Истории на майките с по-големи бебета и деца...

  • 2 286
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 485
По повод статия та на boo,реших и аз да напиша нещо.
Аз съм майка на две момчета .Едното от който е вече на 6г, а другото на 6м.
И така...Големия го храних по българската схема -хранене горе-долу през 3часа,даване на сокчета от 2 месец,после плодово пюре,зеленчуково на 4 месеца,на 5-кисел,на 6 попара,местно зеленчукови и след това хайде на кухня.Никакво нощно хранене след третия месец- само вода вечер,като се събуди.Кърмих го осем месеца и половина и после кисело мляко,защото кърмата ми намаля или да кажа накрая си беше вече жива символика.Не съжалявам ,защото тогава за онова времеq това е било правилно.А и аз бях толкова въодушевена и с такъв мерак правех всичко,още повече че ми беше и за първи път.
А сега е съвсем различно с дребния.Повлияна от форума започнах да давам зел.пюре на 5 1/2м.,макар че съм давала няколко пъти и сокчета преди това ,но после ги спрях,реших че няма за къде да бързам.Вечер също се храним и се гушкаме,защото той нещо не ще да се лъже с вода.
Нашата педиатърка не ми дава напътствия как да го храня ,защото забравих да ви кажа ,че съм мед. сестра и даже работих една година в отделение за хипотрофични деца-бебета по-точно.Тия работи съм ги учила.Та казва ти си знаеш нали-попара със сиренце,местно-зеленчуково пюре и кисел и само две хранения с мляко Grinning  Grinning  Grinning
И аз и казвам ,че си знам де ... Laughing  Laughing  Laughing Вечер като се събуди да яде, даже се бъзикаме с моя мъж ,че докторката не дава.....Misc Baby Bottle  Misc Baby Bottle
Та, разкарах ви де..., колко различно могат да се гледат две деца ...  newsm05
Поздрави на всички.

# 1
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Нека темата да стане за споделените истории на нашето кърмене, на майките с по-големи бебета и деца (защото тези с по-малки тепърва ще изживеят още много моменти!)
Може би когато се съберат повече интересни истории, да ги публикуваме някъде, кой знае Wink

Когато бях бременна и към последните месеци започнах да се замислям за кърменето, слушах от познати по-възрастни жени (от по-младите ми познати нито една не кърми повече от 40 дена) - коя колко е кърмила. Най-дългият срок, който чух, беше 10 месеца, и реших - чудесно, ще покърмя до 10 месеца и стига толкова. Неща като кърмене на поискване и естествено отбиване (кой би помислил дори, че дете над година може да иска да суче?!) изобщо не ми говореха нищо.

Имах голямо желание да закърмя Мая възможно най-скоро след раждането, но успях едва на третия час - въпреки "препоръките" в родилния дом щом ни преместиха в стаята, се измих и си я взех. Родих лесно и бях съвсем бодра, не виждах причина да отлагам. Минаха акушерки, които ми се присмяха за "американския начин" на кърмене, тоест ранно кърмене, казаха ми да държа зърнто с два пръста като цигара - и това бяха всичките практически обяснения, които получих за кърменето.

По съвет на педиатърката кърмех стриктно под час, от едната гърда, без нощно кърмене, редовно давах биберон, с вода помежду, ако плаче...Как плачеше това бебе, и колко съжалявам сега, че съм я слушала! На 40-ия ден се оказа, естествено, че с горните съвети детето не е наддало нищо. Дохранвай! С еди-коя си марка мляко (друг път ще си говорим за докторите-рекламни лица!). Аз имах кърма и се тръшнах, че ще дохранвам с изцедено мляко, защо да го хвърлям, а да давам адаптирано... На другия ден докторицата викнала мъжа ми да го пита какво против имам изкуственото мляко и да го наплаши как детето няма да се развива правилно и ще остане едва ли не инвалид, ако не го дохранваме... Изкара си акъла горкия. От 40-тия ден кърмех със силиконови зърна - не по предназначение, зърната ми бяха наред, но така бебето сучеше по-охотно (махнах ги изцяло чак към 8-ия месец).

До 4-тия месец дохранвах. Тогава си купих "Книга за кърменето" и получих достъп до интернет и чужди сайтове с информация за кърменето. Събрах смелост, премахнах добавката от кърма и минах изцяло на кърмене на поискване, въведох пак нощно кърмене, когато започна да се буди от зъби, спрях да се цедя (най-досадното занимание в живота ми!), и изобщо, направих кърменето едно приятно и много задоволително преживяване и за двете ни с Мая - такова, каквото трябва да е. Реорганизирах изцяло кърменето, научих за късно захранване и естествено отбиване, и разбрах, че това е моят начин.

По въпросите на кърменето с педиатърката повече не съм се съветвала...ясно ви е защо. Нося й да чете статии, но дали има полза, нямам представа.

С прочетената информация разбрах, че благодарение на неправилните съвети сме имали и кърмаческа стачка и объркване на зърното, и сънливо бебе, изобщо - почти всичко накуп, поради незнание и неумение.

Преди една година с помощта на майките тук създадохме този форум за кърмене, за да има повече информация в помощ и подкрепа на новите български майки. Мисля, че вършим страхотна работа, благодаря ви, момичета!

Надявам се скоро да мога да ви поканя и в българския клон на Ла Лече Лига Интернешънъл!

Споделете вашата история тук!

# 2
  • Мнения: 485
Цитат на: boo
Нека темата да стане за споделените истории на нашето кърмене, на майките с по-големи бебета и деца (защото тези с по-малки тепърва ще изживеят още много моменти!)
Може би когато се съберат повече интересни истории, да ги публикуваме някъде, кой знае Wink


Смених заглавието на темата ,boo.Нека и други майки споделят тяхните истории.Ще е интересно.

# 3
  • Мнения: 1 770
Мойте деца са съответно на 8 години и на 8 месеца. Дъщеря ми гледах изцяло по българската схема на захранване. Успях да я кърмя само 1 месец и то с дохранване с формула - защото още от болницата ми я бяха захранили и аз си мислех, че така трябва да се прави, защото нямам достатъчно кърма. Захранвах със сокове, пюрета и т.н. както си е реда. И бях много ентусиазирана за всяко нововъведение. Проблеми с алергии и др.под. нямаме, но се борим с излишни килограми - това обаче май е по-скоро генетично от бащиния й род, въпреки че съм чувала, че бебетата на изкуствено мляко са предразположени към напълняване: знам ли?!
За сина ми, благодарение на този форум още преди да родя изчетох всичко за кърмене на поискване. Избрах болница, в която бебетата са при майките. Щом ме заведоха с бебчо в стаята, изчаках да се събуди и да проплаче и го сложих на гърдата. Човекът все едно само това беше правил - засука веднага. Докато с дъщерята беше различно - бяха й дали първо шише и тя доста се бореше с гърдата, много трудно засука.
Та така, кърмя го и досега, но започвам лека полека да намалявам кърменията и да давам адаптирано мляко сутрин и вечер, защото искам да почвам работа в близките месеци. Пък и той не проявява особен интерес към гърдата, освен когато заспива - тогава друго не ще. Буди се и нощем. Захраних го в петия месец. Първоначално мислех да захраня в шестия, но той проявяваше всички признаци на готовност, а освен това се появи и някакво разстройство, което се оправи веднага след захранването. Прочетох по много сайтове, че е нормална практика да се захранва още в петия месец, ако детето проявява готовност.
Това за нас накратко Simple Smile

# 4
  • Мнения: 4 244
Здравейте и от мен
Майка на 2 деца  = дъЩеря на 4 1/2 и син на 20 месеца
И двете ги кърмих на поискване, zа Щеркатак по съвет на майка ми, че тя навремето така успяла да ме иzкара до 6 месец.Естествено осе опита да ми пробута номера с дохраннването и аz като новоиzлюпено майче къде д аспоря с родната си майка я послуШах, вмесот да си седна на Дто ио да давам на детото по често да суче. Както и да е иzкарахме криволяво до 4 месец така и после почнах с опити zа zахранване, пак по съвети на майка ми.
Не че я обвинявам милата ама като нямам кой друг да ми помогне zа съвет (zа тогава говоря, тъй като нямах лична акуШерка която да идва до нас zа комсултации а детския ни лекар само на майтап го иzбиваШе)
Тя добре че Щерката беШе от любопитните та прояде почти веднага с лъжица ама това само на обяд и вечер по малко каШ. ПРеz другот време до края на 6 месец си останахме на кърмене.
После и пуснах и други пюренца  и сокчета и така се отби сама, че остана само вечер ШиШе с мляко.
После zа сина имах вече лична акуШерка и тя ми помогна много с съвети и други неЩа. Сина ми беШе точно на 6 седмиц (една от въzрастите когато бебетата имат скок в растежа) и починан девера ми. ТОва събитие иzвади целия ни живот от равновесие и аz не можех да докарам като хората ритъм да кърмя. Все си мислех че не ми стига млякото = малкия искаШе на час да суче
Тя тогава дойде, прави ми акупунктура и така се спасихме zа пълно кърмене до края на 6 месец. Захранването стана после много бърzо и иzцяло, че се налагаШе поради откаz от гърдата да му давам до 16 месец мляко от ШиШе (полzвах Милумил с Авент). След 16 месец откаzа иzобЩо да пие мляко нито от ШИШе нито от чаШа.
Та и аz мога само да посъветвам младите майчета да се допитват до форума, да слуШат бебетата си какво искат а не тъпите и понякога доста некомпетентни съвети (поне от отва което тука чета) на детските лекари в Бг

# 5
  • София
  • Мнения: 2 249
Майка ми ме е кърмила до 1г8м. Сестра ми кърми малката си дъщеря до 2г2м. Общо взето това е оформило положителното ми отношение към кърменето. Докато бях бременна, поради широко разпространения мит, че може и да "нямам"кърма, все се притеснявах дали ще успея. Раждането на Ради мина много тежко, беше в кувьоз и ми го дадоха чак на 6-я ден. И въпреки че акушерките подозираха, че няма да иска да суче, той засука сякаш никога нищо друго не е правил;). Не съм се водила особено от съветите на педиатърката ни, понеже живеем в една къща с дядото на мъжа ми, който е педиатър и е бил завеждащ детска консултация в близката поликлиника и съответно шев на педиатърката ни. Та, дядото тогава ни съветваше, да оставя детето да ни води, че не е задължително да пие вода и т.н.  Същевременно  посещавах един чужд форум, който по онова време за мен беше това, което този за много майки сега. От там научих за изключителното кърмене, препоръките за по-късното захранване и т.н.
Първите 3 месеца Ради наддаваше много добре, но през 4-я забелязах как все повече скъсява продължителността на сукане,  гърдите ми не са празни след това или отказва да суче изобщо. Същевременно беше наддал малко. Тогава се разтърсих из нета и се оказа, че сме в кърмаческа стачка заради биберона-залъгалка - можеше да я смуче с часове без да се сети за ядене. Махнах я и нещата се нормализираха.
А за захранването - въпреки, че знаех за захранването към 6 месец, под натиск на роднини и дядото-педиатър, му предложих след 4 месец, но Ради отказваше. Така че спрях. Тоя отказ продължи до края 1-та година.  Не се притеснявах особено, понеже изчетох много неща, а и във форума имаше и други майки, чиито деца отказваха твърда храна до годинката.
Бях толкова щастлива когато Ради стана на 6 месеца и аз все още го кърмех.
Сега Ради е на 2г8м и все още се кърмим и това е едно от най-прекрасните неща, които правим заедно.

# 6
  • Мнения: 503
И аз, като много други май4ета тук, бях 4увала какви ли не митове за кърменето - как може изобщо да нямаш кърма, или да имаш като коли4ество, но да не е хранителна, колко е трудно и болезнено да се кърми (наша близка все ми казваше, колко мнгоо я е боляло и как карала мъжа си да я щипе по време на кърмене Shocked , за да мисли за щипането,а не за болката от кърменето Shocked ). О4аквах, 4е ще ми е много трудно, 4е може и да нямам кърма, още пове4е, 4е родих секцио и ми казваха, 4е след секцио по4ти винаги няма кърма Confused .
След раждането дъщеря ми Мила беше 17 дни в болница. На мен ми разрешиха да й нося изцедена кърма след 9-10ия ден, защото първо искаха да ми изследват кърмата, да не са останали антибиотици в нея.
Когато си взехме Мила вкъщи, запо4нах кърмене на 3 4аса през деня, с 6 4аса по4ивка през нощта. Никой не се сети да ми каже, 4е малките бебета (под 3 кг) трябва да су4ат 4есто и денонощно! И аз се 4удех, защо Мила се буди и пла4е през нощта, оба4е нали са ми казали да й давам вода и, ако не иска, да я оставям да попла4е, и така правех. Въпреки това, първата седмица бяхме ка4или 240 грама, но пък на мен не ми стигаха силите и не можех да се наспя. Тогава, пак наша близка, ми каза да кърмя уж на поискване, и през нощта, но (тя така беше 4ула) на не по-малко от 2 4аса (защото ина4е кърмата не се била усвоила още Wink ), а ако бебето се събуди след 1.5 4аса, да му дам вода. Това много ми помогна, макар и да не беше напълно правилно, защото Мила се будеше на 2 4аса, денонощно.
Когато дойде време за захранване, аз категори4но отказвах да давам сокове. Когато Мила стана на 3 месеца, педиатърката й ми се накара, как, ако не я захраня веднага, после няма как на 6 месеца да й дам месо и жълтък, и тя непременно ще направи анемия (още пове4е 4е тя се роди с анемия, нали беше малка и не съвсем доносена). Това ме уплаши, помислих си, 4е ще навредя на детето си и едва и не си правя експерименти,и запо4нах да давам сок - 3 дни подред по 2-3 4аени лъжи4ки. И Мила са запе4е! За мой късмет, на следващата сутрин в "Искрено и ли4но" гостуваше директорката на УНИЦЕФ - България, която каза, 4е имат ве4е едно изклю4ително кърмено бебе в София! Как се зарадвах, няма да ви казвам! Пове4е не давах сокове, Мила веднага се оправи. Свързах се с УНИЦЕФ, запознах се с майката на това 4удо на природата - бебе само на кърма, кърмено на поискване, и, отгоре на вси4ко, вси4ко си му беше наред, дори анемия нямаше! Полу4их прекрасни съвети от майката, убедих се от примера й, 4е това е нещо нормално, ходих и при лекарка, която работи с УНИЦЕФ (все се притеснявах, 4е все пак Мила имаше толкова проблеми след раждането, да не й навредя) и се реших на късно захранване. Подкрепата на лекарката и авторитета на УНИЦЕФ ми помогнаха и за това, да нямам проблеми с близките (от сорта на намеци и натяквания, най-ве4е от страна на майка ми).
Кърмих до 14 месеца, когато Мила се отби сама.
Малко дълго стана Embarassed , съжалявам Embarassed  Embarassed .

# 7
  • Мнения: 673
Бебето ми се роди 3 кг, доносено, но милото не знаеше как да суче. Трябваше аз да го уча, проблемът беше, че мен нямаше кой да научи. Въпреки че бебетата бяха при нас в родилния, казаха да започна кърменето едва на другия ден (родих в 22 вечерта) и цяла нощ слушах ревове, но кой да се сети, че на това бебе му трябва гърда  ooooh! На сутринта започнаха моите опити, подтиквана от разни мед. сестри, едната от които каза, че е абсурд да кърмя с хлътнали зърна и аз се отказах, друга след нея дойде и се накара защо не кърмя и се опита да ми покаже. Мислех си, че добавката, която ми дават да яде бебето е голяяяма услуга от тяхна страна и така бебето няма да умре от глад.
Завърнахме се от родилния, педиатърката с идването си изписа едно адаптирано мляко "за всеки случай", даде наставления: през три часа и вода между храненията и си тръгна. Кърмих, изцеждах, кърмих изцеждах, хвърлях кърма, бебето плачеше, но аз чаках да минат 3-те часа.  Blush  Баби и дядовци натякваха как държа детето гладно. Отидохме на първа консултация, оказа се че сме наддали 600 гр. и хайде този път добавка. Добре, добавка, но колко? Правихме пробно кърмене един следобяд (когато кърмата по принцип намалява). В кабинета правят ваксинации, децата пищят, аз кърмя и рева, бебето заспа по средата на кърменето, аз съвсем се отчаях. Резултатът беше: изядени 80 мл от желаните 110. Веднага добавка!  #Cussing out Тези 30 мл. са толкова важни!  И пак се започна: рев, защо не мога да го храня това дете, бебето виси на гърдата 40 мин, после давам добавка 10 мин, след нея се чудя да изцеждам по 20 мин (кърма, която хвърлях и дохранвах с адаптирано, защото нали се сещате: кърмата ми не стига) или да го държа изправен пак 20 мин (че много повръщаше) и така ред за следващото хранене. Издържах около 2 седмици така.
Прочетох, че при даване на шише, бебето може да се отбие и започнах даване на добавка с лъжичка. Добре, че бебо отказваше и аз се отказах от добавката съвсем, на мой риск уж приготвях добавката пред бабите, а после си я изпивах сама  Blush
Изкарахме втория месец и като ни претеглиха бяхме наддали 1,200 кг  #Milti  Голяма радост беше, дадох на бабите адаптираното мляко да си го слагат в кафето и започнах само да кърмя (все още на 3 часа) и да изцеждам след кърмене.
Радостта ми беше кратка: сполетя ни кърмаческа стачка с огъване на дъга и ревове. Добре, че не беше при абсолютно всички хранения и трая 20-на дни.
На 4-5 месеца реших, че това изцеждане не може да продължава вечно, бебо започна да суче значително по-уверено и за моя радост най-после се насукваше за 10-на минути.
После като видях, че нищо страшно не стана като спрях да изцеждам, се престраших да кърмя когато ми е удобно, а не да чакам 3-те часа.
От тогава не съм имала проблеми с кърменето.
И кому бяха нужни всички тези преживелици? Няма да споменавам колко нерви ми костваше да се справя с всичко това.  Crazy

# 8
  • Мнения: 4 358
Още преди да родя знаех, че ще кърмя. Нямаше алтернатива за мен.
Когато Оги се роди, една акушерка ми показа как да го кърмя и общо взето успяхме от раз. Кърменето не ми тежеше - напротив, надявах се да е по-дълго.
Когато Оги стана на 15 дни, по цялото му тяло изби ситен обрив. Ходихме по лекари и се оформиха три диагнози - претопляне, бактериална инфекция или алергия. Трябваше ни време, за да отхвърлим първите две, остана стряскащата за мен "алергия към белтъка на кравето мляко".
Не знаех нищо за алергиите, аз самата не съм алергична към нищо, в семейството ми няма алергии.
Страха от алергията и безкрайните притеснения повлияха много силно на количеството на кърмата ми и тя намала значително.
Алергологът ме посъветва да задържа кърменето колкото е възможно повече, но не успях. Кърмих само три месеца.

Защо разказвам тази история?
Искам да ви кажа, че алергията към белтъка на млякото не е измислена от лекарите, за да плашат неопитните майки. Има я.
Ако предварително прочетем поне малко за алергията, за диетите, които се налага да спазват кърмещата майка и детето, ако не ни плаши да погледнем по-трезво на "безобидния" обрив, ще кърмим по-дълго!
Няма да го има страха, няма да ги има въпросите "а какво да ям аз, какво да яде детето", няма да я има паниката.
Алергията към белтъка на кравето мляко се израства с времето при повечето деца! Необходими са навременни и адекватни мерки!

# 9
  • САЩ
  • Мнения: 323
Имах голямо желание да кърмя, аз самата съм кърмена 3 месеца и това ми се виждаше малко. Както всяка бъдеща майка, нямах увереност в себе си и "за всеки случай" се запасих с адаптирано мляко, което така и никога не използвах. Бременността и раждането ми протекоха в САЩ и имах възможност и щастието да си избера акушерка привърженичка на естественото раждане и кърменето. Тя ми каза, че трябва да изкарам курс за подготовка за раждане и курс за кърмене. На мен не ми беше ясно защо толкова трябва да се подготвям, но го направих и в последствие оцених ползата. За щастие раждането протече нормално и ми дадоха веднага бебето за кърмене и после си беше при мене, по мое желание. В болницата ако искаш консултация, консултант по кърмене идва в стаята ти и аз се възпозвах от това. Още на втория ден се разраних, защото както ми обясни консултантката по кърмене, бебето не било захващало достатъчно голяма част от ареолата. Показа ми как да му донагласям устенцата за да захване повече. Дадоха ми Лансинох и след няколко дена мазане и правилно поставяне рагадите зарастнаха и никога повече не съм се мазала и не съм имала рагади. След първоначалните дни когато ми трябваха няколко възглавници и специално положение в което да кърмя, като че ли всичко потръгна с изключение на недоспиването. Бебето искаше да суче на всеки час-два, но нали са ми казали 8-12 пъти в денонощие, гледах да мине поне час и половина преди на кърмя пак.
Бяха ме предупредили да не давам биберон, но не ми беше напълно ясно защо. Пък и в болницата заедно с другите неща които ни дадоха за бебето, имаше и биберон. Полека-лека взехме да го даваме, уж за да заспива по-лесно. Но се стигна до положение когато без него в устата не можеше да спи и и падаше по 100 пъти на нощ. Върха беше на около 3 месеца когато заради него почна кърмаческа стачка. Тогава не знаех какво е кърмаческа стачка, какво я причинява и как може да се преодолее. Водих детето на лекар - щом не яде, трябва да е болно. Педиатърката рече, че сигурно му е запушено носленцето от хрема и затова не ще да суче. Нищо подобно. Хрема така и не се появи, а тя продължава да се дърпа от мен и да пищи. За щастие изрових в страницата на La Leche League обяснение на странното поведение и след 2 седмици кърмене само в сънено състояние и махане на биберона завинаги, нещата се оправиха.
Бях си поставила за цел да кърмя до годинка, но годинката дойде и замина, а детенце не искаше и да знае, че вече не му се полага да суче според представите на обществото. Така че продължихме до 2 г и 5 м, когато се отби сама но с окуражаване от моя страна.

# 10
  • Мнения: 6 243
Аз и сестра ми не сме кърмени, моят съпруг – също. Кърменето не ми влизаше в плановете въобще. Когато се роди синът ми, точно се бях дипломирала и започнала хубава работа. Идеята беше след три месеца да съм се върнала там и дори да ходя на няколкомесечна специализация в чужбина.Е, нищо не стана така.
      През първия месец малкия се скъсваше от рев. Естествено, че е ставало дума за колики, но вместо това майката на мъжа ми предположи,че детето гладува и заяви, че ще отиде до аптеката за кутия “Хумана”. Това безкрайно ме обиди, защото го приех като намек, че не мога да си гледам добре детето. Така че реших, ако ще турско да става, но детето ще суче. По-скоро напук, отколкото заради това, че съм осъзнавала ползите от кърменето, освен най-абстрактно. И понеже бебето ревеше непрекъснато, аз му тиках цицата в устата при всяко изреваване – денем и нощем. Участъковата лекарка беше против, ама той ревеше на мойта глава. Свеки също беше против и беше убедена, че детето гладува заради моя инат. Когато синковеца стана на 1 месец и го претеглихме, се оказа, че е качил 1500 г. Гладувал! Така на глад си откара още два месеца по кило и половина прираст, а после почна да наддава само по един килограм месечно. Приличаше на кит и участъковата твърдеше, че тайно го тъпча с “Хумана” и не си признавам.
       Когато стана на 3 месеца, пак по съвет на лекарката, заместих обедното хранене с пюре. И се сдобих с 40градусова температура, треска и пр. екстри. Няма да описвам ходенето по мъките, включващо съвети от рода на “Що не се изцеждаш редовно” – Ми цедя се, ей на по един компотен буркан на ден изцеждам. “Това не може да е вярно, детето ти сигурно гладува! И сега какво, не щеш да кърмиш. Аман от безотговорни жени, майка ми било това!” и пр. Междувременно идеите ми за работа и кариера бяха направили пълен завой и единствената ми мисъл беше как да се справя с лудницата, в която бях попаднала – сама, с мъж войник-висшист, с някакво мизерно майчинство и хронично висока температура, без грам свободно време, защото или кърмех, или готвех, или цедях.
           Накрая баща ми взе нещата в свои ръце и ме заведе на доктор “на частно”. Въпросният хирург ме разпита как я караме с режима на бебо и като чу за заместените вече две хранения, побесня. Такива неща каза за педиатрите, че ........ Накрая ми обясни, че първо се дава цица, а после – каквото е поръчало педито, пък ако детето яде, яде, ако не яде – друг път. Така се върнах на режима “кърмене на поискване, денонощно”.  За 1995 година това си беше най-безотговорното нещо, което можеше да направи една майка. Затова гледах да не се хваля. Сега разбирам каква новаторка съм била. Спирам дотук, защото стана много дълго. Тъжното е, че открих на собствен гръб, по пътя на пробата и грешката това, което баба ми и прабаба ми са знаели от майките си, но нашите майки от криворазбрана цивилизация са се постарали да забравят.

# 11
  • Мнения: 1 586
Аз бях изчела достатъчно материал за кърменето преди да родя (от клуба в дир.бг), че да ми е ясно кой е правилният начин за това. Обаче от криворазбрано чувство за ред и дисциплина, както и поради болезнени зърна, реших да кърмя през 3 часа.

От нощната пауза сама се отказах след 2 безсънни нощи Simple Smile Детенцето си плачеше между храненията,аз давах вода, чайче против колики... мъка Sad За 25 дни беше отслабнала 100г горкичката. Тук почнаха същинските противоречия с педиатърката...

Всъщност същественото е, че в този момент получих така нужната ми подкрепа за изключителното кърмене от съпруга си и от една мама от клуба в дира, за което съм им много благодарна. В такива моменти на притеснение за детето, самото знание какво трябва да се направи не е достатъчно. Даването на добавката е доста по-лесен и примамлив вариант, особено за ужасно притеснени майки... Та зарязах всякакъв ред и дисциплина, махнах биберони, води, чай и кърмех при всеки плач. Милото детенце не ме пусна да стана от леглото през първите 2 дни - пускаше гърдата за не повече от 15 минути, не можеше да се нарадва на изобилието Simple Smile За 5 дни наддаде 200г, за още 5 дни - още 200 и постепенно нещата се нормализираха.

Захраних я след навършване на 6 месеца, като винаги съм се водела от нейните предпочитания. Общо взето съм се движела по схемите за най-късно захранване: глутен - след 8-ми месец; алергизиращи плодове, млечни и жълтък след годинката и пр.

Вече повече от 13 месеца се кърмим с Андреа на същия принцип и това е най-хубавото взаимно преживяване. Така се надявам да бъде докато тя иска Simple Smile

# 12
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Местя по предназначение.
Цитат на: iri
Ето и моята история.
По време на бременността мн. се притеснявах дали Ще имам кьрма и колко, бях реШила да си кьрмя бебето, ако ми е вьзможно. Зна4и, МиШо бе само на кьрма 25 дена, после с добавка на адаптирано мляко( винаги след кьрмене давах) и така до 4_ия месец. После МиШо сам отказа добавката, останахме само на кьрма. Понеже поврьЩаШе из4аках малко сьс захранването, но сокове сьм давала от около 3_ия месец. Вода никога не е искал, и сега не я пие много. Кьм днеШна дата ( На 18,5месеца) оЩе се кьрмим, но само следобяд, преди да заспи. До декември цокаШе по 3 пьти на ден, постепенно му махнах сутреШното и ве4ерното, просто като 4е бе готов да ги пропуска. Винаги е надавал добре и е здрав , за сега.

Тук , в Италия кьрменето е много на по4ит, но не това ми повлия, не. А и никога не сьм мислила, 4е Ще кьрмя до такава "преклонна" вьзраст.
Свеки винаги се  #Shocked като и кажа по тел., 4е оЩе цокаме. Майка ми е по_толерантна, ама пьк притеснена как Ще го отбия и от това, последното.

Поздравления за форума, за активността на мамите и Боо.
Поздрави Heart Eyes

# 13
  • usa
  • Мнения: 2 113
първото си дете го кърмих 6 месеца по стария метод - под час, с почивка през нощта, с предлагане на водичка, сокове от втория месец, знаете за какво става дума... очудващо от гледна точка на сегашните ми представи кърменето си вървеше идеално - кърма имах достатъчно докато нямаше заместени хранения(четвъртия месец), бебето си наддаваше по килограм на месец, за ядене се будеше нощем само първия месец и то по веднъж. петия месец кърмата ми започна да намалява, шестия започнах да дохранвам и в началото на седмия я отбих под уверението на педиатърката и, че няма смисъл повече да кърмя. с второто тотално се провалих - въпреки голямото си желание го кърмих малко повече от четири месеца и то с дохранване след втория. кърмата ми беше малко, направих мастит и още повече намаля и нямах нужните знания и увереност да я възстановя и да продължа кърменето. третото си дете обаче, кърмих до 15-тия му месец. пак направих мастит, но благодарение на малко помощ от консултант по кърменето (информация за хапчета и билки за увеличаване на кърмата), всичко прочетено, включително в клуба на майките в дир-а, успях да се справя с кризата макар и да се наложи синът ми да изяде цяла кутия формула  до тогава Simple Smile . опита каша на пет месеца, пюрета на шест, първото му заместено хранене беше някъде осмия месец, нищо не е отказвал да опита, всичко предложено си хапваше с апетит  Laughing . отби се по собствено желание напълно самостоятелно, като последно ме търсеше за сукане само нощем.

# 14
Аз с малко закъснение към темата,но ето я и моята история..Когато малката се роди,нямах търпение да я взема и инстинктивно я сложих на гърдата.И то захапа:)))Най-трудното след като родих беше когато ми дойде кармата около 3 ден.Гърдите ми се напълниха с карма и станаха големи колкото главата ми.В болницата никoй нищо не ти казва(в Бургас),само една сестра изохка като ме видя "оле-мале колко са големи.."Трябваше постоянно да изцеждам.Беше много болезнено и плачех,чувствах се безсилно срещу болката,даже майка ми ме изцеди веднъж...чудех се кога ли сте свърши всичко.Неусетно дребуса взе да ме изсуква и аз не разбрах как стана,но вече не се цедях.И въобще не слушах акушерките,които забраняваха да слагаме бебето винаги когато ревне,напротив,повече от три месеца я слагах всеки два часа на гарда и то си цокаше...и се чудех как другите го правят на 3-4 часа.Но всяко бебе си е индивидуално.Искаше ми се да кърмя около годинка,но се радвах ако мога да издържа до 8-10 месеца.Всащност след като спрях с изцеждането кърмето бавно се превърна в удоволствие.След като започнах и с захранването след 5м.всащност разбрах колко по-лесно е когато кърмиш.Аз съм малко мързеливичка и като се замисля малко ако трябваше да стерилизирам нонстоп шишета и посред нощите да правя формула...е,добре че не се е налагало.А и много пътуваме и кърменето се оказа безценно в сучая.не съм се разделяла с малката за дълго време,така че  я кърмих навсякъде навън,с преметнато одеалце.Постепенно пораснахме,вече сме на 1г.и 1м.и нещо около мене започнаха да ме натискат да я отбивам.А сега е най-хубавото,просто е нещо невероятно,толкова сам щастлива.Понякога покрай зъбките малката губи апетит и не иска нищо да хапне,а като види цица милата...толкова и е сладко!моята баба е кърмила децата си до 3 год.,майка ми каза че е наследствено и имаме много карма.не знам дали е така,но Слава Bogy аз никога за целия този период не съм имала проблеми,всичко стана някак от самосебе си.Пожелавам на всички кърмещти майчета успех и много щастливи мигове с малките съкровища.
[/b]

Общи условия

Активация на акаунт