Тинейджър-голям проблем за мама. Как да се справя?

  • 65 790
  • 255
  •   1
Отговори
Здравейте приятели!
Казано направо имам големи проблеми с дъщеря си, която е на 13 години.
Няма желание за учене.Успехът и под всякаква критика. Държи се агресивно, надуто, просташки дори с мен ,с брат си, с близките си. Имам много оплаквания от учители, бележника и е под всякаква критика. Не съм лош родител, а лошо ми дойде на главата. Единственото нещо, което и е приятно да прави е пред огледалото. Кажете какво да направя, как да променя ситуацията, за да се осъзнае? Sick newsm78

# 1
  • Мнения: 2 863
Ами детето е в пубертета, няма много какво да се направи:))
Можеш да й показваш, че я смяташ за голяма, но щом се смята за таква- да има и съответните ангажименти и отговорности. Можеш да говориш с нея, когато те допусне, можеш да се опиташ да не я поучаваш, а да я разбираш, даже когато си напълно съкрушена от някава глупост....ей такива работи....

# 2
  • Мнения: 624
Споко и по-кротко и ние минахме през такъв период ,но вече вс. е наред .И успеха и разбра ,че не е толкова голяма,но трябва да се говори с детето и то спокойно да му се обеснява кое е добро и кое не е .  bouquet

# 3
Благодаря Ви мили хора!
Говорили сме много пъти. Разбира ме, но продължава в същия дух.Ще го испусна това дете.
Много се води по акъла на приятелки, които пък живеят в друга среда.

# 4
Весела КОЛЕДА! Бъдете здрави!

# 5
  • Мнения: 33
Напълно ви разбирам, защото и ние минахме през този страшен период - дъщеря ми е на 16 и половина в момента. Не мога да кажа, че вече всичко върви гладко и безпроблемно, но някакси поотрасна и вече може да се говори с нея, когато не е в лошо настроение.
Аз лично се опитах да я направя съпричастна към нещо в къщи, затова реших да сменим стаята и с другата- стояща празна до този момент. Така лека-полека в продължение на два-три месеца правехме проекти за новото обзавеждане, ходехме до мебелни магазини, и т.н. По този начин поне за определени моменти я откъсвах от групичката и с приятели. Започнахме да си говорим за бъдещето и когато забелязах, че проявява невероятен интерес към красиви мебели, сгради, и т.н.  и предложих да се запише на курс по рисуване. Имахме късмет да попаднем при невероятен учител и сега най-голямата и мечта е да влезе след 2 години архитектура.
Не се отчайвай - просто се опитай да издебнеш някой момент вечер преди лягане и да си поговорите като приятелки. нищо, че на другия ден всичко ще бъде по-старому, важното е да се сложи началото. Успех и пиши да знаем как се справяш!

# 6
  • Мнения: 5 313
Съвет не мога да ти дам,но ти пожелавам успех. Peace

# 7
  • Мнения: 6 167
Здравейте приятели!
Казано направо имам големи проблеми с дъщеря си, която е на 13 години.
Няма желание за учене.Успехът и под всякаква критика. Държи се агресивно, надуто, просташки дори с мен ,с брат си, с близките си. Имам много оплаквания от учители, бележника и е под всякаква критика. Не съм лош родител, а лошо ми дойде на главата. Единственото нещо, което и е приятно да прави е пред огледалото. Кажете какво да направя, как да променя ситуацията, за да се осъзнае? Sick newsm78

Кой ти каза, че не си лош родител?
Според мен не задаваш правилния въпрос и много бързо се 'оправда' от отговорността, ритвайки топката в нейното поле ( " Аз съм добър родител, но.. лошото ми дойде до главата").

Но възпитанието до момента има голямо значение.
Не познавам добре възпитани деца, които да се отвържат хормонално в тази възраст. 
Мисля, че без много драми трябва да направиш една оценка за това какво си постигнала до момента с детето - ценности, възпитание, отношение към другите хора и тн.
Тогава се надявам и отговора  сам да дойде.

Един от вариантите вече е подсказан - да прекарвате повече време, да се интересуваш от нейния свят също е важно. Трябва да си адекватна на детето си е мн. важно.

Мога да ти дам един пример - моята свекърва, която е маниачка за Формула 1 и футбол ( 77 годишна е)
Мъжа ми е на 44 и все още обсъжда с майка си неговата мания към футбола.
Тя е адекватна на синовете си още откакто са били малки.
В момента жената е в болница и вместо да пъшка, пита мъжа ми как завърши Интер срещу Лацио онази вечер.

Нещата не са толкова у детето, колкото у теб.  Не мисля, че трябва да чакаш да 'й мине'. защото това са важни години за образованието й, за изграждане на сексуалността й, за създаване на първите по-стабилни приятелства.

Успех!

# 8
  • Мнения: 959
При нас положението е почти идентично.Единствено ефект някакъв има,когато го лиша от удоволствията му-излизане,компютър,игри,тренировки.Нито с лошо постигам нещо,кой знае какво,нито с добро.Явно трябва да си изживее пуберския период и тогава нещата надявам се да се нормализират.

# 9
Ще се съглася с Лени. Имам дъщеря на 14 и мога да кажа, че това е момента на "събиране на плодовете" на цялото възпитание до момента. Да, с променливите им настроения и старание за самоутвърждаване понякога не е лесно, но когато има основата и когато родителя адекватно оценява критичността на тази възраст, до трагични ситуации в отношенията не би трябвало да се стига.
Мен лично ме притеснява ме факта, че дъщеря ти си е влошила успеха. newsm78 Предполагам, че това минава границите на самоутвърждаване и прилича повече на нихилизъм. Характерно е разбира се до известна степен в тази възраст отричане на стари догми, но ако възпитанието в ранна възраст е било на ниво, успеваемостта в училище не би трябвало да бъде обект на отричане- по-скоро обратното- начин за себедоказване.

Колкото до известна доза агресия, ако е в границите на нормалното, е обусловена хормонално. Просташките изблици се копират от самото семейство. Не би могло детето да си позволи такива ако принципно такива неща не се толерират и няма навик на такива в средата.
Надуто поведение до голяма степен е характерно- в тази възраст се смятат по-умни, по-красиви, по-значителни от когато и да било. Не би трябвало като ответна реакция да получава унижаване и "поставяне на място". Обратното- подчертаване на значимостта на детето като се наблегне на наистина значимите качества и достойнства. Повече похвали когато заслужава и повече позитивна подкрепа. От огромно значение е даването на полагащата се доза свобода и независимост, като разбира се не бива да се изпуска положението.
Приятелската среда е много важна- познавам приятелите, сигурна съм, че това са добри и прилични деца- от там нататък, разчитам на разум и се доверявам да досегашното си възпитание.
Разговарям откровенно с нея за взаимоотношенията с момчетата, половия живот, предпазни мерки и евентуални лоши последствия колкото и да е деликатна темата. И съответно съм в течение когато в живота и се появява момче, а също в голяма степен съм в течение как се развива връзката им. Първото ни гадже се появи лятото, а от тогава поне няколко пъти ги сменихме. Grinning В момента е на коледна вечеря в дома на поредното поканена от родителите му (които също явно любопитстват Grinning). Grinning Разговарям с настоящето гадже по телефона и поддържам приятелски отношеня. Така ми подсказва родителската логика и да чукна на дърво, проблеми във взаимоотношенията ни или в училище нямаме. Blush Винаги е била отлична ученичка, а в момента се изживява като лидер не само в класа, но и в училището. Сама не би си подронила авторитета с разваляне на успех.
Колкото до седенето пред огледалото, аз всячески подкрепям всичките и усилия за външността-от седенето пред огледалото и до редовното и посещение на гимн. зала. В огромна степен външния вид все пак влияе на взаимоотношенията и впоследствие с хората, и развитието на достатъчна доза женска суета намирам за съвсем в реда на нещата. Купувам гримове, парфюми, модни дрешки и обсъждам наравно модните тенденции. Мисля, че не съм смятана на консервативна, престаряла и изостанала майка, с която да не могат да бъдат споделяни подобни неща. Confused

Това е опасна възраст разбира се- често имам такова чувство, че положението е много крехко и може в един момент да тръгне в лоша посока, но страх не страх- важно е да се запазва самообладание, да не се прекъсва връзката с тийнейджъра, да се полагат съответните усилия за да не се влошават отношенията, да се интересуваш от неговите проблеми и неговия свят и да вярваш, че от всичко това не може да очакваш негативни последствия. newsm78

# 10
  • Мнения: 1 100
Абе не сме толкова лоши.  Flutter  Отвреме на време ни мързи да учим, криво ни е, не знаем какво искаме... но всичко си има край. Като се замисля, че на 12-13 бях много лоша. Изобщо не се замислях за чувствата на родителите ми и тяхната гледна точка. Хваща ме яд направо. #2gunfire Не, че сега сме в супер отношения. Връзката отдавна е скъсана и никой за нищо на света не може да ме накара да споделям с майка ми. Но все пак щадя чувствата и. Сигурно е ужасно детето ти да е навън по нощите, да не си вдига телефона и да не знаеш къде е и какво прави.  ooooh! Донякъде сега- почти на 16 съм по-отговорна.

# 11
  • София, в полите на Витоша
  • Мнения: 946
Най- голямата ще стане на 18 напролет.
Всички минават през този период, някои по- тежко.
Аз съм много строга майка и едновременно с това сме добри приятелки.Знае, че за да има всичко, което й е дадено, се изискват усилия.
Трудно е, но става!Търпение и строгост му е майката- аз и до пердашене съм стигала.  ooooh!

# 12
  • Мнения: 3 537
И моята е в момента на 14 и е точно в такъв период.Понякога направо не знам как да се държа с нея.

# 13
  • Мнения: 6 167
мм, страхотен постинг!
отива в колекцията ми " копирам си го за в бъдеще"  Peace
всяка дума е казана точно на място,
дано постингът ти бъде прочетен и осмислен от повече хора.

 

# 14
  • Мнения: 4 076
Aз не знам кое е правилно.Имам 2 дъщери в пубертета,възпитавани еднакво(с много любов и внимание),в еднакъв дом,еднакви родители т.н.Невероятно различни!Каката ми е вече на 17,в 11 клас.Аз и баща й сме били отличници и смятаме,че децата трябва да се трудят според възможностите си в училище.Без да съм маняк на тема оценки,аз учих с нея,помагах й,изпитвах я,пращах я на частни уроци,наказвала съм я за двойки и тази година вдигнах ръце-не става.Да,но в класа започнаха да говорят за кандидатстване във ВУЗове,да се готвят и нашата си даде сметка какво означава образованието.Сама,без да я карам,си оправи оценките и току ми звъни по мобилния за отличен по мат.и мн.добър по лит. Simple Smile
За грима и прическите-започнахме го от 5 клас.Ако някой е попадал на мой пост в Красива мама,е чел,че аз не се гримирам  или е съвсем дискретно-такъв ми е стилът.Опитах се да огранича това тотално,всекидневно мазане с тежък,сценичен грим и в резултат-започна да се маже у съученичките си.През цялото време говоря какво причинява това на младата кожа,как да я запазим за в бъдеще,давам идеи за лек грим за младо момиче.Пея си аз,късам нерви-щото нали не трябва да викам или да съм авторитарна-и нищо.Едва тази година започна да се допитва до мене за грим,грижа за кожата,заедно отидохме на парна баня на козметик.Едва сега!Дрехи и гримове купувам,но с мярка.Като започне да се издържа сама,да си купува,ако иска,повече.
Приятел си имаме,от 1 год.Беше й неудобно,но ни запозна,аз се отнесох дружелюбно с него и с уважение към чувствата й.Доволна съм,че е той,защото преди него излизаше с момчета,които й влияеха зле.Но спазвам дистанция-той не ми е зет,не е член на семейството ми,дъщеря ми не е омъжена жена,а непълнолетна ученичка.Не смятам да задълбочавам,да се запознавам с родителите му и т.н.
Агресивна е,и то доста.Начинът ми за справяне с това е да говоря тихо и спокойно,принуждавайки я да спазва този тон.Когато съм си изтървала нервите(не съм от желязо),става скандал,крясъци и винаги след това съм съжалявала.
Не съм съгласна,че просташките изблици се копират в семейството.Децата много се влияят от приятелите си и ако те слушат чалга,пушат и изглеждат като проститутки,те носят това"геройство"в къщи.И ти се чудиш от къде ти е дошло.Хубавото е,че ако има здрава семейна среда и възпитание,това е временен процес.В един момент започва да оценява по-критично приятелите си,които до тогава са били в пъти по-важни от родителите,и нещата лека-полека си идват на мястото.А дотогава косите на майките им побеляват Simple Smile

Последна редакция: сб, 23 дек 2006, 21:18 от lilac

Общи условия

Активация на акаунт