До преди няколко дни живеех илюзията на щастлива майка и бременна жена, обичана от мъжа си. И изведнъж, като бомба от ясно синьо небе дойде новината: Мъж ми ме изоставя! Причината? Има друга!
Днес подписахме развода, след 6 месеца съм разведена. От петък съм самотна майка на 4 годишно дете и очакваща бебе след няколко седмици.
В шок съм, не ям, не спя, не пия... ни приемам ни предавам. До преди да подпиша развода таях тайна надежда, че мъж ми си прави лоша шега, че сънувам и ей сега ще се събудя от лош сън. Уви! Шегата е истина, развода реален. Самотна майка съм.
Страх ме е до такава степен, че треперя нон стоп. Не съм сигурна в това, ще мога ли да се оправя с всичко което ще се струпа над главата ми.
Днес влизам в болница (трябваше да вляза утре, но направиха компромис заради ситуацията ми) за изследвания поради високата ми кръвна захар. И утре ще съм отново тук.
Майка ми е при мен и се грижи за обърканата си дъщеря и неиния син. Трудно ни е... сега някак си странно ми е ясно всичко... очаквам отново да изпадна в мъгла. Надявам се в болницата ще ме разберат, по телефона ми казаха, че и хапче за сън ще ми дадът ако трябва. От петък на сам съм спала общо 6 часа...
И като последна тъпачка още се надявам мъж ми да проумее какво е направил и ситуацията в която ме е оставил и да се върне при нас. Готова съм да простя, да забравя, да се променя... за някой от вас сигурно съм изкукуригала... Така е. Но го обичам, има сума ти причини поради които го обичам... Знам, че някой от вас мислят, че е добре че се развеждаме, че заслужавам по-добър мъж... Е питам ви, би ли се намерил някой друг мъж за мене който би обичал и мен и моите деца като свои?
Не знам... тук може би не е мястото на тази тема... нека се премести където модератора види за добре.
Простете за обърканото... и аз съм объркана... но поне в момента ми е ясно всичко. А сутринта бях на дъното на кладенеца.
Благодаря ви, че ви има!
До скоро!