Не знам дори как да започна, затова ще карам направо 
От доста време вече нямам абсолютно никакво желание за секс, просто бих правила всичко друго но не и това. Много ми е гадно, а и мъжът ми много страда (той пък непрекъснато има желание), а аз дори не мога да се преструвам и той вижда, че не ми е приятно - в крайна сметка и двамата не искаме да стават нещата по този начин. Първо се терзаеше, че ми е омръзнал, но не е така, не е да не искам да правя любов с него, с никого не искам, някак нищо не ме възбужда, сякаш някой ми е отскубнал всичко, което отговаря за възбудата. Говорихме си доста, но сега пък е на мнение, че нищо не правя, за да се оправят нещата и така си ми е добре. А на мен не ми е добре, знам колко хубаво и разнообразно беше преди и ми се иска пак да е така, но не знам вече какво да направя.
Когато все пак сме правили секс, накрая ми е добре, дори ми се е искало да повторим и се чудя защо съм нямала желание в началото, но следващия път се повтаря всичко отначало. Започна да ме пита почти всеки ден - днес в настроение ли си, довечера искаш ли да опитаме? - от това сякаш още повече се вцепенявам и с ужас очаквам момента, в който пак ще го разочаровам и ще легне обиден да спи.
Вече непрекъснато имам една топка в гърлото и ми е адски потиснато, чудя се и кога ще свърши търпението на мъжа ми и ще тръгне другаде да си търси късмета.
Какво ми стана, изобщо не ми е ясно, не бях такъв човек, нито искам да съм
Много бих се радвала, ако някой е излизал от такава дупка, да сподели как стана, нямам с кой друг да говоря на тази тема.
От доста време вече нямам абсолютно никакво желание за секс, просто бих правила всичко друго но не и това. Много ми е гадно, а и мъжът ми много страда (той пък непрекъснато има желание), а аз дори не мога да се преструвам и той вижда, че не ми е приятно - в крайна сметка и двамата не искаме да стават нещата по този начин. Първо се терзаеше, че ми е омръзнал, но не е така, не е да не искам да правя любов с него, с никого не искам, някак нищо не ме възбужда, сякаш някой ми е отскубнал всичко, което отговаря за възбудата. Говорихме си доста, но сега пък е на мнение, че нищо не правя, за да се оправят нещата и така си ми е добре. А на мен не ми е добре, знам колко хубаво и разнообразно беше преди и ми се иска пак да е така, но не знам вече какво да направя.
Когато все пак сме правили секс, накрая ми е добре, дори ми се е искало да повторим и се чудя защо съм нямала желание в началото, но следващия път се повтаря всичко отначало. Започна да ме пита почти всеки ден - днес в настроение ли си, довечера искаш ли да опитаме? - от това сякаш още повече се вцепенявам и с ужас очаквам момента, в който пак ще го разочаровам и ще легне обиден да спи.
Вече непрекъснато имам една топка в гърлото и ми е адски потиснато, чудя се и кога ще свърши търпението на мъжа ми и ще тръгне другаде да си търси късмета.
Какво ми стана, изобщо не ми е ясно, не бях такъв човек, нито искам да съм
Много бих се радвала, ако някой е излизал от такава дупка, да сподели как стана, нямам с кой друг да говоря на тази тема.
. Той не настояваше почече, каза, че такива неща се случват и на следващата среща съвсем непринудено стигнахме до 
и 
и ...ако кажа, че преоткрих себе си би било много слаб израз на емоцията. От тогава (не сме заедно) интимният ми живот е осмислен, без "дупки" и просто щастлив.
