Фантазира... и сега?

  • 2 161
  • 22
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 6 999
Дариа е на 2 г. и 6 месеца и само от 2-3 месеца говори. Обаче от няколко седмици навлиза все повече и повече в дебрите на фантазиите. Какви са те:

Всеки ъгъл й е къща и тя се заключва там. Това важи и за леглото й сутрин, когато я будя за градина  Mr. Green

Куклите се напишкват и им се мият дупетата, плачат и се целуват. Отказват да я слушат и тя им се кара...

Ядем /аз и баща й, не тя/ въображаеми бонбони/различни цветове/, супа, филийки, пием сокче /Откази не приема/ Sick

Вали въображаем сняг цял ден днес у дома /болна е и сме вкъщи/...

Тази вечер обаче беше върха като се оказа, че Питър Пан е с нея под душа и като я изнесох от банята забравихме да го вземем, та трябваше да се връщам да го прибера, защото настана велико мрънкане.  Sick hahaha

Какво е това сега? Колко ще продължи? Да се включвам ли във фантазиите й или не?

Тя почти непрекъснато фантазира за нещо и го разказва - започвам да се чудя да се радвам ли на въображението й или да се опитвам да го ограничавам малко? А и ми писна да ям въображаеми бонбони и супа  Sick Crossing Arms

# 1
  • Мнения: 1 237
Ния е на 2г.5м. и също много си фантазира.Може би възрастта е такава,предполагам,че ще се включат майки на по-големи деца да кажат.В момента не мога да изброя фантазиите й,но са доста.
Между другото и ние  постоянно ядем  от тази супа Wink

# 2
  • Мнения: 3 740
Включвай се, играй, не я ограничавай. Няма да е цял живот в този приказен свят, в който всичко й е подвластно, позволи й да го изживее пълноценно.
Ако ти е омръзнало менюто, включи се в процеса на готвене и го разнообрази. Wink

# 3
  • ново
  • Мнения: 5 884
О, Isa ти ме върна около 5 години назад  Laughing. Дъщеря ми на същата възраст имаше невероятна фантазия. Не си спомням вече всичките и измислици, но много добре си спомням как "ядяхме семки" hahaha - едната ръчичка свита в шепичка и с другата взима семки, дъвче и плюе, същото трябваше да го правя и аз  Crazy. Сещам се как сядаше на дивана с кръстосани крака, ръцете опънати напред и "чете вестник".  Постоянно правеше някакви движения, и винаги обясняваше какво прави в момента. Най-интересно ми беше как говори с въображаемите си приятелчета.
Не съм я ограничавала изобщо - беше ми забавно. Мина и замина, период, като всеки друг Simple Smile

# 4
  • Мнения: 7 723
Явно детето ти, а и всички на нейната възраст, си живеят в свой, измислен свят. Те си префразират неща, свързани с ежедневието им, в което и ние, родителите имаме своя принос.От нас се очаква да сме очаровани от постиженията им, и е редно, според мен да ги насърчаваме.
В тая възраст децата започват да се чувстват по- самостоятелни, те се приравняват по някакъв си техен начин с възрастните и очакват от нас, родителите, да ги възприемем като хора, а те , дефакто са такива Rolling Eyes

Просто живей във фантазиите й thumbsup

# 5
  • София
  • Мнения: 6 999
Просто живей във фантазиите й thumbsup

Хубаво де...ама ще излезе ли от тях сама? Това ме притеснява  newsm78

Ако ти е омръзнало менюто, включи се в процеса на готвене и го разнообрази. Wink

Тя САМО супа яде вкъщи. Нищо друго не иска.

Весела 77, за имитациите въобще дума не отварям  Rolling Eyes Непрекъснато ме 'играе': Как говоря по телефона /реплики, поза, интонация/, как се гримирам, как подреждам, как й се карам... всичко.  Mr. Green
Може би ще става актриса - знам ли?  newsm78

Между другото и ние  постоянно ядем  от тази супа Wink

Много е гадна, нали?  Mr. Green

# 6
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Иса, ти си начетен човек, не разбирам защо изобщо питаш тези неща... Това - в добрия смисъл казано, ъфкорц.
Сигурна съм, че знаеш, че това е нормално поведение на здраво 2-3-4-5 годишно дете. Това не е точно фантазия и не е точно игра, нито е точно период. Просто такива са нещата на тази възраст.
Аз с удоволствие се включвам и понякога инициирам такава игра.

# 7
  • София
  • Мнения: 6 999
Аз с удоволствие се включвам и понякога инициирам такава игра.

Е да, ама нейното вече не е игра. Тя е в роля непрекъснато. Това взе да ме притеснява.  Thinking

А и сякаш това да се включвам и аз /не че имам избор винаги/ сякаш още повече я насърчава.

Хубаво - кога ще свърши, намали...?

П.С. Иначе знам, че е нормално, но няма ли и нормални размери някакви?

# 8
  • Мнения: 3 740
На тази възраст щерка ми твърдеше, че е Наф-Наф от Трите прасенца. Що къщички сме построили, що вълци сме изгорили, няма да повярваш. Месеци наред не излизаше от роля. По едно време бях решила, че има сериозни проблеми със самоидентификацията. И до ден днешен си спомня този период с удоволствие, ама да не мислиш, че и сега се смята за прасе?

# 9
  • София
  • Мнения: 6 999
По едно време бях решила, че има сериозни проблеми със самоидентификацията. И до ден днешен си спомня този период с удоволствие, ама да не мислиш, че и сега се смята за прасе?

Е, точно това ме притесняваше...малко  Thinking

Умрях от смях с поста ти - наистина. Joy Joy Joy

И аз съм 'мама-пасе', а тя е 'бебе-пасе', както и 'мама-куче' и 'бебе-куче'...

# 10
  • София
  • Мнения: 2 162
И при нас е така. Започна на вашата възраст и няма изгледи да свърши скоро. Това никога не ме е притеснявало. Е, понякога наистина е досадно, но като поотрасне ще почне да разбира и приема, че на мама не й се яде вече супичка. Laughing
Между другото напоследък почна да включва и сестра си- и тя трябва да пие кафе от въображаеми чашки, а също и да стои мирна, докато Ния-фризьорка и направи прическата и я нагримира с пръсти и да си стои в нейната къща- т.е. ъгъл, а не пължешком да идва на гости при кака си.

# 11
  • Мнения: 3 034
Радвай се, радвай се - детето ти опознава света и това е най-добрия начин, по който може да го направи.
Играй с нея, а ако много ти се иска да влезе в "собствената си кожа" за малко и предложи да пофантазира, че е Дариа - да изиграе себе си. Току виж и станало интересно...
но място за притеснения на тази възраст няма. Peace

# 12
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
И аз съм 'мама-пасе', а тя е 'бебе-пасе', както и 'мама-куче' и 'бебе-куче'...
Вкъщи всичко е на мама, аз и евентуално - тати.
'Аз съм бебе лъв, ти си мама лъв'; 'Аз съм бебе динозавър, ти си мама динозавър' и т.н. според зависи на какво играе. Всичко, всичко - и кремовете ми реди по големина на майки и бебета.
Не, няма нормални граници - като се обърнеш към нея по име, ти отговаря, нали? Laughing
Когато не ми се играе, й казвам, че сега не ми се играе. Ако не искам да лази по пода, обяснявам, че ще е лъв малко по-късно, а сега трябва да ... (каквото трябва да се свърши). Нямаме проблем.
Дали ти самата не го взимаш твърде присърце и да ти се вижда преувеличена ролевата й игра? Тя е в перфектна възраст за role play и още дълго не би следвало да излезе от нея Grinning

# 13
  • Мнения: 1 652
Съвсем нормално е за детето да фантазира. Чрез играта то опознава света. Филмчетата и приказките,  предизвикват силни емоции. Детето живее в този свят. За нас той е  измислен, но за него реален. То не може да различи- филмчето от реалността- за него наистина това се случва. И щом се случва на героите от филмчето, защо да не се случи и на нея. Тя го иска, има нужда да преживее това, което е видяла че другите преживяват, да бъде като героите на които се възхищава, да съчувства на изпадналите в беда и да помага, да среща страшните и да избяга от тях- въобще да живее. Играта е работа за детето. Тя влиза в роля със своите фантазии- това е чудесно. Не прекалява, а го прави толкова колкото има нужда за да изживее и усети по-пълно емоциите. На теб ти се струва прекалено. фантазирането развива въображението, а ако и  тези герои и има реплики- това е супер! Hug
Просто живей във фантазиите й thumbsup

Хубаво де...ама ще излезе ли от тях сама? Това ме притеснява  newsm78


Да, ще излезе от фантазиите си полека - лека. Това ще стане с разграничаването на реалния от въображаемия свят. Когато разбере, че филмчето не  е истина и приказките са само написани на книжка,че тези герои и филми са измислени и не съществуват в реалността.

# 14
  • Мнения: 1 232
Аз с удоволствие се включвам и понякога инициирам такава игра.

Е да, ама нейното вече не е игра. Тя е в роля непрекъснато. Това взе да ме притеснява.  Thinking

А и сякаш това да се включвам и аз /не че имам избор винаги/ сякаш още повече я насърчава.

Хубаво - кога ще свърши, намали...?

П.С. Иначе знам, че е нормално, но няма ли и нормални размери някакви?


незнам кога ще свърши у нас още продължава,последната и най-дълга фантазия,понеже в момента не са на градина поради ремонт е ,че приятелчетата от градината са се принесли в къщи,аз непрекъснато трябва да влизам в ролята на госпожата ,да им чета,да им готвя,да ги утешавам,че и с майките им да приказвам.Често я чувам да води диалози като си преправя гласа,а дефакто тя си говори самичка,ама си и вярва де Simple SmileНе ме притеснява това радвам се,че има въображение,е понякога аз лично се изморявам,а те от къде вадят толкоз енергия хич незнам.

Общи условия

Активация на акаунт