За делата по чл. 72 СК

Говорих и с други колеги и те са получили такива ОПРЕДЕЛЕНИЯ.
Към настоящият момент твърдя, че няма начин да стане извеждане на детето зад граница без разрешението на двамата родители.

Обжалвай определението , в края на краищата родителя е този който ще реши да заведе иск по чл.72 СК  или ще обжалва отказа на МВР за издаване на паспорт и излизане извън страната .
Мисля ,че има практика и в тая насока на ВАС. Малък проблем докато стигне до ВАС .........време минава .
Виж и Конвенция за правата на детето
Детето, чиито родители живеят в различни държави, има право да поддържа лични
отношения и преки контакти с двамата си родители редовно освен при изключителни
обстоятелства. За тази цел и в съответствие със задължението си съгласно член 9, точка 1
държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето или на неговите родители да
напускат която и да е страна, включително собствената си, и да влизат в своята собствена страна.
Правото да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от
закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред,
общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с
другите права, признати в тази Конвенция.


Член 9
1. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от
родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с
приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е
необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои
особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато
родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.

Тая практика ще е за Варненския регион така ли да разбирам?

Решение № 6505 от 3.07.2002 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2002 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Ангелов

чл. 76 ЗБДС

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Директорът на СДВР и Е. Ж. Т. са обжалвали с отделни касационни жалби решението от 28.02.2002 г. по адм. д. № 4903/2001 г. на тричленен състав на ВАС, с което е отменена заповед от 21.05.2001 г. на директора на дирекцията за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната, отказ от издаване и отнемане на паспорта на малолетния български гражданин Ж.-К. Е. Т. за срок до 3.10.2012 г.".
Производството е по чл. 33 и сл. вр. чл. 5, т. 4 ЗВАС.
Ответницата по касационните жалби моли решението да остане в сила, прокурорът дава заключение, че жалбите са неоснователни.
Касационните жалби, подадени в срок, са неоснователни.
1. По касационната жалба на административния орган.
а) Неоснователно е първото касационно оплакване - че заповедта е издадена законосъобразно въз основа на несъгласието на единия родител за пътуване на малолетното дете в чужбина.
Съгласно чл. 76, т. 9 ЗБДС липсата на такова съгласие не е абсолютно основание за отнемане на паспорта, за разлика от основанията по чл. 75 от закона. Фактическият състав, даващ право на органа да отнеме паспорта, изисква и наличието на поне още едно обстоятелство, което застрашава държавната сигурност или обществения ред, или здравето, или правата и свободите на други граждани. Това са изчерпателно изброените в чл. 35, ал. 1 К и чл. 33, ал. 3 ЗБДС цели, с оглед на които може да бъде ограничено основното право на гражданина да напуска и да се завръща в страната. Преценката на органа в хипотезите на чл. 76 ЗБДС да отнеме или не паспорта не е на административна дискреция. Паспортът може, и следва, да бъде отнет само при наличието на обстоятелство от вида на посочените.
б) От това следва неоснователността и на второто касационно оплакване - че отнемането на паспорта може да бъде постановено за определен срок. Паспортът може да бъде отнет, респ. да бъде отказвано издаването на нов, само до момента на получаване на липсващото съгласие или на отпадане на обстоятелството, преценено като основание за отнемането. Предварителното ограничаване на правото на придвижване извън страната за целия срок и след отпадане на пречките за това противоречи на чл. 35, ал. 1 К и чл. 33, ал. 3 ЗБДС.
2. По касационната жалба на Е. Ж. Т.
а) Неоснователно е касационното оплакване, че след като майката е била в чужбина не е следвало да бъде уведомявана за започналото административно производство.
Чл. 7, ал. 2 ЗАП вр. чл. 79, ал. 1 ЗБДС не допуска изключения от изискването за уведомяване на заинтересуваните лица за започване на административното производство, включително свързани с тяхното местоживеене. Майката, респ. детето, чийто паспорт е бил отнет, е следвало да бъдат уведомени на постоянния им адрес в страната - чл. 27, ал. 2 ЗБДС.
Нарушаването на това административнопроизводствено правило, обратно на поддържаното от касатора, е съществено, тъй като е довело до невъзможността им да участват в производството чрез възражения и доказателства. Само на това основание обжалваната заповед е подлежала на отмяна.
б) Неоснователно е и касационното оплакване, че при конкуренцията на права правото на детето на свободно придвижване и контакти с майката, на която е било предоставено упражняването на родителските права, е следвало да отстъпи пред правото му на лични отношения с бащата и правото на последния на тях.
В случая не се касае за конкуриращи се, а за паралелно съществуващи права. Невъзможността за едновременното им осъществяване поради различното местоживеене на родителите след развода налага по необходимост ограничаване на отношенията и преките контакти с този от тях, при когото детето не живее. Управлението на отношенията между детето и родителите СЛЕД РАЗВОДА е възложено не на органа по чл. 76 ЗБДС, а на СЪДА - чл. 106 СК, който именно е компетентният орган по смисъла на чл. 9, т. 1 от КЗПД, решил в случая местоживеенето на детето отделно от бащата. От това, както и от изложеното в т. 1, б. "а" следва, че при решаване на въпроса за отнемане на паспорта органът по чл. 76 ЗБДС не е могъл да преценява последиците от напускането на детето на страната за личните му отношения с бащата. Те могат да бъдат обсъждани единствено от съда при евентуално преразглеждане на въпроса за упражняването на родителските права. Осъществяването на правото на свободно придвижване само по себе си не изключва осъществяването на личните отношения.
По тази причина всички касационни доводи, свързани с евентуална невъзможност за изпълнение на съдебното решение относно личните контакти, доколкото последните не попадат сред основанията по чл. 35, ал. 1 К и чл. 33, ал. 3 ЗБДС за ограничаване на правото на детето на свободно придвижване, са неотносими към законосъобразността на заповедта, а оттам и към правилността на обжалваното решение.



РЕШЕНИЕ № 21 ОТ 30.01.2001 Г. ПО ГР. Д. № 717/2000 Г., II Г. О.
ЧЛЕН 72 СК УРЕЖДА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РОДИТЕЛИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ МЕЖДУ ТЯХ ИМА СКЛЮЧЕН ИЛИ НЕ ГРАЖДАНСКИ БРАК. РАЗПОРЕДБАТА НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ ВИНАГИ, КОГАТО НЕ СЕ ПОСТИГНЕ СЪГЛАСИЕ МЕЖДУ РОДИТЕЛИТЕ, КАТО ТО СЕ ЗАМЕСТВА ОТ РЕШЕНИЕТО НА СЪДА.
Чл. 72 СК



Докладчик съдията Борислав Белазелков
За да обезсили решението на районния съд, Софийският градски съд е приел, че чл. 72 СК урежда отношенията между родителите и във връзка с упражняването на родителските права само когато между тях има сключен брак. Бракът между страните е прекратен с развод и родителските права са предоставени на майката, поради което тя може сама да поиска издаването на паспорт за детето и в случай на отказ да го обжалва по реда на ЗАП.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че в нарушение на съдопроизводствените правила Софийският градски съд е приел, че разрешеният спор не е от компетентността на районния съд. Член 72 СК урежда отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права независимо от това, дали между тях е имало, има или няма сключен брак. Винаги когато едно решение във връзка с упражняването на родителските права трябва да се вземе съвместно от двамата родители и съгласие не се постигне, спорът между родителите се решава от районния съд. В този случай съдът не се произнася по предявен иск (такова право на иск не съществува), а постановява акт на спорна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата родители.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

Сестрата на клиентката ми живее зад граница.
Обжалвах, видях решенията.
Всеки съдия си прави каквото поиска и гледа да прекрати делото.

Ами не са прави господа съдиите въпросите по чл.72 от СК са предоставени като първа инстанция на районния съд ,а не на административен орган 

Докъде сте я докарали с тези дела?

И какво означава изобщо
По същата причина и ние с моето дете не можахме да излезем извън БГ за празниците. Сега обмислям обръщане към адвокат, но това естествено ще бръкне пак в моя джоб, докато екземплярът най-вероятно дори няма да разбере какво се случва

Докога ще гоним индивиди, които нямат никаква представа какво се случва с децата им, дори за нещо толкова приятно освен за бившата, а и за детето, като пътуване зад граница

Възможно ли е изобщо да се промени нещо в законите и не се изисква присъствието на такива и без това ненужни бащи, или единственият начин е чрез съда да се решат нещата, и то единствено с отнемане на родителски права?


 

Преди време имах подобен случай- клиентката ми обаче беше ужасно настойчива, и успя да вземе отказа от РДВР.
Другият вариант е да се обжалва като мълчалив отказ  може би...

Има развитие по случая, но аз нямах време да се похваля.

Подадох МОЛБА до ОДП с копие до ДСП и има произнасяне.
Положително разбира се, поканиха клиентката ми да подаде заявление и ще получи паспортите.
Ако някой конкретно се нуждае от помощ ще споделя подробности, кое как измислих.

Обжалвах с частна жалба ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на РС. Имам ново ОПРЕДЕЛЕНИЕ, с което отново ОСТАВЯТ в сила това на РС. Въпреки + развитие ще обжалвам до ВКС, само за спорта и да имам собствена практика.
Не знам за другите колеги, но аз много мразя да губя. Винаги съдя до дупка и то за моя сметка, особено като се касае за дете.