Публикувана: 30 ноем. 2006, 12:00 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2006, 12:12 ч.

страх

2 201
22
1

Гост

30 ноем. 2006, 12:00 ч.

видях че има вече такава тема - за страха от обвързване.

но не намерих в нея това което ще ме успокои.

може би никъде няма да го намеря.

но човек като е неспокоен - търси.

тук пишат хора семейни, а аз ще питам за човек който изпитва паника от това.

от наложителното установяване на едно място (иначе би живял за по малко в различни държави), от наложителното установяване с един човек може би (няма голям опит в моногамните връзки), от наложителното установяване в общ дом с този човек, от старостта, която сякаш настъпва не с всяка секунда, а от момента, в който вземеш решение като това: да бъдеш с някого.

хем му се и иска, впрочем.

даже деца му се искат.

нямам чувството, че "се развива" в посока да стане като пишещите тук. опитва се - но изведнъж дум и се сгромолясва - не мога, не ставам, не съм свикнал, не още. следват извинения, съжаления, молби.

аз ли? обичам го. не го насилвам да порасне, не го насилвам да се обвърже, той го иска докато му повярвам и го поискам и аз, а после казва че още не можел и че аз трябва да му помогна да стигне дотам.

звучи сякаш ме манипулира.

обича ме, знам.

но искам сигурност. не битова, финансова, социална или каквато и да било друга, а емоционална сигурност.

бих оценила всякакви доброжелателни коментари. съвети в интернет не търся и ви съветвам да не търсите. просто искам някой, по възможност мъж и по възможност подобен на описания, да ми обясни:

какво преживява един мъж, когато е сигурен в любовта на една жена и е сигурен в своите чувства към нея? не почва ли да му тежи именно от тази сигурност? ако е така, защо не иска да скъса? какво очаква да променя в отношенията си с него?

# 1 30 ноем. 2006, 12:15 ч.

Мнения: 112

# 2 30 ноем. 2006, 12:22 ч.

Цитат на: Seemore в чт, 30 ное 2006, 12:15

Ако мъжа е сигурен в любовта на една жена, той започва да се разсейва. Започва да гледа настрани, да не й обръща достатъчно внимание, да мисли, че всичко вече е даденост, както и е .... става кофти
[/quote

ох за жалост си прав. но ти не си ли сигурен в жена си и не е ли точно това предпоставката една връзка да се счита за стабилна?

# 3 30 ноем. 2006, 12:37 ч.

Мнения: 112

Мъжа не търси сигурност в жена си....а други жени в нея...

# 4 30 ноем. 2006, 12:41 ч.

Мнения: 1 006

Цитат на: Seemore в чт, 30 ное 2006, 12:37

Мъжа не търси сигурност в жена си....а други жени в нея...

моя сигурно затова ме харесва - килца за две жени и циклични прояви на шизофрения hahaha

извинете за офф-а и спама!
Птиче, хубави са ти въпросите, ама......

# 5 30 ноем. 2006, 12:43 ч.

София
Мнения: 2 838

Този човек или не те обича достатъчно, или просто е емоционално осакатен. И в двата случая борбата ти за него е загубена кауза.

Съжалявам, ако ти звуча крайно, но опитът ми ме е довел до тези категорични заключения. Peace

# 6 30 ноем. 2006, 13:07 ч.

поясни, моля, тези другите в нея ти как ги намираш. може и в мен да има няколко, но да не знам как да им дам да се изявят

# 7 30 ноем. 2006, 13:17 ч.

Мнения: 490

Мъжете да ме извинят за израза ама са си кучешко племе-само търсят нови и нови кучки да пръскат семе, Все гледат в чуждия двор и всички им се струват по-готини за разлика от жената до тях.
Не се хаби-няма смисъл!!Или ще стане или не!

# 8 30 ноем. 2006, 13:28 ч.

нали затова казах не търся съвети - хем всички мъже били еди-какви си, хем не си губи времето точно с този. е какво тогава - да тръгна с жени ли

бе обичам го бе

искам да разбера, не да взема решение

ако търся решение, ще го взема самичка

някой мъж да ми каже по какъв начин някоя му е помогнала да не го е страх

# 9 30 ноем. 2006, 13:34 ч.

Мнения: 2 891

Не знам дали ще ти помогна, но ще ти кажа, че моят мъж ми каза, че ще се оженим още на първата ни среща. Така и стана. мисля, че често постъпват импулсивно, що се отнася до обвързването и САМИ взимат това решение. Не мисля, че може да повлияеш на нещата.

# 10 30 ноем. 2006, 14:27 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Цитат на: jj okocha в чт, 30 ное 2006, 13:34

Същата работа и при нас - чак си помислих, че нещо не му е наред тогава. Искаше да се женим от няколко излизания. Някакси беше разбрал, че аз съм човека и решил за себе си.

# 11 30 ноем. 2006, 15:44 ч.

Цитат на: jj okocha в чт, 30 ное 2006, 13:34

що се отнася до обвързването и САМИ взимат това решение. Не мисля, че може да повлияеш на нещата.

това звучи логично. странно е че го забравяме когато си въобразим че трябва да стане точно каквото искаме, точно когато искаме. тук, благодаря, наистина ми помогна

въпросът ми е обаче какво преживява мъж, който ту мисли че е готов за това и че аз съм човекът, ту усеща че не е готов и моли "човека" да остане с него докато доузрее. питате ли "човека" как се чувства... изпитвам недоверие, изпитвам несигурност, по-голяма отколкото ако бяхме просто гаджета

хайде бе хора, не сте се родили татковци, нали

# 12 30 ноем. 2006, 18:23 ч.

Мнения: 2 327

Не искаш съвет, ама аз ще ти дам. Помисли си дали наистина искаш да си с този мъж и колк оси склонна да изчакаш.
Мога да ти кажа какво чувства другия човек - за съжаление в твоето положение съм била. Лошото е че, седиш, даваш всичко то себе си, чакаш и слушаш неща от сорта - ами искам да съм с теб, ама не съм много сигурен и сега нищо не мога да ти предложа. После в един момент(понякога след много време и много неприятни изживявания) човек казва - ти си жената за мен, айде да сме заедно. Защото вече е решил за себе си. Но тогава ти толквоа си се изчерпала, че се чудиш има ли смисъл...
Според мен мъжете чувстват точно това, което всеки човек, който не знае какво иска. Не си дава сметка за желанията и за приоритетите си. И ако си загубят играчката ще плачат за нея, ама ако е твърдо до тях няма да са сигурни че си я искат.

# 13 30 ноем. 2006, 21:19 ч.

Мнения: 220

Страх го е...и мене ме е страх и тъй като не мога да говоря за него,ще кажа за себе си - пък ти може и да намериш нещо полезно.

Обичам безумно,всеотдайно и вярвам че това е любовта на живота ми,
вярвам в това повече отколкото че утре ще е ден...
Страх ме е че ме ОБИЧА,хубаво ми е,чувствам се жив...но ако я разочаровам по някакъв начин това ще бъде предателство към НЕЯ,към ЧУВСТВАТА И...страх ме е че ще изгубя доверието И с невъзможността да бъда такъв какъвто очаква ТЯ,и като мъж,и като съпруг и като баща...че няма да мога да И осигуря материалния живот който е водила до сега и не съм сигурен че чувствата ще компенсират тази разлика след време.Не мога да си позволя един ден Тя да съжалява за избора си...
Старая се да говоря за всичките си страхове с нея,опитвам се да разбера и нейните страхове,това ще помогне и на двама ни.
За себе си знам че повтарям страхове които многократно твърдо са отхвърлени от нея,но...
Страх ме е защото ОБИЧАМ и ме ОБИЧА...може и да звучи тъпо,банално,клиширано...но ако позволя ЛЮБОВТА И към мен да си отиде,не знам как ще продължа да живея.
(тези отношения и чувства са много лични и може би нещата при теб и мен са съвършено различни,макар и на пръв поглед да изглеждат аналогични)

Но пък както обичам да казвам в подобни безизходици..."Нещата стават така,както трябва да са"
Желая ти здраве и любов - нищо друго няма значение.