Аутистичен спектър - обединена тема

Съгласна Това е част от сензорната стимулация. В темата за сензорноинтегративна дисфункция бях пускала този линк за сензорни стаи с всичките им екстри. Много е хубаво това ,което са направили!

СЕМЕЙНА ИСТОРИЯ

От семейната история може да се научи много. По време на моите пътувания за конференции за аутизма, съм открила много семейства с емоционални разстройства в семейната история. Връзката между аутизма и емоционалните разстройства е описана и в литературата (Gillberg & Schaumann, 1981). Семейната изстория на високо-функционалните аутисти често включва надареност, мъчително безпокойство, панически атаки, депресия, хранителни алергии и разстройства при обучението. В много от семействата, които съм интервюирала тези разстройства никога не са били диагностицирани от лекар, но внимателният разпит ги извади наяве.
Моята собствена семейна история включва нервност и безпокойства от двете страни. Моята баба страда от лека депресия и Тофранилът също й подейства много добре. Тя е чувствителна и към силен шум. Тя ми разказа, че когато е била малка, звукът, причинен от изсипването на въглища в шахтата за отпадъци я е тормозел много. Моята сестра се обърква при шум, идващ от няколко източника. От страна на баща ми има хора с избухлив характер, вманиачаване в дадена идея, изключителна нервност и хранителни алергии. И от двете страни има художници. Също така има знаци за анормалност на имунната система при мен и братята и сестрите ми. Когато бях на 30 години имах херпес зостер, а брат ми – когато беше на 4 години. Сестра ми имаше сериозни ушни инфекции, подобни на тези, от които страдат много млади аутисти. Баща ми, брат ми и аз страдаме от екзема. 

СИМПТОМИ НА СЕНЗОРНА ДЕПРИВАЦИЯ
Животни, поставени в среда, която рязко ограничава сензорните възприятия, развиват много аутистични синдроми като стереотипно поведение, хиперактивност и самоосакатяване (Grandin, 1984). Защо аутист и лъв в празна циментова клетка в зоологическата градина имат някои подобни симптоми? Изхождайки от моя собствен опит, бих искала да предложа един верояттен отговор. Тъй като входящите слухови и осезателни стимулации често ме превземаха изцяло, може би съм създала самоналожено сензорно ограничение чрез самовглъбяване от стимулация, която е била прекалено въздействаща. Майка ми казва, че като бебе съм се вдървявала и отскубвала. Поради отдръпването си обаче не съм получавала успокояващото осезателно въздействие, което е необходимо за нормално развитие.   
Изследвания върху животни показват, че сензорното ограничение при паленца и плъхчета има изключително пагубно влияние върху развитието на мозъка. Паленца, отглеждани в празни кучешки колибки, стават хипервъзбудими и техните EEG (мозъчни вълни) все още съдържат следи от превъзбудата 6 месеца след изваждането им от колибките (Melzack & Burns, 1965). Аутистичните деца има десинхронизирани ЕЕG, което показва хипервъзбудимост (Hutt, Hutt, Lee, & Ounstead, 1965). Подрязването на мустачките на плъхчета кара частта от мозъка, която получава входящ сигнал от мустачките, да стане хиперчувствителна (Simons & Land, 1987). Тази анормалност е относително постоянна; частите на мозъка остават анормални, дори когато мустачките пораснат отново. Някои аутисти също имат хиперактивен мозъчен метаболизъм. (Rumsey et al., 1985).
Често се чудя дали ако бях получила повече осезателна стимулация като дете щях да бъда по-малко „хипер” като възрастна? Галенето на плъхчета води до израстване на възрастни екземпляри, които са по-малко емоционални и са по-настроени да изследват лабиринт (Denenbert, Morton, Kline, & Grota, 1962; Ehrlich, 1959). Осезателната стимулация е изключително важна за бебетата и подпомага тяхното развитие (Casler, 1965). Терапевтите са открили, че деца, които се отдръпват от успокояващата осезателна стимулация, могат да се научат да й се радват чрез внимателно десенситивизиране на кожата. Търкането на кожата с различни текстилни материи често помага. Стимулацията чрез силен натиск също намалява желанието да се отскубнеш.
Аз съм родена със сензорни проблеми (поради анормалност на церебелума), но вероятно отдръпването при докосване ми е причинило вторична неврологична вреда. Аутопсии на 5 аутистични мозъка показват, че церебелумните анормалности се получават по време на развитието на фетуса и много области от периферната система са недоразвити и анормални (Bauman, 1989). Периферната система се развива до двегодишната възраст на детето. Възможно е избягването на допира да е задълбочило някои поведенчески проблеми. В моята книга аз описвам глупави „тоалетни” идеи-фикс, които ми навлякоха много проблеми. Интересен доклад от (1978) показва връзка между липсата на осезателна стимулация и прекалената мастурбация. Мастурбацията спира, когато децата са получили повече внимание и прегръдки. Може би „тоалетната” идея-фикс никога не би се появила, ако можех да получа внимание и прегръдки. Понастоящем много нашумя терапията чрез прегръщане, при която аутистично дете се държи насилствено в ръце и се прегръща, докато спре да се съпротивлява. Ако това ми беше причинено на мен, щях да се чувствам изключително отблъсната и стресирана. Няколко родители на аутистични деца са ми казвали, че по-мека форма на тази терапия чрез прегръщане е ефективна и е подобрила контакта очи в очи, речта и социализацията. Powers and Thorworth (1985) докладват подобен резултат. Може би ще помогне, ако аутистичните бебета бъдат нежно погалвани, когато се отдръпват. Моята реакция беше като на диво животно. Отначало докосването беше отблъскващо, но после стана приятно. По мое мнение отдръпването от осезателно въздействие трябва да се преодолява плавно – като при опитомяване на животно. Ако бебето бъде десенситивизирано и се научи да се наслаждава на успокояващото осезателно въздействие, възможните бъдещи поведенчески проблеми ще намалеят

Не знам попадали ли сте на този сайт: http://autism.hit.bg/  В частта публикации има още едно есе на Темпъл Грандин, преведено на български език, както и някои други неща. Вижте и частта връзки.

юл4е, благодаря за превода. Много е полезно

Писах в другата темичка,но искам да ви попитам и други неща ,които не са свързани с диетата.От няколко дена забелязвам,че Давид има склонност към музикални филмчета.Всички бяхме много учудени,когато започна да си тананика мелодиите.Като го питаме например кое филмче иска да гледа той изтананиква мелодийка от него.Има ли някое детенце с подобни"умения".Виждам също така привързаността му към кучетата.Как би му се утраzило едно кученце.Кaк мислите.А колело-ще можже ли да кара.И още един-последен въпрос,че станах май досадна-Трябва ли да му се говори на един език.Ние му говорим на български у дома,но в детската градина слуша само испанска реч.Детето е объркано и аз не знам какво да правя.

Каква ирония на сътбата. Току що четох за мама от Варна, която търси да подари кученце кокершпаньол, защото заминава за Испания. Разбира се, че ще е полезно за детето да има куче. Бих ви препоръчал бобтейл, шотландско коли, нюфаундленд, лабрадор, т.е. куче, което би понесло безропотно всичко от денски ръчички, включително и яздене. Да, нашите деца обичат музика, някои дори тананикат доста вярно.

gaby_s, моя син не му се разбира като говори, обаче за сметка на това пее 
За кучето - ами избери порода, която носи на мачкане. Пропоръчвам ако можеш да вземето възрастно куче /2-3 годишно/ - стерилизирано женско - те са много по-спокойни.
За езика - ние почваме да говорим само на английски. До тук с опитите да го правя мнозоезичен. Като порасте и се оправи ще научи и бъргарски. Определено детето се бърка. Особенно ако има проблем с възприятията това е излишно натоварване. За другите деца многоезичието е предимство, ама за нашите се оказва излишен товар. Той пак ще слуша другите езици, просто ще ги учи когато знае добре един език вече за да има основа.

И моя. Само, че само някои думи от песничките се разбират, иначе на мелодия ги докарва идеално. Също много обича кучетата, но откакто го ухапа едно (леко) е по предпазлив. Също така много обича котета и пилета всякакви  . За съжаление нямам възможност да гледам и животно, големия ми син е с алергии  .

ДИРЕКТНИ ИДЕИ-ФИКС   

Понастоящем имам успешна кариера като дизайнер на оборудване за добитък, понеже учителят ми в гимназията, г-н Карлок, използва моята идея-фикс за машината за добитък, за да ме мотивира да уча психология и науки. Също така той ме научи как да използвам техническите индекси.
Това познание ми помогна да науча за Тофранила-а. Докато училищните психолози искаха да ми вземат притискащата машина, г-н Карлок ме насърчаваше да чета научни списания, за да разбера защо машината ми има успокояващ ефект. Когато се преместих в Аризона, за да започна специализацията си, отидох в мястото за угояване на говеда, за да изучавам реакциите на добитъка в устройствата за задържане на добитък. Това бе началото на кариерата ми.
Днес пътувам по целия свят, за да проектирам заграждения за добитък и устройства за големи месодобивни предприятия. Аз съм признат лидер в моята област и съм написала над 100 технически и научни доклади за работата с добитък (Grandin, 1987). Ако психолозите бяха успели да ми отнемат машината за притискане, може би сега щях да седя и да се скапвам пред някой телевизор, вместо да пиша този текст.
Някои от най-преуспелите високофункционални аутисти са насочили детските си идеи-фикс към кариера (Bemporad, 1979; Grandin & Scariano, 1968; Kanner, 1971). Когато Kanner (1971) е потърсил отново неговите първоначални 11 случая, той открива, че 2 от тях са преуспели. Най-преуспелият насочва детската си идея фикс за числата към работа като касиер в банка. Фермерът, който го е отгледал, открил цели за идеята-фикс за числата – казал му, че може да преброи редовете с царевица, ако изоре нивата. Много от моите идеи-фикс първоначално бяха на сензорна основа. В четвърти клас бях привлечена към предизборните плакати, защото харесвах чувството, когато носех постеритевърху себеси от двете страни – като човек-сандвич. Професионалните терапевти са открили, че жилетките с тежести по тях често намаляват хиперактивността.
Въпреки че плакатнати ми идея-фикс бе първоначално сензорно базирана, аз се заинтересувах от изборния процес. Моите учители трябваше да с евъзползват от плакатната ми идея-фикс, за да стимулират интерес към хуманитарните науки. Изчисляванает на изборните резултати би ме мотивирало да изучавам математика. Четенето би могло да бъде мотивирано чрез карането ми да чета статии във вестниците за хората, изобразени върху плакатите. Ако детето се интересува от прахосмукачки, ползвайте инструкцията за ползване на прахосмукачката като текст за четене.
Друга моя идея-фикс бяха автоматичните стъклени плъзгащи врати. Първоначално бях привлечена към тях, защото ми харесваше усещането да ги гледам как се движат напред-назад. Постепенно вратите придобиха друго значение, за което ще говоря в следващата част. При При високофункционалните юноши аутисти интересът към плъзгащите врати може да бъде използван за стимулация на интерес към науката. Ако моят учител ме беше предизвикал да науча как работи електронната кутия, която отваря вратата, щях да се гмурна с главата напред в електрониката. Идеите-фикс могат да бъдат страхотни мотиватори. Учителите трябва да ги използват за мотивация, вместо да се опитват да ги изкоренят. Една ограничен интерес към нещо трябва да бъде разширен и използван за конструктивна дейност. Този принцип може да бъде използван и при нискофункционални деца; Simons and Sabine (1987) изброяват много добри примери. 
Идеите-фикс трябва да бъдат разграничавани от стереотипите, като например пляскане с ръце или люлеене на тялото. Идеята-фикс е интерес към нещо външно като например самолети, радио или плъзгащи врати. Ангажирането със стереотипно поведение за дълги периоди от време може да увреди нервната система.

Гери започва  усилено да повтаря и казва още повече думички, свързва ги с действията и предметите. Много рядко гледаме вече телевизия Планета, само в крайни моменти да я залисвам особено при ресане. Хич не обича, така се научи да казва "нищо нама", "готова си".... много още, но вече може да се разбираме и тя си казва, може да е с една дума, но може и с цяло изречение от няколко думи. Все е около нас и прави куп били за много кратко време. Направо ми е "стопявала лагерите" Виждам голяма промяна. Мислех да ви покажа рисунки, но не съм ги качила в нета, само са сканирани и то на служебния комп. Утре ще се опитам да ви ги покажа, да ви пусна линк.

Лека нощ

Wolf,[desi],КиФла,благодаря за съветите 
Юл4е,много полезни преводи,благодаря 

Давид отново е болен,цяла нощ поддържа температура,не висока,но я има.Направих му компреси та се успокои.Измъчих се с тези лекарства-не приема детето нито сиропче,нито таблетка...а свещичките не смъкват за дълго температурата.Вчера ходихме при новия семеен лекар(нали сме в друг квартал)Хареса ни -на Давид най-много.Кaк някои ХОРА предразполагат децата само...А в старата поликлиника,при стария лекар-такива писъци бяха,не мога да ви опиша...Та доктора каза като мине първия прелед на детето,да минем отново при него да направи История на Двид ,за да го наблюдават.

Контактитте с животни са вид терапия,много полезна за развитие  в областта на чувствата.Амоят син се научи да кара колело за 2 часа миналата година на 15.Можеше и по рано но сам трябва да прояви интерес.

Някъде говорихме за различното виждане и гледане на децата с аутизъм. Снощи Кирил докато мерне това, и го прочете, а на мен ми се наложи да си дърпам ъглите на очите, все едно, че съм китаец.

Това ми напомня на филма "Код Меркурий" момчето аутист как разчиташе пъзелите, под които беше скрит текст на съобщение или телефонни номера.

Гери и тя много обича животни. Котките са й слабост, как ги гони, особено ако е домашно, ама със глас се смее от кеф като го набара и го мачка завалийчето.

Още не съм стигнала до тази фаза да разбера Гера има ли такива способности, но самата тя не е типичен аутист, дори много малко виждам прояви само в отделни ситуации в поведението й. Иначе много обича да рисува и пише. Ето сега се сетих  да кача от последните й снимки в нета и да ви ги покажа.