Според вас властните майки отглеждат ли комплексирани деца?

Разбира се ,че има значение каква е майката
По-добрият вариант за мен е да е либерална.Аз се стремя да бъда такава майка,но не разрешавам съвсем да ми се качи на главата.
Властната майка,дълбоко в себе си,може би и тя има някакви комплекси,които чрез детето се опитва да "избива' 

Според мен властните майки отглеждат или много комплексирани деца, или точно обратното - прекалено независими и непукистично настроени към мнението на останалите.

Дифинирай "властна майка"
Винаги съм се чудела на майки, които проектират собствените си неосъществени планове и мечти върху децата си. Такива деца определено не са щастливи.

Моето определение за "властна майка" е жена за която раждането на дете, означава правото да управялява винаги и по-всякакъв начин живота на това дете. Това само по себе си означава да проектира всички свои желания  и разбирания върху него. Твърде често това ни най-малко не отговаря на желанията и възможностите на малкия човек.
Абе с две думи, такава майка не иска да разбира детето си, а когато не познаваш един човек дали можеш да го обичаш?
Деца на такива майки според мен винаги са комплексирани, те просто израстват с мисълта, че ако не са перфектни, няма да бъдат обичани. От там нататък всяко дете по-различен начин показва тези комплекси - едни се затварят, други стават агресивни,...
Това си е моето мнение.

Смятам че властната майка, е преди всичко МАЙКА, нормално е каквато и да е или е била, то сега да бъде напълно и безрезервно отдадена на децата си и безкористно да ги обича. Ако неможе да се промени ( а кой е казал че да си властен- пречи? ), по-скоро да си властен, доста често означава да си успял и да се налагаш. Та ако неможе да се промени, съответно, властната майка - отглежда и възпитава властни деца. Несъзнателно може би, защото тя самата е такава. Коплексирани в никакъв случай не бих казала , комплексите се създават когато човек умишлено е стъпкван и подтискан. А една майка няма да тъпче децата си

аз съм продукт на "властна майка" - мога да кажа, че във всички предходни мнения има зрънце истина, но това е далеч от кошмара, в който израства подобно дете.
Аз имах късмета да се измъкна от омагьосания кръг , в който се въртяха отношенията с майка ми с помощтта на психотерапия.

Ами не съм съгласна.Моята майка по принцип в обществото не е властен човек,но методите и на възпитание бяха меко казани властни.Мога да кажа,че тя ни/на мен и сестра ми/ стъпка самочувствието.Растяхме комплексирани и двете.
Сега мога да кажа,че съм превъзмогнала част от нещата и се чувствам пълноценна.Но ............в пубертета особено/чувствах се виновна,че ми е дошъл цикъла/ ми пречеше много.Бях стеснителна,затворена и пр.Сестра ми също.
Познавам майки,които тъпкат децата си,според ме несъзнателно.Явно самите те избиват комлексите си по този начин.

Позволи ми да не се съглася с теб - аз не се съмнявам в мотивацията на майка ми. Знам, че всичко, което тя е павила е било от обич към мен. Но не мога да приема методите и на изразяване на тази обич. Не виждам с какво би ме мотивирала като постоянно ме сравнява с други деца, естествено в мой ущърб. Или пък как е помогнала на сестра ми да стане по-борбена и силна, след като й заяви, че не е толкова умна като мен и ще е по-добре да учи в техникум, за да има поне професия  .

     Нагледно съм се убеждавала що е то властна майка, но пак си е до характера на детето- едното примерно си израства с характер, устремено и оправно е, пък другото милото не може да вземе грам решение и това влияе на живота му доста

Винаги съм си задавала този въпрос: Каква майка ще бъда?: майка ми е отгледала 3 деца, никога по никакъв повод не си спомням да е нагрубила, развикала или ударила някоя от трите: умее доста добре да показва как, какво, кога може, неможе и тн. и трите имаме страшен респект към нея и до ден днешен внимаваме да е така, както според нея би трябвало да е, ако се разбере, разбира се. Едната ми сестра като малка, беше в сянката ми, не защото аз така съм искала, просто аз винаги имах по високи бележки, бях по буйна и винаги напред, а тя по свита: сега детенцето и е под пълен терор, крещи като луда, обижда го, пердаши го, всички прекриваме палавите му истории от нея за да не му крещи, той е доста свит, просто за мен тя  се промени коренно след като роди, коренно: стана властна, искаща всичко и всички да се въртят около нея, загуби съпруга си по този начин и продължава в същият дух.
Другата ми сестра има също дете: нежна и топла като човек е към всички и към децата на сестрите си. Ако знаете само как се грижи за моето бебе, мислила съм че аз не съм така мила към него както тя.
Обяснение нямам защо едната е толкова грозно до болка властна, а другата не е. По един и същи начин сме възпитавани и трите, и никога не сме били делени от родителите си или за нещо някоя да е била по ощетена от другата.
Баща ми е властен, аз също в работата си, със страшно много мъже работя и ако не съм властна ще ми се качат на главата. Обяснявам си властната сестра само с едно: прекалено рано има дете, тя беше дете на 22, и сега както казва и се живее, но за мен това е пълна глупост.
каква майка ще бъда аз бъдещето ще покаже, но определено не желая да всявам смут в детето си при влизането ми стаята както при племенника ми, бих искала да съм по добра от нея.

Аз съм израснала малко като в казарма. Баща ми военен, майка ми лекар пак във Военна б-ца. Властно отношение, строг режим и пр. , но пък сигурно са мислели, че така ще ме възпитат по-силна. Но явно при мен не е имало как да стане, аз съм везна с доста по-крехка душевност и такова дете възпитавано със здрава ръка, често се чувства недоразбрано. Общо взето аз винаги и за всичко се опъвах, защото не ми допадаше метода им. Яла съм доста пердах, но никога не се отказах. Комплексирана не мисля, че съм, иначе бих се примирила и мълчала. Агресивна - да. Затова и скачам от най-малкото, просто така съм свикнала да се защитавам в тази среда - със зъби и нокти. Едно дете съм и всичко е било насочено към мен. Както хубавите, така и неприятните неща. Най-често двамата бяха срещу мен. Подкрепяха се, рядко някой от тях да застане на моя страна, но пък съм станала по-настървена в преследване на целите си. Понякога е плюс, понякога това е минус. Определено щях да се радвам да бях расла в по-хармонична среда. Майка ми все в истерии, а баща ми все тропа с юмрук по масата. Лудницата е винаги на лице и няма как дете да изгради само правилен образ за света и отношенията.
Имам чувството, че половината ми живот минава в опит да променя грешките им.

Знам обаче каква НЕ трябва да бъда към моите деца!!! За това съм безкрайно благодарна и мисля, че всяко зло е за добро. Те са допуснали грешки по незнание, а аз вече знам.

Абсолютно съм съгласна.

Мъжът ми е израстнал под опеката на властна майка и неинтересуващ се баща......не мога да кажа, че е коплексиран, по-скоро има високо мнение за себе си и в момента се бори за мечтите си, които не е постигнал когато му е било времето, защото е бил зает да гони мечтите на майка си......ще дам пример......в ученическите години го е влечала литературата, но тъй като майка му е завършила спортната академия, са го записали в спортно училище за да стане футболист........в последствие се опълчва на майка си и завършва БГ филология.....футболът му е само хоби и слава Богу, еее, малко са му кривички краката, но.....
за разлика от неговите родители, моите бяха много либерални, особено баща ми.....изпълняваха всичките ни прищевки, но майка ми примерно беше не властна, а по-скоро невротизирана...отвреме на време е падал тупаник.....сещате се, малко пошляпване по дупето.....в момета взаимоотношенията ни са стархотни, мъжът ми ми е споделял, че усеща моите родители по-близки отколкото неговите собствени....
въпреки, че все още има някакъв неизживян страх към майка си, защото всекидневно й се обажда за да и докладва, което мен мн ме изнервя, но....

Абсолютно съм съгласна с това мнение, нямам представа как си стигнала до този извод, но това е самата истина. Имам предвид от собствен опит ли говориш, или по принцип? Властна майка не означава непременно прекалено строга, а такава която те обсебва и не ти дава възможност да се изявиш, сам със собствени сили. Тоест прави всичко вместо теб, като си мисли, че е за твое добро, а всъщност ти вреди. Не ти дава възможност сам да се бориш, и да постигаш победи, дори и с цената на много грешки. Предпазва те от грешки, а те всъщност са много ценни, чрез тях ти се учиш на практика, а не само на теория.