"Дете по избор"?!

  • 2 707
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 311
Има едно прекрасно момиченце от един дом, което с огромно желание бих осиновила. След срещата си с нея се замислих - какво бих могла да направя ако искам да осиновя точно нея?
От известно време мисля върху този въпрос, но от всичко, което съм прочела до този момент, си правя извода, че не е възможно да си осиновиш "дете по избор". Как мислите Вие? Възможно ли е? Има ли "вратички" за да вземеш точно това дете, което усещаш, че можеш да обичаш с цялата си душа?

# 1
  • Мнения: 624
Правилно си разбрала не може да си осиновиш дете по избор .........но пък ,ако решиш да осиновяш дете може пък де да знам аз не съм много набожна .......но точно това детет да ти се падне .......въпрос на ОГРОМЕН КЪСМЕТ.
Опитай може би ........абе ако стане току виж повярвам в господ,че нещо не знам що не му вярвам .

# 2
  • космополитно
  • Мнения: 941
Има едно прекрасно момиченце от един дом, което с огромно желание бих осиновила.


Привет! Това с неможенето да избираш дете явно е относително и поради определени етични съображения!? Със сигурност има нюанси  във връзка с това!
Дете, попадно в регистъра очаква своите родители, които да го обичат: това е неговия интерес, който трябва да бъде защитен от ОЗД при селекцията на кандидат-родители от съответния регистър... Ако ти (Вие) присъстваш(те) в регистъра на кандидат осиновители и си посочила в молбата си това населено място (а може би дори да не е посочено), в което е конкретния дом и дете не вярвам да ти откажат осиновяването му!
При мен поради процедурни затруднения с предложеното ми дете, съдията сам  обмислял (в случай, че не успеят да ги преодолеят) да ми предложат друго дете, към което проявявах искрена симпатия при посещенията ми в дома, заради "моето" дете!... Естествено такова предложение не би ме устройвало, заради изградената вече емоционална връзка между мен и първото ми предложено дете...smile3518

Мисля, че ако си сигурна в избора си е добре да посетиш  съответната Регионалната дирекция и ако се налага и местното ОЗД за да споделиш и обсъдиш с тях своите усещания и желание.
УСПЕХ! newsm10

# 3
  • Мнения: 311
Въпросът е принципен. За съжаление с конкретното дете е невъзможно, тъй като няма отказ от майката. Тя не се грижи за детето си, но не се и отказва от него, за да намери то своя нов дом. Много емоции породи срещата с това дете. Аз не съм в регистрите, нямам ясното намерение да осиновявам, тъй като имам малко дете, въпреки че много пъти съм се замисляла и бих искал някой ден да си осиновя дете...Аз просто се влюбих в това момиченце, усетих някаква връзка и сега непрекъснато мисля за нея...Затова се и чудех - защо ако усещаш, че можеш да обичаш силно едно дете, защо да не можеш да го избереш?
Благодаря за отговорите.

# 4
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Вярвам в това вътрешно усещане за близост!А "неможе",защото по принцип домовете са пълни с деца без отказ,при тоя случай варианта е приемен родител..но трябва да се синхронизират нещата с местната социална служба и директорката ,защото и при приемната грижа се изпраща дете в нужда  Stop обаче всяко правило си има изключенията!В кой дом е детето-при малките или в дом Другарче?Моята дъщеря е от дом Другарче.
Дано тромавата процедура за  отнемането на родителските права на родители неподписали отказ от децата си обаче и непроявяващи интерес към тях,се задейства най-накрая!Там горе из министерските кресла,някой трябва да си седне както трябва на мястото..обаче кога ли #Cussing out

# 5
  • Мнения: 624
Процедурата по ливашаване от родителски права не е тромава в случая е дори мн. лесно ,но трябва да се задвижи.

Родителят може да бъде лишен от родителски права:когато е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в 6-месечен срок от деня, в който е трябвало да го вземе.
 Производството за лишаване от родителски права се образува служебно от районния съд или по искане на другия родител или на прокурора. Делото се разглежда по исков ред с участие на съдебни заседатели.

Аз досега служебно не знам съда да се  е сезирал сам  ,то  щото и служебно начало мн. отдавна няма  newsm78, но няма проблем прокуратурата да направи искане за лишаване от родителски права на тази майка.

# 6
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Именно своевременното задвижване на тази процедура по лишаването на подобни родители от родителсктите им права имах в предвид!Ако въпросното детенце не е потърсено в тоя срок от 6месеца, onche_bonche ..проучи и предприеми нещо по въпроса ..ако има начин

# 7
  • Мнения: 624
Тук има инфо за процедурата за пълно осиновяване , добре е написана и  е ясно какво се прави и как се процедира
http://www.zachatie.org/modules.php?name=Sections&op=viewart … cle&artid=150

тук има инфо за непълно осиновяване

http://www.baoo-bg.org/forum/viewtopic.php?p=440&sid=fc1281a … eafe089912832af17

Последна редакция: пн, 11 дек 2006, 12:09 от donna2

# 8
  • Мнения: 901
Има едно прекрасно момиченце от един дом, което с огромно желание бих осиновила. След срещата си с нея се замислих - какво бих могла да направя ако искам да осиновя точно нея?
От известно време мисля върху този въпрос, но от всичко, което съм прочела до този момент, си правя извода, че не е възможно да си осиновиш "дете по избор". Как мислите Вие? Възможно ли е? Има ли "вратички" за да вземеш точно това дете, което усещаш, че можеш да обичаш с цялата си душа?

извинявай но ти да не си избирапш куче... а дали си достатъчно добра за него ... ами ако детето не чуства това което ти чустваш.. затова харесвам новия закон.. имат си съвет които не виждат нито теб нито детето ... вярно сухо е гледат документите само .. но поне е по безпристрастно ..аз мисля че е по правилно...а какво да правят другите деца за които никой няма усещане ...

# 9
  • Мнения: 341
marabu,а би ли обяснила какъв е критерия по който някакви хора определят съдбата на едно дете и едно семейство само по документи.Нещо не схващам.Дори и куче да си избираш пак има емоционален контакт.И как по-точно определят нуждите на детето и решават кои ще са най-добрите родители за него?А и не мисля,че има деца за които да няма усещане има служители които между другото си вършат работа и хора които измислят някакви тъпи закони без дори да са влезли в един дом пълен с такива деца.

onche_bonche,ако наистина усещаш това което си написала бори се за това дете.Успех!!!

# 10
  • Мнения: 901
Да отивам в магазина и казвам Тази рокля е мнгооо хубава как ще ми отива .. плащам и си я купувам ..тук става въпрос за човешки души.. за децата.. съвета който се състои от хора  психолози доктори ..директори на детските домове  и социални работници..
имащи доклад на социалния който имал контакт с кандидат осиновители 3 месеца.. от друга страна има доклад който е правен пак няколко месеца от социалния работник който е имал контакт с детето..
Идеални закони няма ..но да пишеш че е тъп ... винаги се чудя на хората- които дават преценки това е тъпо това е готино.. Колко хора познавате които са писали закона... Не може да се угоди на всички ..тази процедура може за някои да е по бавна , за мен беше 1 година не съжелявам.. Не съжелявам че онзи съвет предложи мен и моя съпруг за родители на децата ми .. Нямах усещане за тях .. и като видях първия път незнаех дали това са мойте деца.. излязох от дома и плаках много защото имах усещането за всички.. беше ми жал - всички искаха мен ..

Едното ми дете в момента е плод на старата процедура до ден днешен иска да го харесат да го изберат.. когато се съберат повечето възрастни той не спира да прави клоунски номера само и само да ги изберат.. още плаче нощно време и пита дали ще го избера...

Така е много е сухо няма пряка връзка но тя е по добре.. отколкото предната процедура .. отново ще спомена това е моето мнение ..и мисля че не може да се пусне тема със заглавие ..  Дете по избор - даже самото заглавие ме подсеща за избора на мойте деца отностно играчки ....за Коледата....







# 11
  • Мнения: 1 615
marabu, описаното от теб за момченцето ти, ми скъса сърцето. До каква възраст е бил "избиран"? На колко го осиновихте?

# 12
  • Мнения: 901
Ами моя син беше на 3,6 г - изкарал е около 2 години (по старата процедура) преди да го осиновим ...

# 13
  • Мнения: 883
Мисля, че вече съм разказвала нашата история, ама за тези, които не я знаят, ще я повторя накратко.
Имам две осиновени деца. Дъщеричката ни беше на 2,5 месеца, когато я видяхме за първи път и две седмици по-късно тя си беше у дома. Пет години по-късно наши приятели ме помолиха да ги придружа до Дома, откъдето си осиновяваха момченце. И тъй като нямаше на кого да оставя дъщеря си,я взех с мен. Пристигнахме в дома, моето момиченце беше много любопитно /тя знаеше, че е осиновена/, питаше много, искаше всичко да види. По едно време попита директорката "Може ли да отида да видя бебетата?" Директорката не възрази, повика една от "лелките" и й каза да заведе дъщеря ми да види децата. Минаха десетина минути и ето я моята принцеса, връща се обратно и води уплашено рошаво момченце, което едва пристъпя до нея, но стиска здраво ръката й. "Мамо, искам да си го вземем за братче! И моля те, още сега!" Можете да си представите колко "умно" съм я погледнала. Вярно, че от около година тя периодично ни напомняше, че иска братче, но моментът не беше никак подходящ, защото имахме много сериозни проблеми покрай гледането на свекърва ми, която беше на легло след тежък инсулт. Обясних й, че нещата са по-сложни и не може просто така да вземем детето.
Прибрахме се вкъщи, тя едва дочака баща си вечерта, за да му съобщи новината, че си е намерила братче.
Три дни по-късно бяхме отново в дома, вече тримата. Поговорихме си на дълго и нашироко с директорката - разбрахме, че детето след седмица-две ще навърши 3 години. В дома е от раждането си, но няма отказ. Никой не е проявявал интерес към него до момента, защото има изоставане в радвитието и на всичкото отгоре биологичният баща е арабин и детето носи някои от неговите външни характеристики /по-мургав, черни очи, черна къдрава коса/.
Докато ние разговаряхме дъщеря ми и момченцето играеха на пода, забравили за нашето съществуване. Той изобщо не можеше да говори, но някак си се разбираха.
За да съкратя историята, ще ви кажа, че в следващите два месеца нашата дъщеря ни водеше ден през ден до дома да видим "моето братче", а вечер ревеше, ако ние не й обещаехме, че ще направим всичко възможно да "си го вземем". Беше истинска битка - да се издирят биологичните родители /дори чрез съд, посолство и Държавен вестник/, да се получи техният отказ /те и двамата вече си имаха семейства/ и т.н.
Ще завърша само с това, че на 24 декември нашият син си беше у дома!!!
Сега, 7 години по-късно дъщерят ми и синът ми продължават да споделят взаимната си привързаност. Продължават да твърдят, че са се познали. "Аз винаги съм знаел, че ще ме намерите някой ден" казваше синът ми, когато беше по-малък...

Та така, marabu. Има случаи, в ксоито децата се избират. Но не като роклите в магазина, а със сърцето. Както когато се влюбваме - нали любовта съо е един вид избор - не се жениш за онзи, когото някой, по силата на някакъв закон ти предлага, а за онзи, когото сърцето ти е подсказало, че е "твоята половинка".

Ако наистина сърцето те тегли към това дете, onche_bonche, бори се за него. Струва си! А то ще ти се отплати с любовта си.

Успех!
Дефи

# 14
  • Трявна
  • Мнения: 174
Дефи Hug
Продължавам да се удивлявам колко мнаго хора с големи сърца има във форума newsm51
А относно темата :
Винаги съм изпадала в ужас само като си представя, че бих могла да избирам детето си от примерно 10 деца.Как бих посегнала към едно, а бих оставила друго... family6Затова донякъде си мисля, че е добре за хора като мен, че предлагат едно дете на бъдещите осиновители.И въпреки това, понеже има хора които чувстват по друг начин,трябва да има вариант и за тях, предвиден в закона.
onche_bonche, ако решиш виж една публикация на linas във форума и успех   lovekiss
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=104819.msg2445710#msg2445710

Общи условия

Активация на акаунт