Аз съм омъжена от една година и с момиченце на 11 месеца. Истината е, че исках този брак да е за цял живот и дъщеря ми да има здраво и щастливо семейство. А сега събирам сили за развод. От половин година обмислям този вариант и все намирам причини да го отхвърля. Бащата е много грижовен към дъщеря си, мил, внимателен и я обича. През една част от времето се държи така и с мен. Една трета от времето. През останалата е язвителен, сърдит, саркастичен и говори как е крайно време да си уреди живота - с по-малко нерви. Казва, че всяка жена в живота му мислела, че е единствената, а после се учудвала, че не е така. Аз печеля повече, плащам ипотека и бавачка, не съм лесен характер, но правя компромиси в името на това да сме семейство. Например тази вечер мъжът ми каза, че може би е време да досаждам на някой друг... А през деня - че ме обича. После - че няма минутка спокойствие с мен. Понякога плача сама, защото ми е обидно и тъжно. Наистина се постарах. Мъжът ми рядко ме обижда директно - например, че съм тъпа. Но прави язвителни, саркастични бележки, да разбера, че съм досадна селянка, която му трови живота и дори няма достатъчно пари. През останалото време се държи ОК. Разводът ме плаши - заради детето и разходите. А познавам и самотата. Извинявайте, имах нужда да си излея страховете. И да поискам съвет. Ако подобна ситуация ви е позната - ще съм ви благодарна.
Дано не съм ви натоварила, все пак Коледа иде.