволиха да го гушна .Дано никой не преживее това което преживях аз,защото на 19 или на 39 майката си е майка и скърби цял живот за детето си.
Така.... както казах съм на 19 но това не ми попречи да се задомя с приятеля ми и да пожелаем да имаме дете.След много упреци и кавги че съм прекалено малка за да се женя или да имам дете аз не отстъпих и началото на лятото заживях с приятеля ми , а след това и се появи нашата малка радост.Края на месец септември разбрах че съм бременна в третия месец.За нас беше най -хубавото нещо и неможехме да се нарадваме на факта че ще сме семейство и че ще имаме едно малко слънчице което да ни стопля и радва,но за тези около нас новината в самото начало беше като ужас ,като кошмар от който искаха да се събудят.И така от деня в който разбраха и родители и близки не ми даваха мира,че съм прекалено малка,че ще си погубя живота,че съм си сасипала бъдещето,че се заробвам в пелени лиги и сополи за цял живот.Това ми късаше сърцето ,че най-близките ми не се радваха на тази малка душичка.След време всичко отшумя и останаха спомените за тези случки.Вече всички се примириха и чакаха бебо да се появи на бял свят............ но на 12 декември бебо реши колкото неочаквано дойде толкова и неочаквано да си тръгне.
Втози ден се събудих с ужасни болки ниско доло и в кръста ,обадих се на баща ми и докато дойде и докато отидем до най-близката болница (тази в Разград ), аз вече небях на себеси от болка.От мига в който прекрачих прага на болницата усещах че ще се случи най-лошото.В спешна ме бавиха 10-15 мин защото документацията им е по важна от здравето на пациента,от спешна ме преместиха в геникология там чаках 10-15 мин някой да се появи за да ме прегледат,а болката междувременно се засилваше.След като се появи д-р№1(няма да споменавам имена защото не заслужават след ужаса който ме накараха да преживея)свиреки си и пляскайки с раце той ме погледна и каза -"момиченце аз ли трябва да те кача на магарето,я бързо се събличай и се мятай.",но аз не успях да се кача веднага защото точно в този момент имах контрахция и бях се свила на кълбо,след като ми отмина контракцията незнам как съм се съблякла,но бях останала по тениска и пак ме сви контракция но вместо д-р №1 и сестрата която беше в стаята да ми помогнат те решиха да ме нахокат "хайде бе момиче какво ми се глезиш",след като ме прегледа той отсече "А сестра тая я отпиши ще го абортира,викай д-р №2 да я изражада" , и замина!Санитарките ме изместиха в реанимация и затвориха вратата.Стоях сама в една огромна стая сама и осещах как бебо се мърдаше и се изтласкваше надоло.Болката беше неописуема и аз почнах да викам вече,сигурно беше минал половин час когато една от санитарките отвори вратата и каза "Какво бе да не те напъва?".След още 15 мин се появи доктор и акушерка и още с влизането думите му бяха "Тая бременност май е нежелана?" а аз вече през сължи му се сопнах и му казах че е желана , а той ми отговори "ако е желана нямаше да дойдеш сега ,а още докато те заболи.вече си с пълно разкритие и неможем да направим нищо" след тези думи ми спука водите и при първата кантракция ме накара да напъна,бебо излезе малък син и заплака,едвам успях да го зърна за мъг преди да го махнат от стаята след думите на онзи уж лекар"махайго от тука,немога да го гледам.и това ми било майка ,да убие детето си.махайго." коя майка би си убила дето ви питам? след като го махнаха от стаята той ме натисна за да излезе плацентата ,след това ми направиха кюртажа и ме затвориха в тази огромна стая сама.Не ми дадаха да го видя дори не ми казаха дали е мамче или момиче. изкарах ноща будна ходеща напред назад из стаята плачейки .Една от санитарките помолих да отиде и да види какво след малко тя дойде и ми каза -момче.След нея се появи онзи псевдо доктор -"защо плачеш?Няма да плачеш,ако си искала да не загубиш бебето си щяла да дойдеш навреме" един вид че аз нарочно не съм дошла за да загубя бебо.След тези негови думи аз просто кимах с глава и слушах как ми обеснява че чак след 6 месеца мога да си помисля за друго бебе и че сега след раждането ако съм имала някакви ослужнения да съм отидела в частния му кабинет да ме видел.На другия ден пожелах да ме изпишат и се прибрах при съпругаси.И така вече две седмици ние скърбим за нашето момченце и още неможем да се съвземем от шока и загубата.Заркла съм се че ако някой ден забременея отново няма да потърся лекар докато не дойде време за раждане,бих ходила на консълтации но при акушерка ,а не при изрод като този който ме изражда,защото това за мен не е лекар не не лекар дори и човек не е ,защото никоя майка не би убила или наранила детето си, а те ме изкараха хладнокръвен убиец и дори неми позволиха да го гушна .Дано никой не преживее това което преживях аз,защото на 19 или на 39 майката си е майка и скърби цял живот за детето си.
Много съжалявам, че само на 19 години е трябвало да преживееш този ад. Иска ми се да те прегърна, защото не ми идват думи да те успокоя. А и всички думи на света да изговоря, пак няма да намаля болката ти. От опит знам, че няма сила на света, която да изтрие тази болка. Бъди силна и не се отчайвай. Желая ти новата година да ти донесе нова бременност. Желая това на всички момичета, които чакат малките слънчица да сгреят сърцата им. 
. Защо допускат да вземат диплома, а после да се държат като последна инстанция 