За визуализацията като говорим- други мами, 'дето децата им трудно общуват има ли/ в смисъл говорни проблеми - немогат да кажат какво искат и да ги разбират околните/? Имам PECS карти.
- Публикувана: 9 дек. 2006, 12:11 ч.
- Последно мнение: 11 май 2007, 17:09 ч.
Аутистичен спектър - обединена тема
НЕДОСТАТЪЦИ И УМЕНИЯ
Преди 5 години си направих редица тестове, за да установя уменията и недъзите си. На теста Hiskey Nebraska за пространствено разсъждение (spatial reasoning) моето постижение беше на най-високото ниво на нормите. На теста Woodcock-Johnson за пространствени отношения имам средно постижение, защото това е тест за определено време. Аз не съм бърз мислител, тъй като за да се формира визуалният образ отнема време. Когато разучавам мястото, на което ще стои оборудването на дадено месопреработвателно предприятие, ми отнема 20-30 минути да наблюдавам сградата, за да мога да я запечатам напълно в съзнанието си. След като това е направено, си имам „видео”, което мога да си пусна, когато работа върху проекта. Когато чертая, образът на новото оборудване се появява постепенно. С увеличаване на опита ми, аз се нуждая от все по-малко измервания, за да свърша работата си добре. При много реорганизационни дейности заводският инженер често прави един куп ненужни измервания. Той не може да си представи как ще изглежда сградата, когато изчезнат някои части от нея, а други бъдат прибавени.
Като дете получих оценки 120 и 137 на теста Wechsler. Имах превъзходни оценки за Памет при частите Науки, Картинен речник и Антоними – синоними на теста Woodcock-Johnson. На част Памет при Числа надхитрих теста, като си повтарях числата на глас. Имам изключително лоша дългосрочна памет за неща като телефонни номера, освен ако не успея да ги превърна във визуални представи. Например числото 65 е възрастта за пенсиониране и аз си представям някой в Сън Сити, Аризона. Ако не мога да си запиша, не мога да запомня какво ми казват хората, освен ако не преведа думите в картини. Наскоро слушах запис на медицинска лекция, докато шофирах. За да запомня информация като дозите на лекарството, дискутирано на лекцията, трябваше да си създам картинка, която да съответства на дозата. Например 300мг е футболно игрище с обувки върху него. Обувките ми напомнят, че числото е 300 фута, а не ярда.
Имам второстепенен резултат на подтеста Woodcock-Johnson, където трябваше да разпознавам бавно произнасяни думи. Подтестът за визуално и слухово научаване беше друга катастрофа. Трябваше да запомням значението на произволни символи, като например триъгълник равно на „кон” и да прочета изречение, съставено от такива символи. Успях да запаметя само онези, при които можах да си направя изображение за всеки символ. Например си представих триъгълника като флагче, носено от ездач върху кон.
Чуждите езици ми бяха почти невъзможни. Формиране на понятия беше друг тест с четвъртостепенни резултати. Името на този тест много ме дразни, тъй като в действителност съм добра във формирането на понятия. Способността ми да визуализирам широки обединяващи понятия от стотици статии в списания ми е помогнала да разбирам повече от „експертите” по много въпроси, свързани с добитъка. Тестът включваше избор на понятие като „голям, жълт” и след това трябваше да го откривам в друг наръч карти. Проблемът беше, че не можех да задържа понятието в ума си, докато гледах другите карти. Ако ми беше позволено да си го запиша, щях да се справя много по-добре.
Преди 5 години си направих редица тестове, за да установя уменията и недъзите си. На теста Hiskey Nebraska за пространствено разсъждение (spatial reasoning) моето постижение беше на най-високото ниво на нормите. На теста Woodcock-Johnson за пространствени отношения имам средно постижение, защото това е тест за определено време. Аз не съм бърз мислител, тъй като за да се формира визуалният образ отнема време. Когато разучавам мястото, на което ще стои оборудването на дадено месопреработвателно предприятие, ми отнема 20-30 минути да наблюдавам сградата, за да мога да я запечатам напълно в съзнанието си. След като това е направено, си имам „видео”, което мога да си пусна, когато работа върху проекта. Когато чертая, образът на новото оборудване се появява постепенно. С увеличаване на опита ми, аз се нуждая от все по-малко измервания, за да свърша работата си добре. При много реорганизационни дейности заводският инженер често прави един куп ненужни измервания. Той не може да си представи как ще изглежда сградата, когато изчезнат някои части от нея, а други бъдат прибавени.
Като дете получих оценки 120 и 137 на теста Wechsler. Имах превъзходни оценки за Памет при частите Науки, Картинен речник и Антоними – синоними на теста Woodcock-Johnson. На част Памет при Числа надхитрих теста, като си повтарях числата на глас. Имам изключително лоша дългосрочна памет за неща като телефонни номера, освен ако не успея да ги превърна във визуални представи. Например числото 65 е възрастта за пенсиониране и аз си представям някой в Сън Сити, Аризона. Ако не мога да си запиша, не мога да запомня какво ми казват хората, освен ако не преведа думите в картини. Наскоро слушах запис на медицинска лекция, докато шофирах. За да запомня информация като дозите на лекарството, дискутирано на лекцията, трябваше да си създам картинка, която да съответства на дозата. Например 300мг е футболно игрище с обувки върху него. Обувките ми напомнят, че числото е 300 фута, а не ярда.
Имам второстепенен резултат на подтеста Woodcock-Johnson, където трябваше да разпознавам бавно произнасяни думи. Подтестът за визуално и слухово научаване беше друга катастрофа. Трябваше да запомням значението на произволни символи, като например триъгълник равно на „кон” и да прочета изречение, съставено от такива символи. Успях да запаметя само онези, при които можах да си направя изображение за всеки символ. Например си представих триъгълника като флагче, носено от ездач върху кон.
Чуждите езици ми бяха почти невъзможни. Формиране на понятия беше друг тест с четвъртостепенни резултати. Името на този тест много ме дразни, тъй като в действителност съм добра във формирането на понятия. Способността ми да визуализирам широки обединяващи понятия от стотици статии в списания ми е помогнала да разбирам повече от „експертите” по много въпроси, свързани с добитъка. Тестът включваше избор на понятие като „голям, жълт” и след това трябваше да го откривам в друг наръч карти. Проблемът беше, че не можех да задържа понятието в ума си, докато гледах другите карти. Ако ми беше позволено да си го запиша, щях да се справя много по-добре.
За визуализацията като говорим- други мами, 'дето децата им трудно общуват има ли/ в смисъл говорни проблеми - немогат да кажат какво искат и да ги разбират околните/? Имам PECS карти.
КАК СЕ НАУЧИХ ДА ЧЕТА
Майка ми беше моето спасение по отношение на четенето. Никога нямаше да успея да се науча да чета по метода, който изисква наизустяване на стотици думи. Думите са прекалено абстрактни за запомняне. Тя ме научи да чета, използвайки старомоден метод за преподаване на четене, който използва фонтичната стойност на графични съчетания*. След като научих с голяма мъка всички звуци, вече можех да си изясня думите. За да мне мотивира, тя ми прочиташе страница и след това спираше на интересно място. Аз трябваше да прочета следващото изречение. Постепенно тя четеше все по-малко и по-малко. Г-жа David W. Eastham в Канада е научила своя син – аутист да чете по подобен начин, използвайки някои методи на Монтесори. Много учители смятали, че момчето е умствено изостанало. Той се научил да комуникира чрез писане на машина и съчинявал прекрасни поеми. Douglas Biklen в Университета на Сиракуза е обучил някои аутисти да пишат отлично на пишеща машина. За да се избегне постоянното натискане на един и същ клавиш и грешките при улучване на необходимия клавиш, китката на пишещия се поддържа от друг човек.
Методът за визуализирано четене, създаден от Miller and Miller (1971) също би бил от помощ. За да се научат глаголите, всяка дума е с букви, нарисувани така че да изразяват някакво действие. Например „падам” ще има листа, които падат върху думата, а „бягам” ще бъде с букви, които изглеждат като бегачи. Този метод трябва да бъде доразработен за изучаването на звуците на речта. Изучаването на звуците щеше да ми е много по-лесно, ако имах картинка на пуф-паф влакче за „п” (choo-choo train for "ch")**и на котка за твърдото „к” (a cat for hard "c" sound)**. При гласните буквата „я” може да бъде представено с картинка на молещ се човек. Тази картичка може да бъде използвана едновременно за „м” и „я” като на едната картичка има кръгче около „м”, а на другата – около „я” (For long and short vowels, long "a" could be represented by a picture of somebody praying. This card could be used for both "pr" and long "a" by having a circle around "pr" on one card and the "a" on another)**.
Първоначално можех да чета единствено на глас. Днес, когато чета наум, ползвам комбинация от незабавна визуализация и изговаряне на думите. НАпример следната фраза от списание : „спират няколко пешеходеца на градска улица” си я визуализирах веднага. Изречения, които съдържат повече абстрактни думи като „очевиден” или „възложен” си ги изговарям фонетично. Като дете често говорех силно, защото това правеше мислите ми повече „конкретни” и „реални”. Понастоящем, когато съм сама и проектирам, си говоря на глас за проекта. Говоренето активира повече области в мозъка, отколкото само мисленето.
*Не знам дали този метод е приложим за българския – дали има смисъл от него, защото на българските думите се пишат и произнасят по един и същи начин, за разлика от английския (бел. - моя)
**На английски става въпрос за други думи и звуци (бел. - моя)
Майка ми беше моето спасение по отношение на четенето. Никога нямаше да успея да се науча да чета по метода, който изисква наизустяване на стотици думи. Думите са прекалено абстрактни за запомняне. Тя ме научи да чета, използвайки старомоден метод за преподаване на четене, който използва фонтичната стойност на графични съчетания*. След като научих с голяма мъка всички звуци, вече можех да си изясня думите. За да мне мотивира, тя ми прочиташе страница и след това спираше на интересно място. Аз трябваше да прочета следващото изречение. Постепенно тя четеше все по-малко и по-малко. Г-жа David W. Eastham в Канада е научила своя син – аутист да чете по подобен начин, използвайки някои методи на Монтесори. Много учители смятали, че момчето е умствено изостанало. Той се научил да комуникира чрез писане на машина и съчинявал прекрасни поеми. Douglas Biklen в Университета на Сиракуза е обучил някои аутисти да пишат отлично на пишеща машина. За да се избегне постоянното натискане на един и същ клавиш и грешките при улучване на необходимия клавиш, китката на пишещия се поддържа от друг човек.
Методът за визуализирано четене, създаден от Miller and Miller (1971) също би бил от помощ. За да се научат глаголите, всяка дума е с букви, нарисувани така че да изразяват някакво действие. Например „падам” ще има листа, които падат върху думата, а „бягам” ще бъде с букви, които изглеждат като бегачи. Този метод трябва да бъде доразработен за изучаването на звуците на речта. Изучаването на звуците щеше да ми е много по-лесно, ако имах картинка на пуф-паф влакче за „п” (choo-choo train for "ch")**и на котка за твърдото „к” (a cat for hard "c" sound)**. При гласните буквата „я” може да бъде представено с картинка на молещ се човек. Тази картичка може да бъде използвана едновременно за „м” и „я” като на едната картичка има кръгче около „м”, а на другата – около „я” (For long and short vowels, long "a" could be represented by a picture of somebody praying. This card could be used for both "pr" and long "a" by having a circle around "pr" on one card and the "a" on another)**.
Първоначално можех да чета единствено на глас. Днес, когато чета наум, ползвам комбинация от незабавна визуализация и изговаряне на думите. НАпример следната фраза от списание : „спират няколко пешеходеца на градска улица” си я визуализирах веднага. Изречения, които съдържат повече абстрактни думи като „очевиден” или „възложен” си ги изговарям фонетично. Като дете често говорех силно, защото това правеше мислите ми повече „конкретни” и „реални”. Понастоящем, когато съм сама и проектирам, си говоря на глас за проекта. Говоренето активира повече области в мозъка, отколкото само мисленето.
*Не знам дали този метод е приложим за българския – дали има смисъл от него, защото на българските думите се пишат и произнасят по един и същи начин, за разлика от английския (бел. - моя)
**На английски става въпрос за други думи и звуци (бел. - моя)
Горния линк беше за картите..ама бях с бебето на ръцете и неможах да пиша повече 
намерих един много интересен сензорен сайт - на моето дете му е много интересен
http://www.sensoryworld.org/
намерих един много интересен сензорен сайт - на моето дете му е много интересен
http://www.sensoryworld.org/
намерих един много интересен сензорен сайт - на моето дете му е много интересен
http://www.sensoryworld.org/
[/quote]
сайтът наистина е страхотен, благодаря
Цитат на: [desi
намерих един много интересен сензорен сайт - на моето дете му е много интересен
http://www.sensoryworld.org/
http://www.sensoryworld.org/
На мен също. Благодаря, кучето ми изяде кренвирша.
Tвоето дете ще е по способно от моето с мишката, защото не го накараш да цъка и да ти каже той дали му харесва? Ще ми е много интересно да разбера как го приемат.
Моя син само сочи с пръстче по екрана, и неможе да разбере, че не навсякъде се натиска. Иска примерно да сложим тортата на масата
А за кучето каза "мооо" - т.е. да му дадеш още кремвирши
Искаше си видеоклипчетата. Брат й обаче е на друго мнение. Сайта е страхотен 
Вчера бяхме при чичо доктор с Давид...изтеглиха ни прегледа малко напред,че въпросния лекар бил на семинар на 21-и...Не се ангажира с никакво мнение човека,само слуша и записва.Другата седмица ще гледат случая на съвет и тогава ще ни представи на колегите си.Заедно ще решат оттук-нататък как ще действаме.Ще ни се обадят по телефона за да насрочим дати за невролог,логопед,психиатър...каквото преценят че е необходимо.А ДОДО се държа като изтински мъж...като се има предвид че само пищи по прегледи...дори се усмихваше на доктора...да не повярва човек.
desi,благодаряза сайтовете...с тати мислим как да изработим такива карти на детенце.
Юлче,преводите ги принтирах и ги чета когато iмам време...
Тази нощ Давид се скъса да пищи...дожаля ми...той не може да каже какво иска и аз не мога да разбера...прегърнах го и ...заплаках,той тогава спря да пищи...беше зает да ме гали и успокоява...
Дано днес нямаме проблеми със седите...не можели да спят добре...да сме накарали детето да мълчи нoщем...иначе щели да викат полиция...Ох,да можехме да отидем в някоя малка къщичка в гората...
Слънчеви почивни дни ви желая!
desi,благодаряза сайтовете...с тати мислим как да изработим такива карти на детенце.
Юлче,преводите ги принтирах и ги чета когато iмам време...
Тази нощ Давид се скъса да пищи...дожаля ми...той не може да каже какво иска и аз не мога да разбера...прегърнах го и ...заплаках,той тогава спря да пищи...беше зает да ме гали и успокоява...
Дано днес нямаме проблеми със седите...не можели да спят добре...да сме накарали детето да мълчи нoщем...иначе щели да викат полиция...Ох,да можехме да отидем в някоя малка къщичка в гората...
Слънчеви почивни дни ви желая!
Не се ангажира с никакво мнение човека,само слуша и записва.Другата седмица ще гледат случая на съвет и тогава ще ни представи на колегите си.Заедно ще решат оттук-нататък как ще действаме.Ще ни се обадят по телефона за да насрочим дати за невролог,логопед,психиатър...каквото преценят че е необходимо.А ДОДО се държа като изтински мъж...като се има предвид че само пищи по прегледи...дори се усмихваше на доктора...да не повярва човек.
gaby_s, ще ти дам понеделник файловете за картите - само ще трябва да ги разпечатате, нарежете, ламинирате и направите книжките където ще ги държите. Аз моите ги държа в кутия засега, ама мисля да направя и дневния режим на табло с велкро.
Ние още се учим да ги ползваме, учим да казваме какво има на тях и т.н. Но пък като закъсаме е ОК, че мога да му ги дам всичките и да го накарам да ми покаже какво иска.
Ние още се учим да ги ползваме, учим да казваме какво има на тях и т.н. Но пък като закъсаме е ОК, че мога да му ги дам всичките и да го накарам да ми покаже какво иска.
