Да - голяма. Според мен разума трябва да е преди емоцията 
Друг е въпроса колко е труден баланса.. 
- Публикувана: 24 ноем. 2006, 17:43 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2006, 17:39 ч.
Проява на слабост ли е да тръшнеш вратата?
А според мен емоцията + разума би трябвало да са равнопоставени
Друг е въпроса колко е труден баланса.. 
По време на спор/скандал единият става, затръшва вратата и излиза навън.
Според вас това слабост ли е или липса на възпитание? Или пък магарешки инат? Или пък игра на "аз съм обиден"?
И как да реагира другата страна когато човека реши да се прибере?
Според вас това слабост ли е или липса на възпитание? Или пък магарешки инат? Или пък игра на "аз съм обиден"?
И как да реагира другата страна когато човека реши да се прибере?
Зависи от ситуацията:
- Ако аз тръшна вратата, то това е знак за дълбока обида и последен опит да докажа че съм права
- Ако половинката постъпи така е признак на слабост / и на яд голяма от негова страна/
Но , уви и в двата случая обективно погледнато е и слабост и липса на възпиутание......!
И инат може да е също, не пречи....
Наистина е по-добре да тръшнеш вратата и да излезеш, отколкото да кажеш нещо, за което ще съжаляваш и би наранил най- близкия си човек. Признавам, че съм го правила и после съм се чувствала по-добре. А и мъжът ми после е мек като памук. И на двамата ни е минало, премислили сме и сме спокойни! 
Сега да ви кажа аз.От скоро имам нова тактика.Досега тръшках,хвърлях и виках.От няколко дни ,просто излизам и не давамобяснение,не вдигам и мобити като ме търси.Просто мълча,направо откача.Аз по принцип съм много приказлива и сега като млъкна...........Какво са ми виновни вратите или комшиите да ме слушат?Циркът свърши.Антракт....
Ами да ви кажа че човека тръшкащ вратите се върна, ни лук ял ни лук мирисал.
Даже много любвеобилен.
При което естествено си мислиш че е преосмислил нещата и е застанал на твоето мнение.
Но, не би.
Един ден по-късно разбирам че той все пак ще си направи това което си е решил и заради което сме се скарали. Само че тази тема изобщо не се коментира. Като че ли не е било и не съществува проблем.
Какво да правя? Много ми е болно и обидно. Ако повдигна темата отново ще стане скандал. А не мога да приема неговото решение.
Извинявайте, сигурно звучи объркано, но много съм афектирана сега.
Даже много любвеобилен.
При което естествено си мислиш че е преосмислил нещата и е застанал на твоето мнение.
Но, не би.
Един ден по-късно разбирам че той все пак ще си направи това което си е решил и заради което сме се скарали. Само че тази тема изобщо не се коментира. Като че ли не е било и не съществува проблем.
Какво да правя? Много ми е болно и обидно. Ако повдигна темата отново ще стане скандал. А не мога да приема неговото решение.
Извинявайте, сигурно звучи объркано, но много съм афектирана сега.
Правя го доста често за съжаление...Приятелят ми много се дразни и крещи след мен "Да, много е лесно да тръшнеш вратата и да си тръгнеш!"
Може да е прав, но не разбира че го правя от безсилие и яд, защото с него сме големи инати и като спорим около нас е взривоопасно. Затова предпочитам да се оттегля замалко, да блъсна една-две врати, да изпуша една цигара...Накратко да събера мислите си и да се опитам да завърша разговора спокойно и без повече напрежение и ярост.
Е, и той е тряскал вратата...Абе, като се замисля големи сме идиоти понякога
Може да е прав, но не разбира че го правя от безсилие и яд, защото с него сме големи инати и като спорим около нас е взривоопасно. Затова предпочитам да се оттегля замалко, да блъсна една-две врати, да изпуша една цигара...Накратко да събера мислите си и да се опитам да завърша разговора спокойно и без повече напрежение и ярост.
Е, и той е тряскал вратата...Абе, като се замисля големи сме идиоти понякога
Ами да ви кажа че човека тръшкащ вратите се върна, ни лук ял ни лук мирисал.
Даже много любвеобилен.
При което естествено си мислиш че е преосмислил нещата и е застанал на твоето мнение.
Но, не би.
Един ден по-късно разбирам че той все пак ще си направи това което си е решил и заради което сме се скарали. Само че тази тема изобщо не се коментира. Като че ли не е било и не съществува проблем.
Какво да правя? Много ми е болно и обидно. Ако повдигна темата отново ще стане скандал. А не мога да приема неговото решение.
Извинявайте, сигурно звучи объркано, но много съм афектирана сега.
Даже много любвеобилен.
При което естествено си мислиш че е преосмислил нещата и е застанал на твоето мнение.
Но, не би.
Един ден по-късно разбирам че той все пак ще си направи това което си е решил и заради което сме се скарали. Само че тази тема изобщо не се коментира. Като че ли не е било и не съществува проблем.
Какво да правя? Много ми е болно и обидно. Ако повдигна темата отново ще стане скандал. А не мога да приема неговото решение.
Извинявайте, сигурно звучи объркано, но много съм афектирана сега.
Мълчанието е винаги грешка. Зависи обаче КОГА и КАК се говори.
Мога ли да ти дам една идея? Спретни хубава трапеза някоя вечер, когато сте сами, сипете си по питие - ако обичате така, и на спокойствие поговори със съпруга си по темите, които те вълнуват. Без нерви, без драми. Това е начина, макар винаги да има риск от избухване.
Да не те отчайвам, но подобен темперамент трудно се обуздава.
, освен ако той сам не установи необходимост да се бори със себе си, след като е допуснал същностни грешки. Търпението трябва да дойде от теб...
Не да бъдеш мекотело, а да бъдеш порасналата във връзката ви.
какво значи слабост ? едва ли има характеристика за това, която е миродавна за всички. Тръшкането на вратата, както момичетата са го казали може и да е от яд и от безсилие и от нерви и от страх..нормални човешки реакции. На мен ми се е случвало и да тръшкам вратата и да ми я тръшнат.В случая който си описала ми се струва, че я е тръшнал за да прекрати разговор в който така или иначе и след неговото продължение е щял да си направи това, което си е наумил. Не знам за какво става дума, не го оправдавам, нито упреквам.Колкото и да се старае човек да използва разума си преди всичко, все някога се случва да реагира емоционално...по скоро бих си направила труда да анализирам какво го е накарало да реагира така, а не да се ядосвам на самата реакция
Ами да ви кажа че човека тръшкащ вратите се върна, ни лук ял ни лук мирисал.
Даже много любвеобилен.
При което естествено си мислиш че е преосмислил нещата и е застанал на твоето мнение.
Но, не би.
Един ден по-късно разбирам че той все пак ще си направи това което си е решил и заради което сме се скарали. Само че тази тема изобщо не се коментира. Като че ли не е било и не съществува проблем.
Какво да правя? Много ми е болно и обидно. Ако повдигна темата отново ще стане скандал. А не мога да приема неговото решение.
Извинявайте, сигурно звучи объркано, но много съм афектирана сега.
Даже много любвеобилен.
При което естествено си мислиш че е преосмислил нещата и е застанал на твоето мнение.
Но, не би.
Един ден по-късно разбирам че той все пак ще си направи това което си е решил и заради което сме се скарали. Само че тази тема изобщо не се коментира. Като че ли не е било и не съществува проблем.
Какво да правя? Много ми е болно и обидно. Ако повдигна темата отново ще стане скандал. А не мога да приема неговото решение.
Извинявайте, сигурно звучи объркано, но много съм афектирана сега.
Действай. Явно с приказки с този точно човек за този точно проблем поне, не става. Не знам какво точно да направиш, но направи нещо, което ще го провокира, не нещо на инат, но шокиращо. И не говори по този въпрос, по други - да, дръж се "нормално", както и той. Може в един м омент той да подхвърли и да започне темата, не влизай в това блато.
Но, все пак, не знам какъв ви е точно проблемът, аз говоря от личния си опит, просто предложение да си помислиш.
Успех и на двама ви, да намерите такова решение, което да удовлетвори и двамата!
Много бих желала да тръшкам врати ,но при мен е това че искам да си излея гнева и тогава всичко останало, но определено според мен това е проява на яд за нещо , понякога е по добре да трушне вратата отколкото да изречеш неща за които по късно може би ще съжеляваш, ама пък много олеква да знаете
Не бих казала, че е слабост, по скоро са нерви.
Ядосан си, излизаш, поразходиш се или изпушиш една цигара и ти минава.
През това време и двамата сте преусмислили нещата и следва нормалният разговор
Ядосан си, излизаш, поразходиш се или изпушиш една цигара и ти минава.
През това време и двамата сте преусмислили нещата и следва нормалният разговор
Съгласна съм
Даже може да се интерпретира като желание за помирение. Аз съм сангвиник - избухвам, след което забравям и ми минава. Когато виждам, че нещата не вървят на добре предпочитам да се изнеса, отколкото да продължа да влошавам нещата.