Публикувана: 27 дек. 2006, 12:01 ч.
Последно мнение: 29 дек. 2006, 14:57 ч.

До т.нар. вярващи от темата за Господ!

3 158
58
1

27 дек. 2006, 12:01 ч.

Мнения: 256

Искам да питам тези вярващи - ходили ли са на изповед и вземали ли са причастие?
Не искам да се заяждам с никого. Но и аз преди време считах себе си за вярваща, без да разбирам истинския смисъл, който се влага в тази дума. За мен това означаваше да вярвам по принцип в Бог и да ходя отвреме-навреме на църква. В един момент разбрах колко съм грешала и че да си ВЯРВАЩ означава да вървиш по пътя на вярата, да се покаеш за греховете си и да се стараеш да се избавиш от пороците си. Да даряваш любов и разбиране на хората, да им прощаваш и да им помагаш. Да се обръщаш към Господа не само с искане за здраве и благоденствие, а и с благодарност, че те е създал и за това, което ти е дарил. Да се изповядваш, да се съветваш с духовния си отец - свещенник и да приемаш Светите Тайнства, за спасение на душата си и единение с Господа.
Та отново на въпроса - какво е за вас изповедта и причастието?

# 1 27 дек. 2006, 12:35 ч.

Мнения: 14 486

да ходила съм на изповед след пост и преди вземане на причастие. по принцип изповедта се въведе сравнително скоро в православните църкви, то си е католическа църковна традиция. посещавам различна църква, там няма изповед, причастие или Господня вечеря се взема веднъж месечно.
За мен Господнята вечеря /или причастието/ и то не само за мен /така си е според библията/ е изключително важно. Постановена е от Самият Господ Исус Христос и има огромно духовно и физическо значение. Не случайно Исус казва, че който не яде плътта Му /хляба/ и не пие кръвта Му /виното/ няма общение с Него.

# 2 27 дек. 2006, 13:12 ч.

Варна
Мнения: 1 383

На изповед не съм ходила. Причастие вземам веднъж на 3 месеца и целта му е да се направи равносметка на личната връзка с Господ и ревизия на отношението ни с останалите.

# 3 27 дек. 2006, 13:15 ч.

вижте сега, момичета...аз смятам, че като говорим за бог не говорим само за християнския такъв...(нещо не е много коректен израза,ма' не се сещам сега за друг)...дали си християнин, мюсюлманин, будист или нам-къв-си, дали си вземаш причастие или не- няма голямо значение. писах и в другата тема- има хора, например едната ми баба, дето е по- вярваща и от Иисус. в същото време тази жена се убива да прави магии, да клюкари, да обижда и да мисли САМО и ЕДИНСТВЕНО за себе си. дали е истинска християнка, как мислите?!

само едно ще ви кажа. Бог е ЛЮБОВ! независимо как го почитате, независимо колко често се кръстите, с коя ръка, колко пъти ходите на църква, спазвате ли постите, перете ли по празниците- всичко това са неща, прочетени от ХОРАТА, в написана ОТ ХОРАТА книга. всеки тълкува сам за себе си библейските канони. съгласна съм, че трябва да се покаеш за греховете си, да даряваш любов на ближния си, но според мен от всичко най- важното е да не критикуваме, колкото и човешко да е това качество. защото да критикува може само онзи, който разбира всичко, а си мисля, че хората сме одста низши създания още, за да смятаме, че владеем това. това исках да ви кажа...не се обиждайте- позциите са си лични!

# 4 27 дек. 2006, 13:40 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: kote dani в ср, 27 дек 2006, 12:01

Да даряваш любов и разбиране на хората, да им прощаваш и да им помагаш...

Това го правя много по-добре от повечето вярващи. И го правя го защото искам, а не защото трябва. Без да очаквам, че ще получа нещо в замяна, най-малко пък вечен живот... не се отчитам, нито трупам точки. Да си милостив и състрадателен са качества с които се раждаш, не можеш насила да станеш такъв (защото го пише някъде или се изисква от теб). Лицемерието е нещо, което ненавиждам!
Понякога влизам в църква и паля свещички заради традицията. Харесвам християнските празници, защото ни сплотяват. Харесвам символиката в някои религиозни обичай. Но не робувам на норми.

# 5 27 дек. 2006, 13:55 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Роня, ти все пак обичай баба си, ако и да е по-светица от Христос! Simple Smile

Бог е надрелигиозен и надчовешки - не зависи от нас и нашата вяра, но ние зависим от него...

# 6 27 дек. 2006, 14:04 ч.

Мнения: 256

Цитат на: VG в ср, 27 дек 2006, 13:12

Мила VG, причастие не би трябвало да взимаш, ако не си се изповядала преди това, защото иначе е грях. А ако говориш за благословия или т. нар нафора, която трябва да изядеш на гладно - то това е друго.

Цитат на: РЕНИ в ср, 27 дек 2006, 13:40

Да си милостив и състрадателен са качества с които се раждаш, не можеш насила да станеш такъв (защото го пише някъде или се изисква от теб).

Можеш да ги засилиш или заглушиш, ако ги имаш, а може и да ги отгледаш, така както можеш да промениш у себе си всичко лошо, стига да го поискаш. И вярвам, че всеки може да се промени към по-добро, дори убииците в затворите.

# 7 27 дек. 2006, 14:08 ч.

Мнения: 131

Аз преди ходех на изповед веднъж на 2 месеца и се при4естявах всяка седмица. Чвствах се много добре,свещеникът ми е познат и м вярвам(става въпрос за Католическата църква)Сега не ходя,в дрг град съм и сме с беб4ето.
Смисълът на изповедта за мен е да признаеш грешките си,пред себе си и Бог,да намериш решение,да не ги повтаряш,или поне да се постараеш.Да ти олекне,да се почвстваш по-добър и благ.
Винаги съм пристъпвала с чвство на страх към изповедалната,а намирах мир в дшата си.
Сега ми липсва-пак откривам грешките си,но не си ги признавам и не споделям с дргиго,а само на Бог можеш да кажеш всичко.

# 8 27 дек. 2006, 14:12 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: kote dani в ср, 27 дек 2006, 14:04

И вярвам, че всеки може да се промени към по-добро, дори убииците в затворите.

Теоретично може. Но не мисля, че на практика се получава. Вълкът козината си мени, нравът- не.

# 9 27 дек. 2006, 14:21 ч.

Мнения: 1 840

Да, ходила съм на причастие и на изповед в Православната църква. Смятам, че е много полезно за душата. Смисълът е да се покаеш за грешките, да преосмислиш живота си, да се опиташ да станеш по-добър към себе си и към другите, да простиш на другите, които са били несправедливи към теб. Телесният пост е в помощ към духовният. Ако няма духовен пост - всичко, което изброих по-горе - телесният (неяденето на животинска храна), няма смисъл, защото "Не е важно какво влиза през устата, а какво излиза от нея". Изповедта при свещеника е тайнство в пълния смисъл на думата. Не знам как си представяте изповедта, но това не е да прочетеш на попа хронологичен списък кога какво точно си правил, не, съвсем не. Споделяш със свещеника всичко, което те тревожи, което те плаши, заради което е неспокойна съвестта ти (не е нужно да влизаш в подробности, същността на проблема е важна)- той те изслушва търпеливо и после ти дава насоки как да излезеш от тези състояния, как да станеш по-добър, как да се справиш с проблемите си, които ти причиняват душевен дискомфорт.

# 10 27 дек. 2006, 14:33 ч.

София
Мнения: 2 838

Бог не е догма. Към него трябва да се подхожда не със страх, а с упование и благодарност.
Тук и друг го беше писал - Бог е един и същ за всички хора, независимо от религиозната им принадлежност. За него е важно не да му се бият метани, а да бъдем наистина добри. Дълбоко вярваща съм, постя, изповядвам се и взимам причастие, но не мисля, че това ме прави по-богоугодна от някоя добра и светла душа, която не познава друг Бог, освен камъка и слънцето, например.
Припомнете си фарисеите и помислете върху това, преди да размахвате високомерно праведния си пръст над бедните глави на тези, които не са толкова религиозни като вас! Peace

# 11 27 дек. 2006, 14:42 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: kote dani в ср, 27 дек 2006, 12:01

не искам да се заяждам, но въпросът ти е безумен. Stop

би трябвало да уточниш, че питаш за християните.
тук няма само християни.
за едно съм съгласна - да си вярващ, означва да вървиш във вярата - това става с образование.
църковните практики не са ми познати, за да ги обсъждам.

дарявам любов и разбиране на хората , прощавам и помагам, без да практикувам ритуали.

а това, което е най-безумно е, някой да принизява вярата им до списък задължителни условия.

ПС: Търся Бог не само , когато имам нужда Naughty

# 12 27 дек. 2006, 14:44 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Цитат на: kote dani в ср, 27 дек 2006, 14:04

Мммм, това според каноните на коя църква? Благодаря.
Т.нар. причастие е наречено от Господ "възпоменание", което се прави с цел да се осмисли мисията на Господ и смъртта му...
Изповедта изисква много точен критерии на изповедника и изповядващия... Има разказ от Елин Пелин - "Изповед" - много добра гледна точка... Peace

# 13 27 дек. 2006, 15:15 ч.

Цитат на: VG в ср, 27 дек 2006, 13:55

Роня, ти все пак обичай баба си, ако и да е по-светица от Христос! Simple Smile

Бог е надрелигиозен и надчовешки - не зависи от нас и нашата вяра, но ние зависим от него...

обичта, мила VG, не е задължително условие към някой, бил той и твой роднина. не се раждаш и веднага започваш да заобичваш всички близки роднини, нали?! аз си я обичам мойта баба, просто ми е трудно да я уважавам, но това е друга тема...

благодаря ти за съвета все пак...

# 14 27 дек. 2006, 15:27 ч.

Мнения: 1 212

Аз също не искам да се заяждам с никого......, НО
Защо темата не е адресирана до "вярващите" , а само до "т. нар. вярващи" ?
Ако наистина се интересуваш как хората разбират причастието и изповедта, попитай тези за които въпросните деяния са наистина святи......
Обръщайки се към "т.нар. вярващи" незнам какво точно очакваш да ти бъде отговорено......
Даже се учудвам, че все пак има и някой взел, че ти отговорил..... newsm78

Препоръчани теми

Искам само истината , как ?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Бебеправене, но без много правене

Караници през бременността

Причина:

Причина: