Предоставям на вашето внимание едно проучване на ХЕИ на детските млечни кухни.
Проучването е правено в 12 ДМК в Пловдив, но си мисля, че е абсолютно валидно и за другите градове. Enjoy!
Имам и презентацията на PowerPoint с графиките, но не съм достатъчно веща технически, за да мога да отделя графиките и да ги кача нейде си, за да се виждат тук в темата.
Изводите всеки сам да си прави
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ПРОУЧВАНЕ ХРАНЕНЕТО НА ДЕЦАТА ПОЛЗВАЩИ ХРАНА
ОТ ДЕТСКИТЕ МЛЕЧНИ КУХНИ НА ГР. ПЛОВДИВ
Обхванати бяха 1111 деца на възраст от 1 до 3 години, ползващи храна от 12 детски млечни кухни в гр. Пловдив. Период на проучване – края на м. февруари и началото на м. март. Проучването се осъществи посредством изчислени продуктови набори за десет дневен период и разгледани предложени обедни менюта за същия период.
Във всички детски млечни кухни се предлага само обедно меню ( супа, основно ястие и десерт ). Използва се практическото ръководство за хранене на децата в детските ясли на д-р Трифонова, издадено през далечната 1983 година. Според това ръководство хранителните продукти за децата от детската ясла се изписват на база: първо (супа) – 100 гр., основно ястие – 150 гр. и десерт (най-често млечен крем) – 250 гр. Децата, ползващи детската млечна кухня, получават най-често ястия в грамажи – супа – 200 гр., основно ястие – 200 гр., и десерт (млечен крем) – 250 гр., което води до несъответствие на грамажите на изписаните хранителни продукти и качеството на готовата храна ( вероятно оводняване на супите или влагане на повече брашно).
Това се получава от погрешната практика на майките при разпределяне на храната взета от млечната кухня. Най-често родителите разделят трите ястия. Супата или основното ястие, с малко хляб се консумира от детето на обяд или вечер, а млечният крем се предлага на детето за следобедна закуска. Случва се то да бъде оставено и за следващия ден. Това е едно много порочно разбиране за храненето на децата в тази възраст, при което води до непълен прием на някои основни хранителни продукти, носители на градивен и енергиен материал за подрастващия организъм, както и на биологично ценни съставки – витамини, минерални соли, баластни вещества и др.
Пълноценното хранене има изключително голямо значение за здравето и нормалното развитие на детето. Трябва да се знае, че поради относително големите хранителни потребности на детския организъм и неправилното хранене много често се наблюдават редица недоимъчни хранителни увреждания като хипотрофии, хиповитаминози, анемии и др.
При извършеното проучване бяха проследени няколко основни хранителни продукти – мляко (прясно и квасено), млечни произведения, месо, риба, масло, яйца, пресни плодове, пресни зеленчуци и варива.
/Виж приложените графики/
Мляко – влага се в обедното хранене при приготвянето на млечните кремове и в застройките към супите. Достигнатите количества напълно задоволяват физиологичните потребности на децата в тази възрастова група, като се има предвид, че изчисленията се отнасят само за едно обедно хранене и обхващат около 50 % от средната дневна норма. Би трябвало майката да включи в храненето в дома поне още един прием на мляко.
Млечни продукти – не намират място в консумираното обедно меню. Единствено понякога се влагат в някои супи. Би трябвало предлаганото на този ценен хранителен продукт да се осъществи от родителите при храненето на детето в дома.
Масло – намира приложение при приготвянето на супи, пюрета и основни ястия. Консумираните от децата количества на масло при някои детски млечни кухни достига посочената норма, но в по-голяма част от тях те са под средно дневната норма.
Риба – като ценен биологичен хранителен продукт за подрастващия организъм, за съжаление, не се включва в храненето на децата, ползващи детските млечни кухни.
Месо – влага се предимно в обедното хранене (месни супи и основни ястия с месо). Консумираните количества напълно задоволяват физиологичните потребности на децата в тази възраст. Наблюдава се изключително приготвяне на месни ястия от кайма.
Яйца – влагат се в застройката на супи, в безмесни и месни основни ястия. Средно дневните консумирани количества задоволяват физиологичните потребности.
Варива (фасул, грах, леща) – честото предлагане на супи и безмесни основни ястия води до достигане и леко надхвърляне на посочената средно дневна норма. В две от проучваните детски млечни кухни количествата на консумираните варива е минимално, докато при една, през този период, децата не са консумирали вариво.
Пресни плодове – Тревожно е състоянието по отношение предлагането на пресни плодове в менюто на децата, ползващи детските млечни кухни. В малкото ДМК, в които през този период децата са получили в минимално количество пресен плод, той е добавен към млечните кремове. Ясно е, че оптимизирането приема на този ценен хранителен продукт, остава да се осъществи в дома от родителите – предлагане в удобно време на пресен плод или под формата на приготвяни от тях сокове и нектари.
Пресни зеленчуци – Подобно е положението и при консумираните средно дневно пресни зеленчуци. Достигнатите количества при всички детски млечни кухни е крайно незадоволително. Пресен зеленчук се е влагал в някои безмесни супи или основни ястия със спанак. Отново ролята на храненето в дома е решаваща. Необходимо е родителите да предлагат на своите деца пресни зеленчуци не само в натурален вид, но и под формата на зеленчукови сокове, каши и пюрета.
Заключение:
Видно е, че обедното меню, предлагано в млечните детски кухни не може да задоволи напълно физиологичните потребности на децата в тази възрастова група /1-3 години/. Оптималните количества от основните хранителни продукти – млечни произведения, риба и особено на пресни плодове и пресни зеленчуци не могат да бъдат достигнати само с консумация на храна вземана от детската млечна кухня. Необходимо е разчупване на вредните навици относно неправилното разпределение на получената от ДМК храна на няколко приема и активно участие на родителите в създаване на т. нар. хранене вкъщи. Включване на приеми в ежедневното хранене на децата от хранителни продукти, получавани по-малко от детската млечна кухня.
Забележка: Всички изчисления и посочените норми са на базата на Инструкция № 16 от 12 юли 1994 г. за физиологичните норми за хранене на населението. През 2005 г. бе обнародвана Наредба № 23 от 19 юли за физиологичните норми за хранене на населението. След получаване на допълнителни инструкции и новите продуктови набори към новата наредба, вероятно посочените норми ще претърпят известни промени. През настоящата година са подготвя и предстои да излезе нов рецептурен сборник за хранене на децата на възраст от 1 до 3 години, който ще включва специален раздел касаещ детските млечни кухни.
Проучването е правено в 12 ДМК в Пловдив, но си мисля, че е абсолютно валидно и за другите градове. Enjoy!
Имам и презентацията на PowerPoint с графиките, но не съм достатъчно веща технически, за да мога да отделя графиките и да ги кача нейде си, за да се виждат тук в темата.
Изводите всеки сам да си прави
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ПРОУЧВАНЕ ХРАНЕНЕТО НА ДЕЦАТА ПОЛЗВАЩИ ХРАНА
ОТ ДЕТСКИТЕ МЛЕЧНИ КУХНИ НА ГР. ПЛОВДИВ
Обхванати бяха 1111 деца на възраст от 1 до 3 години, ползващи храна от 12 детски млечни кухни в гр. Пловдив. Период на проучване – края на м. февруари и началото на м. март. Проучването се осъществи посредством изчислени продуктови набори за десет дневен период и разгледани предложени обедни менюта за същия период.
Във всички детски млечни кухни се предлага само обедно меню ( супа, основно ястие и десерт ). Използва се практическото ръководство за хранене на децата в детските ясли на д-р Трифонова, издадено през далечната 1983 година. Според това ръководство хранителните продукти за децата от детската ясла се изписват на база: първо (супа) – 100 гр., основно ястие – 150 гр. и десерт (най-често млечен крем) – 250 гр. Децата, ползващи детската млечна кухня, получават най-често ястия в грамажи – супа – 200 гр., основно ястие – 200 гр., и десерт (млечен крем) – 250 гр., което води до несъответствие на грамажите на изписаните хранителни продукти и качеството на готовата храна ( вероятно оводняване на супите или влагане на повече брашно).
Това се получава от погрешната практика на майките при разпределяне на храната взета от млечната кухня. Най-често родителите разделят трите ястия. Супата или основното ястие, с малко хляб се консумира от детето на обяд или вечер, а млечният крем се предлага на детето за следобедна закуска. Случва се то да бъде оставено и за следващия ден. Това е едно много порочно разбиране за храненето на децата в тази възраст, при което води до непълен прием на някои основни хранителни продукти, носители на градивен и енергиен материал за подрастващия организъм, както и на биологично ценни съставки – витамини, минерални соли, баластни вещества и др.
Пълноценното хранене има изключително голямо значение за здравето и нормалното развитие на детето. Трябва да се знае, че поради относително големите хранителни потребности на детския организъм и неправилното хранене много често се наблюдават редица недоимъчни хранителни увреждания като хипотрофии, хиповитаминози, анемии и др.
При извършеното проучване бяха проследени няколко основни хранителни продукти – мляко (прясно и квасено), млечни произведения, месо, риба, масло, яйца, пресни плодове, пресни зеленчуци и варива.
/Виж приложените графики/
Мляко – влага се в обедното хранене при приготвянето на млечните кремове и в застройките към супите. Достигнатите количества напълно задоволяват физиологичните потребности на децата в тази възрастова група, като се има предвид, че изчисленията се отнасят само за едно обедно хранене и обхващат около 50 % от средната дневна норма. Би трябвало майката да включи в храненето в дома поне още един прием на мляко.
Млечни продукти – не намират място в консумираното обедно меню. Единствено понякога се влагат в някои супи. Би трябвало предлаганото на този ценен хранителен продукт да се осъществи от родителите при храненето на детето в дома.
Масло – намира приложение при приготвянето на супи, пюрета и основни ястия. Консумираните от децата количества на масло при някои детски млечни кухни достига посочената норма, но в по-голяма част от тях те са под средно дневната норма.
Риба – като ценен биологичен хранителен продукт за подрастващия организъм, за съжаление, не се включва в храненето на децата, ползващи детските млечни кухни.
Месо – влага се предимно в обедното хранене (месни супи и основни ястия с месо). Консумираните количества напълно задоволяват физиологичните потребности на децата в тази възраст. Наблюдава се изключително приготвяне на месни ястия от кайма.
Яйца – влагат се в застройката на супи, в безмесни и месни основни ястия. Средно дневните консумирани количества задоволяват физиологичните потребности.
Варива (фасул, грах, леща) – честото предлагане на супи и безмесни основни ястия води до достигане и леко надхвърляне на посочената средно дневна норма. В две от проучваните детски млечни кухни количествата на консумираните варива е минимално, докато при една, през този период, децата не са консумирали вариво.
Пресни плодове – Тревожно е състоянието по отношение предлагането на пресни плодове в менюто на децата, ползващи детските млечни кухни. В малкото ДМК, в които през този период децата са получили в минимално количество пресен плод, той е добавен към млечните кремове. Ясно е, че оптимизирането приема на този ценен хранителен продукт, остава да се осъществи в дома от родителите – предлагане в удобно време на пресен плод или под формата на приготвяни от тях сокове и нектари.
Пресни зеленчуци – Подобно е положението и при консумираните средно дневно пресни зеленчуци. Достигнатите количества при всички детски млечни кухни е крайно незадоволително. Пресен зеленчук се е влагал в някои безмесни супи или основни ястия със спанак. Отново ролята на храненето в дома е решаваща. Необходимо е родителите да предлагат на своите деца пресни зеленчуци не само в натурален вид, но и под формата на зеленчукови сокове, каши и пюрета.
Заключение:
Видно е, че обедното меню, предлагано в млечните детски кухни не може да задоволи напълно физиологичните потребности на децата в тази възрастова група /1-3 години/. Оптималните количества от основните хранителни продукти – млечни произведения, риба и особено на пресни плодове и пресни зеленчуци не могат да бъдат достигнати само с консумация на храна вземана от детската млечна кухня. Необходимо е разчупване на вредните навици относно неправилното разпределение на получената от ДМК храна на няколко приема и активно участие на родителите в създаване на т. нар. хранене вкъщи. Включване на приеми в ежедневното хранене на децата от хранителни продукти, получавани по-малко от детската млечна кухня.
Забележка: Всички изчисления и посочените норми са на базата на Инструкция № 16 от 12 юли 1994 г. за физиологичните норми за хранене на населението. През 2005 г. бе обнародвана Наредба № 23 от 19 юли за физиологичните норми за хранене на населението. След получаване на допълнителни инструкции и новите продуктови набори към новата наредба, вероятно посочените норми ще претърпят известни промени. През настоящата година са подготвя и предстои да излезе нов рецептурен сборник за хранене на децата на възраст от 1 до 3 години, който ще включва специален раздел касаещ детските млечни кухни.
При 4-кратно хранене 2 кила и 600 грама 
, доста повече ориз от всичко останало.