За възпитателния ефект на глада в Африка.

  • 2 091
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 167
Едно време в България всички бяхме равни по стандарт. Е, почти равни.
Нямаше бедни и богати, всички имахме еднакви тенджери, секции и телевизори, а по-напредналите по партийна линия имаха София 81. Възпитателно беше някак ( особено  в  детската градина), ако не си изядеш чушките, да те заплашват, че ще ти излеят яденето във врата, или, докато едва дъвчеш баба ти да ти опява за децата в Африка и как те гладуват, докато ти се назландисваш на половин филия хляб.Това така се отрази на храносмилателната ми система, че и досега докато не видя дъното на чинията не мирясвам, а ако имам яйца с изтекъл срок на годност винаги проверявам дали са 'читави' , тоест не ги хвърлям директно. Няколко години след промяната се чуствах виновна, че ядем кремвирши веднъж седмично, докато другите и това нямат.

Наблюдавам 'новите' родители, които много държат децата им да са наясно, че има по-бедни от тях и евентуално да се почустват виновни, че искат Лего, вместо хляб ( както се предполага се случва в домовете за деца, например) за Коледа.
Дали е правилен този подход, дали не копираме стари модели от нашето детство.
замисляме ли се дали това е наистина възпитателно, или е просто по-лесно.
И какъв ще е ефекта на подобни възпитателни практики в бъдеще?

Разкажете за вашето детство и били ли сте подложени на подобен тип 'обработка'
и как това ви се отрази, като възрастни.






Последна редакция: нд, 17 дек 2006, 17:06 от Lennie

# 1
  • Мнения: 3 405
Не, никога не са ме обработвали така.
Но аз снощи, гледайки предаването на Карбовски за 9тте деца, обработвах сина си, който отказва да яде каквото и да е освен пържени картофи.
А, децата ядат сух хлебец, а той с претенции. Crossing Arms

# 2
  • София
  • Мнения: 2 271
Мен също не са ме обработвали така. Може би, защото бабите ми са били далеч (на над 100 км) и не са имали участие във възпитанието ми.
Не смятам, че  е много правилно да се трепеш, за да осигуриш на детето си нормален живот и след това да го караш да се чувства виновно от това, че е нормално. По този начин, в представите на децата ни, нормалният живот се превръща в лукс и по-малко амбициозните деца няма да си го поставят за цел.
Хубаво е детето ми да знае, че има гладни деца и такива без дом и семейство, но е хубаво то да се чувства привилегировано от факта, че не е едно от тях, а не виновно.

# 3
  • Мнения: 2 070
Не съм подлежала на обработка, но майка ми е подобен пример на обработка от страна на баба ми... Сега не мога да включа съвсем, по-нататък ще се включа.   bouquet

# 4
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Чак преди две години се освободих от атавистичното ми възпитание да изяждам всичко в чинията на гости, ако ще и да не го помирисвам вкъщи. Например мусака, вече любезно я отказвам и съм много горда от себе си  bowuu ooooh! Embarassed
Точно в България не виждам защо е тоя проблем с изяждането. От 1 дка на село се изхранват 3-4 семейства, а един колега, който работи в Корея, сподели, че там си вземат под аренда по 1 кв.м (квадратен метър, не е грешка) покрай някаква речица и  си бучкат салатки.
Мисля, редно е да предам на детето си, че трябва да уважава ресурсите и, че е роден на място, където може да се възползва от повече блага, отколкото доста хора по света. Но и да уважава стомаха си  Sick

# 5
ненавиждам самото чувство за вина,независимо повода поради който се проявява.боря се с него неистово и не бих допуснала съзнателно детето ми да се чувства така някой ден.

# 6
  • Мнения: 3 491
Баба ми ме обработваше не с децата в Африка, а със собственото си детство - колко са живели бедно и мизерно, и как е трябвало много да работи за да изкара пари за първата си рокля, пък аз ... всичко ми е осигурено и задоволено, и нямам право да искам нищо.
И досега изпитвам угризения, когато искам да си купя нещо, ако се сетя да искам изобщо. Не мисля, че е редно, защото се стига дотам да не осъзнавам потребностите си. Да не говорим, че подобна нагласа създава инертност и апатичност.
Не ми се ще при децата да е така. Редното според мене е да знаят, че няма нищо нередно в това да искаш и да имаш, но трябва да положиш усилие и да си го изработиш под някаква форма.

# 7
  • Мнения: 1 329
Не са ме обработвали така.
Не можах да разбера сериозни отоговири ли искаш да чуеш или весели случки, кой как е бил заплашван ако не изяде нещо...
Не смятам че сме били равни по стандарт, който си го е мислил, е бил в грешка. София 81 имаше и в обикновени домове.
Също не смятам че гладуващите деца в Африка са причина на наднормените килограми на който и да е човек.
Не копирам модели от моето детство за да отглеждам детето си...Ако има средства ще има Лего, ако няма ще играе с по-обикновени неща. И с Лего и без него, отглеждането на деца е достатъчно трудно.
В домовете за деца, смятам че вниманието не трябва да е съсредоточено само около Коледа...
Никакви трайни отражения нямам от своето детство, само ме е яд, че вече доста се отдалечвам от него...и гледам да направя така, че мойто дете да няма трайни отражения от неговото...

ПП.Не съм гледала предаването на Карбовски, само четох за жената с 9те деца в дир.бг.

# 8
  • София
  • Мнения: 7 242
Не съм обработвана така, но и не е имало нужда. В къщи имаше по една манджа за ядене - като не щеш, стоиш гладен. Нямаше "Мами, а това искаш ли, а онова". Не ми е хрумвало да изнудвам наще, че ще ям само еди какво си, щото ми е било ясно, че номерът няма да мине. И да видиш как и бобът и лещата и зелето ги ядях, въпреки че не ги долюбвах. Дълги години след като се ожених не ги готвех. И уважавах и продължавам да уважавам храната - грехота ми е да оставям в чинията или да хвърлям ядене. Понякога побеснявам като гледам как дъщеря ми се назландисва и проявява претенции, а бабите й се надпреварват да й предлагат ядене след ядене. И си мисля, че не е редно така. И й говоря за гладните негърчета, ама полза няма. Щото децата на приказки не вярват. И си мисля, че старият подход беше по-правилен, но пък той беше резултат от действителността, а не от желанието на родителите да възпитат уважение към храната, респ. към парите дадени за нея, към положения труд и т.н. А ако не уважаваш нещо толкова насъщно като храната, как ще уважаваш всичко останало. И определено сега на повечето родители им е по-лесно да дадат на детето си това, което иска и да го оставят да яде толкова, колкото  иска, отколкото да му наложат да яде това, което има и което е полезно за него.

# 9
  • Мнения: 6 167
Бискара,
със сигурност това не е темата за майката с 9тте деца. Stop
Това е темата, в която сериозно можем да помислим дали ако насаждаме чуство за вина у децата си , че живеят по-добре от други можем да изпишем вежди ( т.е да градим хуманност) или да избодем очи ( тоест, децата да се притесняват да имат потребности, по-големи от хляба)
Мисля, че темата е ясна и тя не е за нашите рани, като възрастни, а за възпитателни похватиот миналото, които явно продължват да са актуални и днес.



# 10
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Хич не ми се струва актуален похватът, може да е бил актуален в нашето детство, понеже ние сме продукт на едно време, но нашите деца- на съвсем друго. Съмнявам се да са много хората, които прибягват до такива "заплахи" или до насаждане на вина у децата си, че живеят по-добре от други.

# 11
  • Мнения: 27 524
Не, никога не са ми споменавали такива неща. Била съм страшно злояда, но единствените молби са били от баба ми - едно за мен, едно за теб, едно за майка ти и от сорта. Майка ми направо заявяваше, че ще ми изсипе супата във врата  Mr. Green

Не мисля, че трябва да се възпитават децата с директни сравнения, а още по-малко да ги караме да се чувстват виновни. За мен е важно просто да ги научим да ценят нещата и че в живота не се предлага всичко и не може човек да има всичко. Не го затрупвам с играчки, когато иска нещо и кажа не може, то това означава, че не може и край. Обяснявам разумно защо и толкоз. Сръднята минава, възпитаваме се и така.  Hug

# 12
  • София
  • Мнения: 18 679
Не съм възпитавана в такъв дух, няма да го предам и на сина си Naughty Това, на което ме научиха, е че ако искам да имам повече, трябва и да давам повече. Във всяко едно отношение. И това е самата истина, колкото и да не им харесва на някои Flutter

# 13
  • Мнения: 1 079
Децата са достатъчно умни имат дарбата да прозират истината .

# 14
  • Мнения: 6 991
Ами специално нашите не са ми говорили такива неща, но в детската градина определено са ме обработвали по този начин - с изхвърлянето на храната в гърба...Моят  навик да изяждам всичко, което са ми сложили идва от там, че по време на гладната година на Жан - аз точно тогава започнах да ям (преди това бях злояда), май започнах да раста повече тогава. И след като почти нямаше какво да се яде - изяждах си всичко до последната шушка. Сега не мога да си представя да хвърля храна, много ми е трудно. До преди няколко дни държах парче стар хляб от 3 седмици и чак вчера се наканих да го изхвърля, макар че единственото, за което става е строителен материал вместо тухла. Не знам дали така ще въпитавам децата си newsm78. Но определено ще ми е неприятно да разхищават храна и да се цупят. Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт