ЗА ВРЕМЕТО,ПРЕКАРАНО С ДЕЦАТА

  • 1 735
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 205
  Здравейте! Отдавна исках да направя тази тема,но не знаех как да я започна/не че сега имам идея Mr. Green/...в много психологически книги пише, че не е важно колко време ще прекараме с нашите деца, а как ще прекараме това време...има голям и дълбок смисъл в това...и все пак...от колко време се нуждаят децата за да бъдат сами със себе си/да си играят сами/ и от колко време- да играят активно с мама и тати...знам , че при всички е индивидуално, но все пак ще ми е много интересно да се запозная с личния ви опит...говоря за майки,които не работят и така или иначе са по-голямата част от деня с децата си,както и за това, колко време отделяте на ден за АКТИВНА игра с вашето дете...тук написах с големи букви думата АКТИВНА, защото нямам предвид времето, през което просто стоим до детето и си гледаме поредния сериал или пишем на компютъра, или си оправяме маникюра/в което по принцип няма нищо лошо Laughing/...надявам се да ви заинтересува темата, за да можем да споделим опит, навиците си, мислите си, страховете си, радостите си по отношение на времето, прекарано с нашите малки патета...

# 1
  • София
  • Мнения: 3 046
Има дни, в които не прекарвам нито една АКТИВНА минута с детето. Просто не искам, не ми се играе, искам да си пиша тук, да си чета книга, да си лакирам ноктите, в други случаи трябва да сготвя, да изгладя.
Аз съм от работещите мами и много често вечер като се прибера паркирвам детето пред ТВ да гледа филмче, за да си свърша нещо.

Други вечери, пък, не ми се прави нищо, освен да играя с детето - строим кули, редим кубчета, гоним се, играем на криеница, слушаме, пеем и танцуваме детски песнички.
Включвам го и в домашните задължения - подай ми еди-какво си, занеси вилица на баща ти, простираме заедно - подава ми дрешки от легена... - това го смятам, за активно време, защото детето се чувства полезно, комуникираме, нищо, че не е точно игра с играчките.
Различно е, времето варира - да кажем от 0-5часа

# 2
  • Мнения: 25 447
И гледането на телевизия може да бъде активно общуване! Ако непрекъснато се коментира видяното, обсъждат се ситуациите и т.н.. Не се притеснявам да гледам заедно със сина си филми, които са били или все още са над неговата възрастова граница - просто си правя труда да обяснявам ставащото и по този начин да внушавам моето виждане по въпроса.
По-важно е общуването, разговорът, а повод може винаги да се намери.  Peace

# 3
  • Мнения: 7 723
Аз в момента съм от неработещите майки. Имам достатъчно време през деня да свърша всичко необходимо- да изчистя, да сготвя, да изпера, да изгладя, да си оправя ноктите, да отида на фитнес  и т.н., за да мога вечер, като си прибера децата от ясла и училище да им се отдам изцяло.
Друг е въпроса, обаче, че те винаги имат нужда от АКТИВНОТО ми присъствие и просто се усамотяват и си играят по детски Peace

# 4
  • Мнения: 205
  оф,mama_na_misho,малко ме успокои-а пък аз все се чуствам виновна като нямам настроение за игра и просто стоя до малкия буквално като статуя, вперена в телевизионния екран...mylenka,в твоя случай е нормално да им се отдадеш активно ,защото цял ден си била без тях и те-без теб...Simple Smile...Kak'Sijka,за твоя начин на общуване, разбира се, че си права,аз имах предвид,когато майката стои пред телевизора, вперила очи и непомръдваща... Laughing

# 5
  • Мнения: 3 146
мамо на Мишо, искам да ти кажа, че за малкото дете количеството време, прекарано с него в една стая дори, е от огромно значение (май в Лоранс Перну съм го чела).
Аз също изпитвам ужасни угризения Blush, че понякога съм толкова смазана от разни работи за вършене (превеждам вкъщи, следвам магистратура и домакинствам), че просто нямам време или сили да онкъсна глава от превода, за да поиграя с Влади.
Но иначе, гледаме тв заедно, пишем, рисуваме, строим кули, танцуваме, простираме и т.н. Все активни дейности заедно  Laughing

# 6
  • Мнения: 3 491
Наистина много зависи. Най-активна като че ли съм била в прекарването на време с децата, когато големият беше на 2 години, а малкият - бебе. Баткото беше буен, от децата, които уж не те дърпат за това и онова и лесно може да се каже "пусни го да се надивее", но е точно обратното. Точно такива деца си искат нон-стоп вниманието, за да се концентрират и да си създадат самостоятелни интереси.
Системата беше - от 8.30- 9 сутрин до около до 12-12.30 на обяд плътно занимания - Лего, пъзели (много беше напред с материала с тях), рисуване, книжки, други играчки ... аз му вися през цялото време на главата, бебето в ръцете ми, май добре му се отрази.  Simple Smile  После хранене, съм, разходка, след това малко по-волна програма. Като цяло са се събирали около 4-5 часа на ден плътни занимания в продължение на година.
Сега е по-малко, много по-самостоятелни са, а и вече си играят двамата. Пак си искат вниманието, разбира се. Но с напредването на класовете и нарастването на домашните нищо чудно и отделяното от моя страна внимание наново започне да се увеличава. Затова все още предпочитам да работя почасово.

# 7
  • Мнения: 3 367
..аз работя от 8 до 5; у1а и ме няма изобщо 1 цял ден от седмицата;
прекарвам с децата ни по 3 1аса ве1ер и съвсем не са АКТИВНИ в описания смисъл 100% ..тв не пускам..като ни се играе-играем,доста 1етем,ядем, говорим,подреждаме,пишем и пр..
нямам угризения-децата са 1аст от живота ни,и те спазват правила и ред както и ние,насилено "ка1ествено време" е много по-вредно за мен от лежане по пода и броене на дъските по паркета(това особено смислено нещо правихме тази ве1ер Laughing)
ина1е излизаме много, следобед,водя ги къде ли не ако за мен е интересно и така се у1им на живот..Но не правя нищо защото "така трябва",имам си мои си убежедения и си свиркам..

# 8
  • Мнения: 6 206
И мен ме няма по цял ден.
Но вечер, в момента в който се прибера, се залепва за мен и постоянно си търси игра да го гоня с маска, да редим коли, да ми разказва, да ходим до тоалетна, постоянно е "мамо, ела, мамо, седни тука". Мисля, че детето само си търси игрите и контакта, поне моето е така.

# 9
  • мъничко градче
  • Мнения: 213
Сега като чета тази тема се замислям че май наистина времето което прекарваме заедно не е достатъчно ,но си мисля че и в друг вариант с повече внимание пак няма да е достатъчно поне за мен, успокоението което от една страна не е надобре е че спи с малката в едно легло и докато заспим си говорим надълго и широко за деня .Но иначе вечер след пет като се прибера кое по напред да играя или да приготвя нещо за хапване или да пооправя нещичко ,няма време-звучи като оправдание но си е така.Дано нещо се промени ,ще се погрежа сега като се замислих по въпроса ,въпреки че и така живота си ни е чудничък.

# 10
  • Мнения: 2 757
Аз съм неработеща мама, която по цял ден е с детето си, понеже още не ходим на ясла. Разделям времето си с него на 2 периода - преди и след като забременях. Начи преди, а и може би защото беше лято почти всеки ден го водех на детската плщадка за по 2-3 часа да си играе и да се види с деца. Той обича да тича, единствената игра с други хора е на гоненка - някой да го гони. Друго не признава. Гоним се всяка вечер, но не много щото той е неуморим, а аз съм си дърта вече и немощна  Laughing Всички опити за обяснения по картинки се провалят в зародиш защото метка книжката и тича нанякъде. Най-обича да бърка насам натам, да се катери, да играе с врати и кухненски уреди - с 2 думи - да прави бели и забранени неща. Тези занимания с удоволствие върши сам и аз съм out. От как съм бременна пък и застудя почти не ходим на детската площадка, неам сила да ходя, а от студа още повече ми се драйфа и имам чувство че ще припадна. За съжаление всичко е  за сметка на Давид, но... не мога за сега да променя нещата освен да чакам да мине началното гадене. Умира от скука милия и трябва да се задоволи с виждане на баба и дядо или братовчедите или ако ни дойдат гости, с които си умира от кеф да си играе. И с баща си обича - аз обаче съм доскучала май  Embarassed. И го разбирам.

# 11
  • Мнения: 3 268
И дъщеря ми най обича да я гонят,но само баща й се вързва на това,мен нещо ме мързи.Като се върна от работа обикновено имам да сготвя,да изгладя и чак тогава да й обърна внимание.Тя слава богу от няколко месеца/сега е на 4/ си играе сама,говори си и си фантазира разни истории.Най-топла връзка има между нас когато си легнем и й чета приказки.Тогава се гушва на рамото ми  и е много щастлива.

# 12
  • Мнения: 1 734
Аз по цял ден съм на работа. Вечер като го взема от ясла и си се радваме един на друг. Гледам да остане време за обща игра, но също така го включвам и в помощ в домакинството - да подаде нещо, да хвърли нещо. Той много се радва и го приема като игра, само така мога да свърша и домакинска работа вкъщи, коята е ежедневна и за съжаление никога няма край. Но Боби обича да гледа и детски филчета и аз му пускам, като естествено това време не е активно за нас, но си се забавлява детето, а и за мен е ОК да свърша нещо. Това е ежедневието ни. През почивните дни разбира се е друго.

# 13
  • Мнения: 645
За съжаление осъзнах, че времето което прекарвах с детето след работа беше много по- пълноценно отколкото сега когато съм си в къщи. Непрекъснато имам нещо за вършене и само отлагам игрите, е играем си но не така като преди. Вече не аз се въртя около него, а той около мен.  Confused

# 14
  • Мнения: 363
Ние сме още много малки и по-цял ден се занимаваме с нещо заедно.

Общи условия

Активация на акаунт