Здравейте, мили мами и всички останали, разбира се! Бих искала да споделя с вас една моя идея и да чуя вашето мнение по въпроса.
Всички сме свидетели на невъобразима агресия сред децата. Тя се проявява най-остро в училищна възраст. Но дали не започва да се формира доста по-рано...? Аз съм напълно убедена, че тя е резултат в много голяма степен от семейната среда и възпитанието още от най-малка възраст. На тази мисъл ме навеждат ситуациите, на които съм свидетел всеки ден в детската градина (като родител-не съм учителка). Майки и татковци идват да си взимат децата и вместо да ги прегърнат и целунат, започват да им се карат за всяко дребно нещо,което ги дразни. Понякога ги наричат с доста неприятни думи и дори ги заплашват...
Освен това агресия сред децата в детската градина също не липсва. Поне за нашата градина съм чувала, че по-големите деца редовно се налагат, а и синът ми, който е на 3 години, се е оплаквал,че са го бутнали или ударили или са го обидили. Не смятам, че това е нормално поведение за 3-годишно дете и че тези факти са незначителни. А вие?
Затова, най-накрая, моята идея е да има психолог и в детската градина. Неговата задача ще бъде да следи поведението на децата сред връсниците си. Да обръща внимание на всяко не съвсем приемливо поведение. Да говори с родителите на детето, но не просто да им каже,че имат проблем, а да проведе консултация с тях, която да му изясни положението в семейството, за да бъде максимално полезен на родителите и да им разясни кога агресията на детето е нормална и кога преминава границите, а и въобще да им бъде в помощ по всякакви въпроси относно възпитанието. Т.е. психологът ще е човек, който ще помага на родителите и възпитателите по всякакви начини да отгледат едини добронамерени, щастливи деца, които да могат да се справят с живота, без да нараняват околните.
Вие имате ли нужда да се посъветвате с професионалист относно възпитанието на детето си и как бихте реагирали,ако някой такъв ви извика, за да ви каже, че допускате грешки?
Прилагам и малка анкета, която би могла да изясни всеобщото мнение. Благодаря ви предварително за отделеното време!
Искам и да поясня нещо. Преди мен някой друг е пуснал анкетата в темата „Агресия в детската градина”. Благодаря му за инициативността, защото вече ужасно много хора са я попълнили, но на мен ми се иска темата да не се затваря само с попълването на една анкета, а всички вие да изкажете мнението си и заедно да помислим как да я осъществим. Резултатите наистина ще бъдат публикувани – от мен – защото само аз имам достъп до тях. НБУ няма нищо общо с идеята, освен човекът, който ми помогна да я превърнем в електронен вариант и той е мой съпруг.
Сега е ваш ред, мами! Дайте всичко от себе си!!!
Всички сме свидетели на невъобразима агресия сред децата. Тя се проявява най-остро в училищна възраст. Но дали не започва да се формира доста по-рано...? Аз съм напълно убедена, че тя е резултат в много голяма степен от семейната среда и възпитанието още от най-малка възраст. На тази мисъл ме навеждат ситуациите, на които съм свидетел всеки ден в детската градина (като родител-не съм учителка). Майки и татковци идват да си взимат децата и вместо да ги прегърнат и целунат, започват да им се карат за всяко дребно нещо,което ги дразни. Понякога ги наричат с доста неприятни думи и дори ги заплашват...
Освен това агресия сред децата в детската градина също не липсва. Поне за нашата градина съм чувала, че по-големите деца редовно се налагат, а и синът ми, който е на 3 години, се е оплаквал,че са го бутнали или ударили или са го обидили. Не смятам, че това е нормално поведение за 3-годишно дете и че тези факти са незначителни. А вие?
Затова, най-накрая, моята идея е да има психолог и в детската градина. Неговата задача ще бъде да следи поведението на децата сред връсниците си. Да обръща внимание на всяко не съвсем приемливо поведение. Да говори с родителите на детето, но не просто да им каже,че имат проблем, а да проведе консултация с тях, която да му изясни положението в семейството, за да бъде максимално полезен на родителите и да им разясни кога агресията на детето е нормална и кога преминава границите, а и въобще да им бъде в помощ по всякакви въпроси относно възпитанието. Т.е. психологът ще е човек, който ще помага на родителите и възпитателите по всякакви начини да отгледат едини добронамерени, щастливи деца, които да могат да се справят с живота, без да нараняват околните.
Вие имате ли нужда да се посъветвате с професионалист относно възпитанието на детето си и как бихте реагирали,ако някой такъв ви извика, за да ви каже, че допускате грешки?
Прилагам и малка анкета, която би могла да изясни всеобщото мнение. Благодаря ви предварително за отделеното време!
Искам и да поясня нещо. Преди мен някой друг е пуснал анкетата в темата „Агресия в детската градина”. Благодаря му за инициативността, защото вече ужасно много хора са я попълнили, но на мен ми се иска темата да не се затваря само с попълването на една анкета, а всички вие да изкажете мнението си и заедно да помислим как да я осъществим. Резултатите наистина ще бъдат публикувани – от мен – защото само аз имам достъп до тях. НБУ няма нищо общо с идеята, освен човекът, който ми помогна да я превърнем в електронен вариант и той е мой съпруг.
Сега е ваш ред, мами! Дайте всичко от себе си!!!
... знам ли. 
. А и личното ми мнение е, че голяма вина за агресивните прояви имат и учителките. Вярно е, че има и по-буйни деца, има и деца от проблемни семейства, но работа на учителките е да помагат за социализацията на тези деца, за съжаление не всички я умеят тази работа.
- съм казвала на дъщерите ми като ги бият, да отвърщат...Живеем в жестоко време и на добротата рядко се отговаря със същото. Въпросът е да има постоянен и непрекъснат контрол!