Бабиейрос: Кошмар Преди Коледа!

  • 11 982
  • 260
  •   1
Отговори

Анкета

Снимките в темата като линк! Да подарим ли вота на бабиейросите за СНБМ?

Опции:

  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 784
Във въздуха се усещаше миризма на зима. Доня НеРижа се завъртя пред хасиендата, която беше добила нов външен вид - кога, доня НеРижа не знаеше, явно някой беше украсявал, докато тя спеше. Съклетно й беше. Имаше нужда от някакво забавление... Бръкна дълбоко под фустите си и измъкна малко шише с ром (за лична употреба). Бръкна втори път в надиплената си пазва - извади кубинска пура (тоже за лина употреба). Задими и въздухът замириса на първокласен тютюн.

Странни неща ставаха напоследък. Една сутрин в спалнята на доня Василинда се намери един чудат дядка, който твърдеше, че носи подаръци на добрите момичета. Никой не разбра какъв точно подарък е донесъл на доня Василинда (защото не е била добра, твърдеше инато доня Мюр), но 15 г.с. по-късно коремът й беше започнал да се заобля видимо. На няколко пъти достопочтените дони я хванаха как мълви унесено 'Бебчи', но не му отдадоха значение. Доня Дона се възползваше от новопоявилите се Василиндини чистофайничеси и домоподреждачески навици и тихомълком я побутваше в посока на разхвърляната си стая, която светваше за няма и пет часа след труда на Василинда.

Някакви услужливи младежи изскачаха от всички ъгли на къщата 1, 2, 3, но преди да успеят да кажат каквото и да е, току се показваше някоя хищна бабешка ръка, която ги дръпваше в най-близката спалня.

Идеше Коледа... Доня НеРижа вече грижливо обмисляше зимната си премяна. Страшно се колебаеше между тази и тази. Не можеше да реши и попита другарките си. 'Естествено, че втората' промълви отегчено доня Дона 'първата е с твърде много дрехи...ако някой услужлив човек реши да те съблича, ще отидат ценни минути. Ах...едно време тези, които ходехме по без гащи и по без поли едновременно, ни наричаха мръстници...' отнесе се в спомени тя. Доня НеРижа не знаеше доколко е достоверно мнението на доня Дона и реши да почака и другите да дадат мнения.

Явно отнякъде беше изтекла информация за предстоящото пременяване на доня НеРижа, защото когато погледна през прозореца, видя гледка, която стопли сърцето й. Тя, разбира се, беше вярна на последната си любов, както и той на нея, въпреки хищните опити на другите бабки да го прикоткат, но под полата на една жена винаги имаше място за поне още една любов...

С учуден поглед доня НеРижа проследи дворния пес.
Наистина в хасиендата ставаха странни работи...

# 1
  • Мнения: 3 447
Доня Дона се протегна в стария си креват и доволно размърда ушите и пръстите на краката си.
- Обичам я тая Коледа, ей! Щом отсега започва така, представям си какво ще става нататък - измърка тя и одобрително огледа причината за предпразничното си настроение.

# 2
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
-Ей, че са мързеливи, промърмори Хуанита. Никакво празнично настроение. Пак аз ще трябва да украсявам хасиендата. Добре, че си имам помощник.
За вдъхновение погледна с носталгия снимка от стааарите времена, когато все още го играеше Снежанка  и започнаха работа.Резултатът беше впечатляващ...

Последна редакция: вт, 28 ное 2006, 14:50 от ДЕ ВАня

# 3
  • Мнения: 3 740
- А кой ще плаща сметките за тока?  - с обичайния си свадлив тон каканижеше доня Секстетинда. - Ти знаеш ли колко гори една крушка от 100 вата за един час, а?

# 4
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
- Мълчи, бре! Ще хванем ЕVN в Коледна промоция!- опита се Хуанита да си припомни колко, аджеба, гореше наистина пустата му крушка  newsm78

# 5
  • София
  • Мнения: 1 105
"Хъх, въх-хъх, хах" сумтеше Хейялита приплясквайки от време на време радостно с ръце. Както беше обичайно за нея в такива моменти на радост губеше дар слово. Много искаше да помогне на доня Хуанита с осветлението, но след като няколко пъти се оплете в дългите кабели на празничните лампички и светна вместо тях, се отказа. Въпреки всичко обаче беше твърдо решена да се включи в предколедната суматоха. За съжаление така и не разбра как се стигна до това положение . Последното, което помнеше беше нечий учуден глас: "Божичко, защо си се облякла като мъж? Искам и аз да си пийна от това". Всичко останало беше мъгла...хубава, де!

Последна редакция: вт, 28 ное 2006, 17:32 от hey_ya

# 6
  • Мнения: 3 405
Ах, ах, лесно ви е на вас - изхриптя доня Анхелина и намести телесата си в креслото. То проскъца мъчително. С едната си ръка донята решаваше жизнено важни въпроси, а с другата се мъчеше да напише 6000 знакова статия.
А мивката в кухнята отново беше запушена и бълваше мръсна вода Sick Ех, къде отиде миялната машина, такива спомени имаше тя за нея...
Анхелина заряза ругаейки всичката си работа и се примъкна към доня Не Рижа, за да сподели с нея чашката животоспасяващо питие и ароматната пура smile3546
Василндооо, мислеше си тя, дебелеенето е заразно, мааааааа, аз като ти говорех на времето pregnant ето ти сега Grinning

# 7
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 784
...истината беше, че предната вечер доня Хуанита беше забърсала един ел. техник, за когото се надяваше да върже жиците на тока на хасиендата така, че да не плати нито един ват, камо ли сто.

# 8
  • Мнения: 5 468


Баба Нюниня, застана пред хасиендата с котката си в ръце, с надежда, че когато наборките спретнат Коледната трапеза и обсипят с лакомства масата, ще я поканят от състрадание при тях..., защото беше чула, че по Коледа стават чудеса Mr. Green.

# 9
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
...истината беше, че предната вечер доня Хуанита беше забърсала един ел. техник
-ИнжИнерните науки са сложни, ясно е, че ми е трябвала помощ  Blush изчерви се кокетно Хуанита.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 2 305
- Изчезнал е! Изчезнал е! - излетя една вечер от мазето доня Лилибонда. И докато се мъчеше да си поеме дъх и въртеше яростно очи към приятелките си, през главите им преминаваха интересни и не особено благоприлични подозрения кой е изчезнал.
- Ромът ми за коледните сладкиши! Няма гоооо! - ревна отново доня Лилибонда.- Скрих го! Покрих го! Съвсем в дъното на мазето зад щайгите го бях скътала и пак да изчезне! - оплакваше загубата си тя.
 Щом се посъвзе, очите й придобиха кървавия блясък на ловджийски пес, тръгнал по прясна следа. Започна да наобикаля останалите дони и да ги души.
- Хммм, странен аромат! - сопна се тя, като стигна до доня Дона.

# 11
  • Мнения: 3 740
- Малей, тез младИте страма нямат, - лицемерно се кахъреше доня Секстинда. - Хем дебелеят, хем пушат и пият. Ний 'га бяфме на по 70-80 гОдин, през ум не ний минавало таквози нящо. А пък да викаме помощници, пу-пу, опази боже! 'Сичко сами! С ей тез двете ръце всичко си правехме - и пране, и готвене, и деца!

# 12
  • Мнения: 25 441
- Долу ръцете от мъжа ми! Уруспия с уруспия такива! Ни тъй срам, ма! Я си виж мачкания лак по суратя! - развика се панически доня КакСилия и намести възмутено изхвръкналия от пазвата бюст. Нагласи си пенснето и се взря с късогледите си очи - Я, тоз не бил моя! Въх, Хуанито, извинявай!
- Малииии, Нерижа мръсницо, ти повниш ли га ти го пратих да ти сменя крушката къде илядо деветстен и балканската? Мчи той не се е връщал оттогаз, ма!  Shocked Я бързо признавай кво му стори на тоз хубавия чиляк? Двайсе деца имам от него, все пак, кАжи де го закОпа, че да ги пратя да му палнат по една свещ на татко си, ако ме разбираш какво искам да ти кажа?

# 13
  • София
  • Мнения: 1 105
Тук Хейялита започна да си подсвирква разсеяно и да се почесва дето не я сърби, защото не беше виновна Нерижата. През тези години и тя беше имала крушка за оправяне и един добър човек и беше помогнал. Е, разбира се след като беше помогнал и на други изпаднали в нужда жени.

# 14
  • Мнения: 3 091
ох, заради темпоралния форум напоследък - едно бисерно творчество отиде в небитието! а беше неповторимо Sad

Ето ви:
Един красив, предколедно слънчев ден на още по-слънчев кубински плаж. Всяка мисъл за снежинка беше ужасяваща като разрязване с горещ нож на килограм камамбер. Бррр. В далечината, с топуркане, свистене и облаци прах, едно НЕЩО несигурно се приближаваше към хасиендата.
На верандата, под дебелата сянка доня Дона и Доня Хейялитиня смучеха ожесточено тоткайли (разбирай коктейли) през сламка с фи 54 с две удължения. Очевидно беше, че се надпреварват коя ще изпие повече, поради което изобщо не дишаха и лицата им бяха добили нежно морав вид с елементи на задушаване.
Доня НеРижиня все още не беше разбрала къде се намира... Очевидно щеше да отнеме известно време.
Нещото, което доскоро топуркаше и вдигаше прах в далечината, вече бе започнало, уви, да добива някаква форма, заплашително търкаляйки се току до хасиендата. Откакто баба ви Ламелиндиня напълня изненадващо (не защото изяде 4 кг. Шоколадова торта, пълна с лешници, бадеми, карамел и карамелени бисквити) околовръз шмембо-коремната област, ходенето на два крака се оказа изключително неподходящо и трудоемко. Не след малки усилия, доня Ламелинда усвои до съвършенство ходенето лежейки, т.е. търкаляйки се – и сега се връщаше от успешен, но разточителен Хавански пазар.
- Само да съм чула да цвилите! Не ми се смейте! – гъргореше тя по посока на бясното кикотене, което идваше от хасиендата. Гледката определено си струваше и единственото, което един зрител можеше да направи – е да се предпази от удавяне с коктейл ром!

Общи условия

Активация на акаунт