Аутистичен спектър - обединена тема

Съжалявам, сега видях новото по темата - още утре ще ви кача снимка - остана в работата тази вечер  - неговите вибрации, обаче, са по-ниско честотни от тези на електрическата четка за зъби и затова явно за всяко дете трябва да се пробва и да се следи за желаната реакция.

Ето го моя масажор:

Пробвах го, Наталия много го хареса 

Еееееее, Любознателна, ама той с много екстри  Моя е по-простичък.

"Като ги преведа, мисля направо да ги сложа в самостоятелен сайт, защото са прекалено обемни за тук.
По-долу са линковете.
Теории за появяването на аутизма:
1. ТАзи звучи достоверно, има обяснено и за някои други болести, някои от които са свързани с аутизма - алергии към глутен и казеин примерно
http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.rdos.net/neande … um%3D10%26hl%3Dbg
2. Тази ми звучи недостоверно, няма приведени примери и доказателства, но все пак е една възможна идея.
http://www.autismtheory.org/toposim.html
3. Есе от Темпъл Грандин, аутист, д-р на науките, асистен - преподавател в Университета на Колорадо - "Аутизмът - поглед отвътре"
http://www.autism.org/temple/inside.html
4. Есе на Ерик Чен, аутист върху книгата "Странна случка с куче в нощта"
http://iautistic.com/autism-myths-the-curious-incident-of-the-do … he-night-time.php
5. Есета от Рич Шул, аутист, електромонтьор, изобретател на екологично чист двигател - "Аутизмът преди Рейнмен" (става въпрос за едноименния филм)
http://prerainmanautism.blogspot.com/2007/02/autism-lieing.html"
    Това ми прати мама Юл4е и ми разреши да го публикувам, защото тя се срамува да пише в нашия подфорум. Благодаря и от наше име.

Този масажор се ползва понякога - надявам се със Зара да говорим за едно и също:

Тия екстри са ми непонятни, не съм го ползвала никога, имам го от мнооооого години. Лично мен ме изнервя и гъделичка само като го държа. Масажирах  гърба на детето, тя по принцип почти няма гъдел, но това много я гъделичкаше и си искаше "чичо доктор" Много й хареса да го държи, по скоро да го докосва с върховете на пръстите.



Волф, благодаря за линковете, време е мама Юл4е да се престраши
Аз стигнах само до третия, който ми се стори много интересен. Имам затруднения с четенето, защото превеждам с един електронен преводач на руски и става еднааа....Този с точките ми е напълно неясен

Точно този е, благодаря! 
Любознателна, твоя е с екстри, защото се сменят  накрайници, а този е само това, което виждаш.

    От време на време виждам нещо познато. Кирил така с върховете на пръстите изследва нещата. Като си мие ръцете пръстите на едната ръка едва едва докосват сапунените мехурчета на другата ръка. Когато не издържа, ги измивам аз.
    Тая вечер Монк не можеше да си избере молив от два еднакви. При нас е така с вафлите от магазина. Чакам, чакам и накрая казвам аз. Само че тия неща ми правят впечатление сега.
   
      То както му тръгне на човек, така му върви. Аз вече цяла седмица си кореспондирам на лични със срамежливи мами. Колкото до превода, чакам преводача си след 10 дни. Това за електонен преводач и през руски само мога да се досещам какво става.

    "Здравей, извинявам се, че се намесвам във вашата тема (аутистични аспекти), но видях, че си приложил линкове относно възможните причини за поява на аутизъм. Сигурно ги знаеш и тези, но за всеки случай ти ги пращам:
http://64.41.99.118/vran/vaccines/autism/aut_singh.htm
http://www.autisme.net/vaccinations-uk-a.html
http://www.westonaprice.org/moderndiseases/autism.html
http://www.whale.to/a/a1.html
http://www.mercola.com/2001/mar/7/autism_vaccines.htm

на мен лично ми звучат доста логично."   Това е от мама Ежка - друга срамежлива мама. При мен първия и третия не се отварят. А при вас?

При мен също не се отварят.
Преводача е "Сократ" и върши чудесна работа, но когато има много термини или ги превежда буквално (напр. изпражнения на руски е "стул" , а той ми превежда "табуретка" ), или ми ги оставя на английски. Иначе разказа на жената аутист изглежда така:

НЕДОСТАТОК РЕЧИ
Не способный поговорить, было сплошным расстройством. Если взрослые говорили бы непосредственно со мной, Я мог бы понять все они сказали, но Я не мог получать свои слово. Это было похожий большое заикание. Если Я был установлен в легкой ситуации напряжения, слово должны иногда преодолеть барьер и появляться. Мой речевой терапевт знал как вторгаться в мой мир. Она должна держать меня моим подбородком и сделавшим меня смотреть в ее глазах и говорить "шар." В возрасте 3, "шар" появлялся "bah," сказанное большим напряжением. Если терапевт выталкивал бы слишком трудно, Я бросал приступ, и если она не не вторгалась бы достаточно далеко никакой прогресс не был сделан. Моя мать и учители удивлялись почему Я закричал. Крик был единственным путем, который Я мог бы передать. Часто Я был бы logically думать себе, "Я собираюсь кричать теперь поскольку Я хочу сообщить кому-то Я не хочу сделать что-то."

Това са сайтовете от първия и третия линк. Пробвайте дали ще ви се отворят тези линкове! При мен нямаше проблем, когато върнах търсенето с една стъпка назад.
http://www.vran.org/vaccines/autism/aut-merc-mmr.htm
http://www.westonaprice.org/children/autism.html 

Малко превод от третия линк (Темпъл Грандин) - съжалявам, но днес не мога повече да преведа, а дали ще мога до края на месеца - не се знае.

Аутизмът – поглед отвътре
Темпъл Грандин, д-р на науките
Асистент – преподавател
Университет на Колорадо

Въведение
Аз съм 44-годишна аутистка, имам успешна международна кариера като дизайнер на оборудване за добитък. Защитих докторската си степен по естествознание в Универститета на Илиноис в Урбана и понастоящем съм асистент-преподавател по естествознание в Университета на Колорадо. Ранната интервенция на възраст 2 и ½ години ми помогна да преодолея своя недъг.
Две от темите, засегнати в това есе, са чувството на безсилие поради невъзможността да говоря и сензорните проблеми. Моите сетива бяха прекалено чувствителни към силни звуци и докосване. Силният шум нараняваше ушите ми и аз избягвах докосванията, за да избегна прекалено силното усещане при допир.
Направих притискаща машина, която ми помагаше да успокоя нервите си и да толерирам докосвания. По време на пубертета започнаха ужасяващи нервни атаки на паника, които се засилиха с възрастта. За намаляване на тези панически атаки ми помогнаха антидепресантите. В последния пасаж на главата ще бъде описано насочването на моите идеи фикс към конструктивни дейности и кариерата ми, заедно с необходимостта от наличие на наставник. Моите умения и недостатъци са описани детайлно. Моето мислене е изцяло визуално – като видео филми, прожектирани в съзнанието ми. Дори абстрактни понятия, като например разбирателството с други хора, се визуализират чрез използването на образи с врата.

Липса на реч
Невъзможността да говоря водеше до чувство на невероятно безсилие. Ако възрастните ми говореха директно, аз разбирах всичко, което ми казват, но не можех да произнеса и дума. Беше като голямо заекване. Ако бъдех поставена в леко стресова ситуация, понякога думите преодоляваха бариерата и излизаха навън. Моята речева терапевтка знаеше как да проникне в света ми. Тя ме държеше по брадичката, караше ме да я гледам в очите и казваше “топка”. На 3-годишна възраст “топка” звучеше като “то”, произнесено с голямо усилие. Ако терапевтката беше твърде настоятелна, аз изпадах в гневен изблик, а ако не положеше достатъчно усилие, нямаше никакъв напредък. Майка ми и учителите ми се чудеха защо пищя. Писъците бяха единственият ми начин за комуникация. Често си мислех напълно логично “Сега ще пищя, защото искам да кажа на някого, че не искам да правя нещо”.
Интересното е, че речта ми наподобяваше речта на деца, които са претърпели операция за премахване на тумор от церебелума. Rekate, Grubb, Aram, Hahn, and Ratcheson (1985) откриват, че операции за отстраняване на тумори, които нанасят поражения върху вермуса, дълбоките ядра и двете полусфери на церебелума, причиняват временна загуба на речта при нормални деца. Първото, което се възвръща (1), са гласните звуци, а рецепторната реч остава нормална. Courchesne, Yeung-Courchesne, Press, Hesselink, and Jernigan (1988) докладват, че 14 от общо 18 високо- до среднофункционлани аутисти имат церебелумни вермални лобули VI и VII с по-малък от нормалния размер. Bauman and Kemper (1985) and Ritvo et al. (1986) също така откриват, че мозъците на аутистите имат по-малък от нормалния брой Purkinje клетки в церебелума. В моя собствен случай ЯМР показва анормалност на церебелума. Аз съм неспособна на тандемно ходене (стандартния тест “ходене в права линия”, извършван от пътните полицаи за пияни шофьори) – залитам настрани, но моите реакции са нормални при други прости двигателни тестове за малфункция на церебелума.
Понякога вестибуларната стимулация може да стимулира речта при деца – аутисти. Лекото люлеене на люлка може понякога да инициира речта speech (Ray, King, & Grandin, 1988). Някои видове непрекъснати координирани движения са ми трудни, въпреки че за страничен наблюдател изглеждам нормално. Например при управление на хидравлично оборудване, което има серии от лостове, мога да управлявам по един лост наведнъж перфектно. Координацията на два или три лоста наведнъж е невъзможна. Това може да обясни защо не мога да се науча да свиря на музикален инструмент, въпреки че имам вроден талант за височина на звука и мелодия. Единственият музикален инструмент, на който се научих е да си свирукам с уста.

Ритъм и музика
 По време на основното ми образование моята реч все още не беше напълно нормална. Често ми отнемаше повече време да започна да говоря, отколкото на другите деца. Пеенето, обаче, беше лесно. Имам перфектен слух и мога без усилие да изтананикам песен, която съм чула само ведъж или два пъти.
Все още имам много проблеми с ритъма. Мога да пляскам с ръце ритмично сама, но съм неспособна да синхронизирам моя ритъм с ритъма на някой друг. По време на концерт съм неспособна да пляскам в такт с музиката с останалите. Липсата на ритъм по време на свирене на пиано от аутист е отбелязана от Park and Youderian (1974). Проблемите с ритъма могат да бъдат свързани с някои речеви проблеми при аутистите. Нормалните бебета се движат в синхрон с речта на възрастните (Condon & Sander, 1974). Аутистите не могат.  Condon (1985) също открива, че аутистите и в по-малка степен хората с дислексия и заекващите имат дефектна реакция на ориентиране. Едното ухо чува звука малко по-рано от другото. Тази асинхронизация между ушите може да бъде понякога по-дълга от една секунда. Това може да обясни някои речеви проблеми. Хората все още ме обвиняват, че ги прекъсвам. Поради лошото чувство за ритъм ми е трудно да определя кога мога да се вмъкна в разговора. Трудно ми е да следвам ритмичното подемане и спадане на разговора.
Слухови проблеми
Слухът ми е като че ли имам слухов апарат със звук, усилен до максимум. Това е като включен микрофон, който приема всички звуци. Имам два избора – да включа микрофона и да се обърквам от звуците или да ги изключа. Майка ми казва, че понякога съм се държала, като че ли съм глуха. Тестовете обаче показвали, че слухът ми е нормален. Не мога да се приспобя към входящата звукова стимулация. Много аутисти имат проблем с модулирането на входящия звук(Ornitz, 1985). Те или реагират бурно или въобще не реагират. Ornitz (1985) предполага, че някои умствени дефицити могат да бъдат причинени от изопачен сетивен входящ сигнал. Аутистите също така имат големи аномалии в неврологичните механизми, които контролират възможността за промяна на вниманието към различни стимули (Courchesne, 1989).
Невъзможно ми е да говоря по телефона, као се намирам на шумно летище или в шумен офис. Всички други могат да ползват телефон в шумна обстановка, но не и аз. Ако се опитам да изключа страничния шум, преставам да чувам и телефона. Моя приятелка, високофункционален аутист, е неспособна да чуе разговор, воден в относително тихо хотелско лоби. Тя има същия проблем като моя, но в много по-голяма степен. 
Аутистите трябва да бъдат предпазвани от шумове, които ги смущават. Внезапни високи звуци нараняват ушите ми като бормашина на зъболекар, която докосва нерв. Надарен аутист  от Португалия пише: “Изскачам от кожата си, когато животните издават звуци” (White & White, 1987). Аутистично дете ще закрие ушите си, защото някои звуци болят. Това е като прекалена стресова реакция. Внезапен шум (даже и относително тих) кара моето сърце да бие по-бързо. Аномалиите в церебелума може би играят рола в увеличената звукова чувствителност. Изследвания върху плъхове показват, че вермусът на церебелума определя звуковия вход (Crispino & Bullock, 1984). Стимулация на церебелума с електрод прави котките хиперчувствителни към звук и докосване (Chambers, 1947).   
Все още не харесвам места с объркващ шум, като например големите магазини. Високочестотните продължителни звуци като например звука на вентилатора в банята или сушоар са дразнещи. Аз мога да спра да чувам и да игнорирам по-голямата част от шума, но някои честоти не могат да бъдат изключени. Невъзможно е за аутистично дете да се концентрира в класна стая, ако е непрекъснато бомбардирано със звуци, които профучават през мозъка му като свръхзвукова машина. Високите писклилви звуци бяха най-непоносимите. Ниското боботене няма ефет, но експлодиращ фойерверк наранява ушите ми. Когато бях дете, моята гувернантка ме наказваше, като удряше пълна с въздух хартиена торбичка. Внезапният, силен звук беше мъчение.
Дори и сега все още имам проблеми със слушането. Слушам някоя любима песен по радиото и след това осъзнавам, че съм пропуснала половината. Моят слух просто се изключва. В колежа трябваше непрекъснато да си водя записки, за да се предпазя от това. Младият мъж от Португалия също ми писа, че му е трудно да води разговор. Гласът на другия намалява и се усилва като от далечна радио станция (White & White, 1987).

Сензорни проблеми
 Често се държах зле в църквата, защото фустите сърбяха и драскаха. Чувствах неделните дрехи различни от ежедневните. Повечето хора се адаптират към усещането, създавано от различните видове тъкани, за няколко минути. –Дори и сега, аз избягвам да нося нови видове бельо. Отнема ми 3-4 дни да се адаптирам към новото.
Като дете в църквата полите и чорапите ме докарваха до лудост. По време на студената зима краката ме боляха при носенето на пола. Проблемът беше в промяната от носенето на панталон през седмицата към носенето на пола в неделя. АКо носех пола през цялото време, нямаше да мога да понасям панталони. Днес си купувам дрехи, които усещам еднакви. Моите родители си нямаха идея защо се държах толкова лошо. Някои прости промени в облеклото щяха да подобрят поведението ми. 
Някои сензорни свръхчувствителности могат да бъдат преодолени. Например окуражаването на детето да потърква кожата си с тъкани с различни текстури често помага. Стимулиране, което е незначително за повечето хора, беше като китайското водно мъчение за мен. Ayres (1979) дава много добри предложения за методи за намаляване на свръхчувствителността.