Как празнувахте Коледа като по-малки ? Ето моят разказ.....

  • 2 155
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 237
Ами накратко  - Коледа наближава и аз се разчуствах.Спомних си как празнувахме като бях по-малка.Когато нямах семейство и отговорности.
Опитах се възможно най-кратко да ви го разкажа,дано не ви досадя.А вие ще ми разкажете ли нещичко ?    bouquet




Кога мина тая година ? Някой да ми каже.Как се изтърколи толкова бързо без дори да поспре и да се вгледа в нас  хората ?Декември е,а след десет дни и Коледа.Прекрасен и същевременно тъжен празник.Поне за мен.Коледа символизира раждането на новия живот,пречистването ни от греховете,вярата ни в бъдещето и оптимизма с който се зареждаме за настоящето.Но ключовата дума е любов.Към всеки и към всичко.Това е за мен Коледа – любов.Защото какво друго е подареният от сърце подарък (пък било то и не толкова скъп),радостта в очите ,трепетите на сърцето,топлите пергръдки в празничната нощ.Винаги ще помня моите детски и юношески Коледи.Онези през които още не бях семейна и нямах дете.Ще ви разкажа за една такава Коледа....
24 декември,199...5-6 година да речем.1995.В петчленното ни семейство цари суматоха,всеки момент ще тръгнем за село където ни чакат баба и дядо.Нямам търпение,знам колко старание е положила баба да сготви всички гозби,как цял ден се е щуркала край печката изпълнена с любов в сърцето си и мислейки за нас.Тя е прекрасна готвачка,няма друга такава на света.Нямам търпение да стигнем и де се потопя в атмосферата на бабината къщичка.Тя също някак по своему ме приветства.Снегът я огрява и и придава вълшебен отенък,прозорците се усмихват а вратите тихо скърцат “ЗДравей,здравей....” Обичам това място.Тук винаги намирам себе си,тук се чувствам истински значима,съществуваща .Чувствам се обичана.Баба ни посреща с онази майчина топла усмивка,на която само тя е способна.Прегръщам я и в тялото ми се влива странна енергия.Това е бабината любов,която ние с нея си предаваме тайно.Влизаме в малката уютна стаичка.Дядо се е настанил на масата и пуска шеги.Вече почти не вижда,диабета отне зрението му,но това не пречи да е весел в този ден и час.Настаняваме се около масата.Татко отива до килера да донесе вино.Това е неговата гордост – хубавото вино което прави.Семейният ни елексир.
Весело ни е.Всички заедно с нашият обединител – баба.На масата има всичко – зелеви и лозови сърми,зрял боб на фурна,тиквеник,зелник,питка,ошав...и още много все вкусни бабини гозби.Палим всички свещичка и се молим Бог да ни донесе здраве и берекет през новата година.После баба раздава късметите.Милата тя,винаги дирижира на кой какво да се падне макар че не си го признава.За нея е чест да начертае съдбата ни през идната година.На мен разбира се се падат овцете.Баба разчита на мен да ги поема някой ден и да се грижа за тях.И естествено котките ! Тя знае че ако се паднат на друг бих умряла от мъка.Те по презумпция са си мои.Гледам я в очите и не мога да се насладя на нейната енергия,на силата и,на майчината и обич която струи от всяка фибра на тялото и .Толкова съм щастлива,дали Бог го вижда ?Хапваме солидно и почваме да се шегуваме един с друг.Баба е седнала отстрани на стола и ни гледа щастлива.От очите и напират сълзи,тя ги пропъжда с напуканата си ръка,не и трябват сега.....Това и стига,да ни види заедно ,сплотени,живи и здрави.И въпреки че работата около Коледа е много,тя винаги намира сили да свърши всичко.Това е призванието и,да ни посреща и изпраща.
Баба ни подарява и подаръци.Никога не ни забравя.И макар с оскъдна пенсийка,винаги ни дава и пари.Боже,как може в една толкова малка къщичка и в една толкова студена вечер да има толкова топлина и обич !?Бъдни вечер е.Мислим си за бъдещето.Отпуснати блаженно ,кроим планове.А съдбата се е свряла някъде и ни наблюдава.От нея зависи ще се изпълнят ли плановете ни.
Баба е напалила печката горе в нашата стая.Огънят си играе закачливо в печката,дървата пукат и пеят своята Коледна песен.Навън се сипе сняг,нежен и чист като момини одежди.
Със сестра ми чакаме майка да си легне и пускаме всички налични котки в стаята си (и баба участва в конспирацията).До късни зори си говорим с баба за нещата от живота.За мъже,любовни терзания,за бъдещето....Баба е много ценен събеседник,винаги ме изненадва с модерното си мислене.Дядо хърка долу,през гредореда се чува всичко.
Утре е Коледа,пак ще празнуваме,пак ще се съберем около трапезата и ще бъдем единни и задружни.Баба пак ще подскача щастливо около нас и ще вижда себе си в бъдеще.Тя  - това сме ние !
Заспивам щастлива.В стаята отдолу са баба и дядо.Огънят бумти приспивно и сякаш ни разказва коледни приказки.Котките мъркат блаженно,сгушени са в мен като дечица.Много ме обичат.А аз обичам Коледа на село.При баба,при моята си мила бабинка !Обичам Коледа !


Зимата на 2006 г.Баба я няма от две години и половина,дядо – от четири.Къщата на село е празна и пуста,огънят е загаснал за винаги.Нищо вече не е същото.....Няма го моето слънчице,няма кой да ме прегръща с толкова любов в Коледната нощ.....Липсваш ми бабо ! Толкова те обичам,че ме боли ужасно !

Но аз имам прекрасна дъщеричка,която обичам безумно !В нея виждам теб,виждам своето бъдеще.Ще се постарая  тя да прекарва същите вълшебни Коледи като мен.Ти ми я изпрати,знам това.И от там не спря да се грижиш за мен ,нали ?
Поглеждам към небето.Осеяно е с толкова много красиви звезди !Блестящи малки перлички, хиляди небесни очички....
Една от тези звезди си ти  бабче.Една от тези звезди си ти......



Весели празници и щастлива нова година на всички !  Hug



П.С. Простете ако съм прозвучала тъжно...Както казах - малко се разчуствах......


В този разказ съм описала Бъдни вечер,но и другите празнични дни не протичаха по-различно.

Последна редакция: сб, 16 дек 2006, 09:10 от blizna4e

# 1
  • Мнения: 6 164
Коледа е 25 декември. Ти описваш Бъдни вечер. Wink

# 2
  • Мнения: 2 353
  Много вълшебно си го написала! Разплаках се, разбира се, но не защото е тъжно накрая, а защото е мило и пълно с обич Simple Smile

# 3
  • Мнения: 431
В моето семейство традиционно тези празници се прекарваха в скандали поради неспособността на член от семейството ми като не му се празнува поне да не влошава настроението на другите.

Скандалите започваха към 20 декември и завършваха в началото на януари. Скандали, ама скандали. Защо няма пари, защо се усмихваш, как може да си в добро настроение, щом няма пари, какви ти празници, как може някой да празнува, как ще умрем от глад. Целогодишно треперех при мисълта, че Онзи Дълъг Дву-Празник Ще Дойде Пак и ще трябва със седмици да вирея в атмосфера на ръмжене, фасони и психоагресия, така сладко наречени ДОМ. Още си спомням една прекрасна Коледа, която прекарах в рев и в изписване на няколко страници с разкривен пуберски почерк как искам да умра и че болката е непоносима, докато от радиоточката се лееха коледни песни и Аве Мария. Grinning

За късмет и това отмина, за да дойде още по-лошо Wink

Сега имам някаква власт над празнуването, но мразя да празнувам. Мъжът ми не го схваща това, въпреки всички обяснения.

blizna4e, много ти е мила историята. Hug

# 4
  • Мнения: 6 164
В моето семейство традиционно тези празници се прекарваха в скандали поради неспособността на член от семейството ми като не му се празнува поне да не влошава настроението на другите.

Е т'ва е моята Бъдни вечер! Mr. Green
Много мило ми стана! Върнах се в детството! Heart Eyes Whistling
При нас не беше заради пари, а заради несходство в характерите. Grinning В общи линии - ден като всички други, но с препълнена маса!

# 5
  • Мнения: 2 237
Ок,описала съм Бъдни вечер.Примете че е грешка в заглавието.
Съжалявам,че при вас празниците са протичали по този начин,наистина !
Но аз само исках да напиша това което чувствам,да ви накарам да ме опознаета по-добре,да ви стане мило и приятно.
Малко ми е мъчно,че темата ми остана някак назад....... Sad
Много ми беше трудно да излея така сърцето си.....

Благодаря на всички ,които я прочетоха !    bouquet

# 6
  • София
  • Мнения: 4 423
Ех, мила приятелко,  Hug, прекрасно си я описала, върна ме много години назад, разплака ме, но и почувствах топлина Heart Eyes
Твоето бабче ти е дала това, което никой не може да ти вземе - спомените!
Никога не пропускай да разказваш на принцесата си за тези вечери, това един ден тя ще го предаде на своите деца....Малко  са хората като теб, романтични, добри и благодарни  bouquet Hug Heart Eyes
Ще разкажа за моите празници по - късно, сега бебка ме зове Hug

# 7
  • Мнения: 780
няма значение коледа или бъдни вечер е било . разказа ти е толкова хубав - направо се просълзих като го четях - спомних си за моето детство при баба и дядо на село - зимата - по коледа , при нас на бъдни вечер идваха коледари и баба все ги караше да пеят песен за момата  а аз сраммм,седнали сме на масата и баба и дядо ми разказват истории . беше толкова хубаво..........

# 8
  • Мнения: 2 237
Стига бе хора,никой ли няма някой хубав спомен който да сподели ? Sad

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
Напук на всички, които казват, че преди Демокрацията Бъдни вечер не се почиташе, ще разкажа своите детски спомени. Ние се събирахме при баба и дядо /родителите на татко/, цял ден приготвяхме краваи и чимширени китки, с които вечерта закичвахме коледарите, които и до ден днешен си ходят там. Никога не сме спазвали постните манджи, по-скоро спомените ми от Бъдни вечер са свързани с домашни прасешки деликатеси на масата; събирахме се цялото семейство и тръпнехме в очакване на коледарите. После татко тръгна по корабите и традицията остана само спомен  Cry Сега, аз се опитвам да я възродя, като събирам у дома родителите ми и свекърите, слава Богу, за пръв път от 7 години и татко ми ще е с нас, а на 25-ти ще отидем при баба и дядо и пак ще се съберем всички като едно време. Борбата за паричката от питката, кавгата със сестра ми кой ще даде кравая на коледарите и очакването да ни изпеят любимата ни коледарска песен, червеното вино и сушените плодове, разказите на дядо за раждането на Исус /въпреки че не съм много вярваща/ са усещания, които ще ме съпровождат до края на живота ми.

# 10
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Близначе, страхотен разказ  bouquet. Наистина незабравими спомени. Благодаря ти, че сподели!

Аз имам спомени, но ужасно ми се спи........ Tired, може би утре ще се включа.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Близначе, разчувства ме! Толкова хубаво си го описала, че ме върна назад в годините и ме покани на вашата празнична вечеря!  Hug
Имам спомени, разбира се, но съм толкова изморена от много работа напоследък, че дори не ми се чете, камо ли да пиша... Confused

# 12
  • Мнения: 2 237
Благодаря  ви ! Радвам се че ви харесва !  Heart Eyes
Имам още два подобни разказа,които са публикувани в сайта на българите в Англия.Много хора ми писаха,че съм ги върнала в спомените им,стана им мъчно за България.
Надявам се повече хора да са имали прекрасни и запомнящи се Коледи.Защото напоследък позабравихме доброто и хубавото,ама няма как в тая кал дето живеем..... Tired

# 13
  • Мнения: 2 237
Връщам темата си на първа страница,надявам се повече хора да пишат в нея.А и мисля че е подходяща в навечерието на Коледа  Simple Smile

# 14
  • Мнения: 7 107
Близначе, да не сме имали една и съща баба  Wink
Защо ли и моите спомени с празниците ме връщат към моето бабче. Жената, която никога не се уморяваше. Сега си мисля, че правеше всичко докато ни няма у дома или ние спим. Отгледа 8 парчета внуци, защото тя беше задължена (защо ли другите баби не се чувстваха така). Събуждаме се и вече има баница, сиренки, кифлички или каквото е решила да ни направи. Прбираме се, а къщата свети (буквално), но не за дълго  Embarassed). Сервирала ни е и ни чака. Докато четем, тя плете. Хукваме да играем, а тя започва разчистването след хуните. Вечер лягаме да спим. Вече бях станала доста голяма (12-13 годишна), но си получавах прикаска за лека нощ. Само тя можеше да разказва така. Бяха библейски притчи. Бъдни вечер беше приказка. Не беше почивен ден тогава. Нямахме и коледна ваканция. Зимната започваше от 16-ти януари. Но Рождество сме имали. Гости, приятели, настроение. Имахме си повод да празнуваме тогава и все още го имаме. Скромно мога да кажа  Wink, че най-красивата елха беше у нас. Баща ми си знаеше работата.  Hug   

Сега си мисля, че сигурно няма да ям толкова вкусни неща отново. Сигурно очите ми няма да видят малка къщичка, преливаща от уют. Може би уютът е имал име - баба ми. Жената, която никога не спираше, винаги намираше добра дума за съседите си, никога не се оплакваше.  Просто това беше бабчето. Поклон, бабче. Където и да си сега. Дано при теб има едно малко момченце, на което разкачваш приказки, плетеш топли дрешки, готвиш най-вкусните неща и го обичаш, както навремето обичаше майка му.

Общи условия

Активация на акаунт