А по горната дискусия, която се заформи, ще кажа, че сърцето ми се е късало, докато бебетата ми бяха отделени от мен, но бях от майките, които казаха, че няма да влизат в неонатологията, само за да не внасям бацили и вируси. Защото освен една мивка, на която да си измия ръцете, и една манта - друго не се предлагаше тогава. Единия ден даже, след като казах, че няма да влизам при децата, ги бяха изкарали от кувьозчетата и ми ги извадиха в коридора на болницата (където се разхождаха какви ли не хора, главно болни) и аз направо полудях! Единственото , за което молих, е да ми правят снимчици, на които се радвах и плачех вкъщи.....
Според мен, при такива условия лекарите просто няма какво да направят. Естествено, че е най-добре майката и детето да за заедно, естествено, че кърмата в такъв момент е направо животоспасяваща, но след като нямам елементарни условия за това (напр. легло за майката в недоносения сектор, или душ и всякакви други екстри...
Кърмата си опазих с помпичка, но не ми даваха да я внасям, а за психическото ми състояние тогава, просто никога не искам да си спомням.
И за това искам да дам кураж на всички мами в това положение и да пожелая да имате много сила, много вяра и вълшебна Коледа!