Майска змейска приказка

  • 1 528
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 306
Майска змейска приказка

Летя си Никодим над села и паланки, та взе, че прелетя и над една малка полянка, оградена с малки ниски хълмчета. Мислеше си :”Тамън достатъчна за голямата ми опашка. Ще взема да поседна малко да отдъхна, че много път пролетях и крилата ми взеха да сдават багажа”.
Речено-сторено. Приземи се нашия славен герой на малката полянка. От многото летяне на високо му беше станало студено и той реши, че може да си накладе огън. Видя той в ъгъла на полянката една купчинка дръвца и главата, която отговаряше за огньопаленето влезе в действие.
Добре, обаче от висотата на змейското си достолепие, таз точно глава (падаше си малко късогледа) не беше различила, че таз купчина дърва не е просто купчина, ами колибка. Малка изтърбушена, но все пак колибка. В момента, в който от единия край взе да се надига пушек, от другия край настана една крамола, че късогледата огньопалеща глава взе да се пули и се надигна. Обърна се към другите си посестрими и рече: „Долу става нещо, ама нали недочувам и недовиждам, я вие проверете какво е.” Една от другите глави, която си падаше суперчуваща, супервиждаща и полиглотка, се наведе надолу да провери за какво иде реч.
Долу в ниското, при купчината дърва, която беше малка изтърбушена колибка, скачаха и врещяха две малки деца. Писъците им бяха на някакъв странен език, който след малко размишления полиглотката успя да разпознае, че е древнотевтонски с малко западно пропаднало диалектно звучене. В крайна сметка от виковете успя да схване следното:
-   Ей, ти змей-горянино! Да ни оставиш къщата намира! Кой си ти, че си позволяваш да палиш чужди имоти, а? За какъв се мислиш?
Никодим седна от изненада на земята. Ако се беше случило това преди няколко месеца сигурно щеше да повика братята си на помощ, но след толкова изпитания по пътя дотук, той успя само да се изненада. Ха-ха, някакви малчугани да му се репчат и да му налитат на бой, без грам страх от неговото змейско и многолетно, но все пак младежко достолепие. Ха-ха, змея започна да се търкаля по полянката наляво и надясно.
В това време малчуганите гледаха втрещени лудешкия танц на Никодим. Не бяха виждали никога през живота си змей, да не говорим, че някак си не можеха да си представят страшилище от този калибър да се тръшка от смях, да бълва огън и да им говори забравения от всички хора диалект.
Малките човечета бяха зарязани в гората от баща им, заради новата му жена – злата вещица, разплутата дебелана Брунхилда. Те успяха със собствени сили да се преборят за оцеляване в гората и сами си построиха къщичката, която в очите на Никодим изглеждаше на купчина сухи дървета за огрев (ама само в очите на късогледата огнедишаща глава). Фридолин и Каролина се казваха малчуганите и не помнеха вече колко време са изкарали в гората. Май им беше време да ходят на училище, ама от Херцогството наблизо не можеха да ги издирят, за да се научат на четмо и писмо.

# 1
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
..........Абонирам се......

# 2
  • Мнения: 11 306
След като му мина смешинския пристъп на Никодим, той реши като уважаващ себе си млад змей да помогне на малчуганите. Все пак им беше изгорил къщата, пък била тя и съборетина.
Събра сухи трупи от околността - все пак от горска местност се очаква да е пълно със сухи трупи, нали. Обгори сухите стърчащи клони, тъй като не разполагаше с ренде и накара дечурлигата да потърсят материал за свързка.  Те, съответно поназнайващи кое как става, хукнаха към близкото тресавище да събират папур и тръстика.
Набързо вдигнаха къщенце за чудо и приказ. Така е, като се хване на работа един малък, но вече сплотен отбор. Малчуганите се радваха и нямаха търпение да влязат да пренощуват в новия си дом.  Както се вика - всяко зло за добро.
Старата купчина, пфу, т.е. колибка, се превърна в един хубав лагерен огън, където седнали тримата, се разприказваха на сладка приказка и посрещнаха нощта.
Бавно и постепенно, изтощени от работа и преживелици, всички захъркаха, сгушени един в друг около гаснещия огън.

# 3
  • Мнения: 3 091
 Joy Joy Joy
абонирам се! НЕ знаех, че Никодим се е научил да лети!

# 4
  • Мнения: 11 306
Joy Joy Joy
абонирам се! НЕ знаех, че Никодим се е научил да лети!

Ами цели 4 месеца кво е правил, а! Joy
Днес следва продължение.
Но си търся все още съавтор.

# 5
# 6
  • Мнения: 11 306
В сладкия си сън нашите герои не забелязваха прииждащата беда.
Съгледвачите от кулите на замъка на Херцогството бяха забелязали прелитащия змей и мястото на неговото обитаване, бяха съобщили своевременно на Херцога, негово мръснишко Достолепие, който веднага прати потеря да му доведат този непознат натрапник, нарушител на спокойното и разрешено само за ястеби и орли високо въздушно пространство.

# 7
  • Мнения: 11 306
Унесени в сладък сън, Фридолин и Каролина сънуваха най-прекрасните си сънища от години насам. Топлината на огъня, мекотата на нежната майска вечер и сладкото прохъркване на Никодим им помагаха за целта. Толкова бяха щастливи, че не искаха да се събуждат. Бяха забравили какво значи да летиш насън, да хапваш на постлана трапеза от блюда и с прибори, да се въргаляш по чисти чаршафи и да плуваш в пухени завивки.
Съновното им щастие обаче не трая дълго.
С първите, облизващи небосклона, пурпурни лъчи на слънцето, се дочу далечна тупурдия. Това беше потерята на негово Мръснишко Достолепие Херцога. От толкова много несмазана ламарина по тях, нямаше начин да се промъкнат тихомълком до набедения престъпник.
Змеят размърда чуващата си глава и разтърка очи. Не можеше да разбере какво става и кой причинява тази шумотевица. Опита се да си надигне главата, но посестримите му все още спяха дълбок сън, особено злечуващата.  Тогава му хрумна идея. Прошепна в ушите на Фридолин и Каролина да станат и да погъделичкат другите му две глави. Децата, сънени и леко недоволни, станаха и се навряха под спящите глави и почнаха да драскат с цели ръце по люспите под брадите им. Чуващата глава ги беше посъветвала точно там да пипат, че това беше много потайното гъделичкаво място на змея. Нямаше и минута откак упражниха рано сутрин на гладно този тежък физически труд, защото не беше хич лесно да гъделичкаш змей, и сънливите глави на Никодим се надигнаха. Малчуганите се пльоснаха изтощени и почнаха да си мислят за закуските от сънищата им. Стомасите им вече стържеха от глад.

Последна редакция: пн, 27 ное 2006, 20:31 от Вечерница

# 8
  • Мнения: 1 006
 bowuu записвам се да я следя Wink

# 9
  • Димитровград
  • Мнения: 1 735
Записвам се и аз.

Общи условия

Активация на акаунт