Панахида - някой правил ли е?

Като начало - смени черквата.
Равнение - така се нарича панахидата за 40 дни от смъртта, се прави ТОЧНО на деня. Всички последващи панахиди може да се направят в съботата преди деня, в който се навършва годишнината, но тази - не.
Трябва да се отиде на гробищата предварително, да се изравни гроба, в някои краища на страната се прави бордюр от цветя и чимшир.
Традиционното, което се приготвя за помена, е питка /от 40 парченца/, варено жито, мед, вода, вино, свещи, цветя. Приготвят се или се купуват готови дребни соленки, сладки, за раздаване. Добре е да се има предвид, че през време на пост /като сега/ тези храни трябва да са постни, без животинска мазнина, яйца и мляко. има дни, в които по изключение може да се поднесе риба. По принцип на панахида не е приемливо да се раздава свинско месо.
Голямата свещ от опелото, ако е правено, се взема, за да догори на равнението на гроба. Канят се близки,може да се отпечатат некролози, в които е добре да се посочи денят, часът и мястото на панахидата.
Равнението се отслужва на гроба, в последствие панахидите, при лошо време може да се правят и в черква.
За купуването: щом си от София, можеш да купиш готово жито от магазинчето при Централни гробища - вдясно преди входа. Продава се заедно с пудра захар, която се слага непосредствено преди да започне требата, защото оводнява житото. Там продават и дребни соленки, сладки, пластмасова посуда, която също ще ти е нужна /чинийки, чашки, лъжички/. Само трябва да си сигурна, че са постни храните, които продават.
Добре е да се носи покривка, която да се постеле на гроба и върху нея да се подредят нещата, за които писах по-горе - питката, житото, виното и пр. Удобно, практично е, ако имаш подръка малки найлонови пликчета, в които да сложиш чинийката на всеки, на когото ще подадеш от осветените храни. Но може да се ползва и салфетка за целта.
Всичко това, че и повече, би трябвало да получиш като информация от свещеника, когото ще поканиш да отслужи требата. От опит - помоли го да ти даде номера на мобилния си телефон, ако има такъв. Може да се наложи да се търсите и насочвате, докато намери гроба. Възможно е, за съжаление, и да забрави, и да трябва да бъде извикан спешно.


Това е, което аз знам и за което се сещам.

Много благодаря. 
Имам още няколко въпроса:
На погребението гробарите ми бутнаха телефон за равнението и ми казаха, че се правело към 37-38 ден, така ли е? Ако е така, нали свещта трябва да догори на 40-я ден?
Колко човека е прието да се канят - само роднини или и приятели на покойника?
В черквата ли се раздават нещата и ако е така предварително ли трябва да са подготвени в чинийки или се прави на място?
А на равнението на гроба освен вино друго трябва ли да се носи?

Това, което аз съм правила, ти го написах по-горе. Всичко се носи на гроба, раздава се там, на място, след като свещеникът отслужи требата. Добре е също на едно листче да си написала имената - на покойника, за който се прави равнението, и на други ваши роднини - покойници, за които се сетиш, за да ги спомене свещеникът по време на молитвите /на него ще му го дадеш, преди да започне/.
Равнението се прави ТОЧНО на четиридесетия ден от смъртта, и каквото и да са ти казали гробарите, е било, за да ги потърсиш ден-два по-рано да изравнят гроба. Това можеш да го свършиш и ти самата, заедно с някой приятел, а може и да им се обадиш и да помолиш да го направят срещу заплащане /което да последва извършването на услугата и ти да видиш с очите си какво са свършили/.
За броя на поканените не се сещам да има нещо, което трябва да се спази. Близки, роднини, приятели...Можеш да им се обадиш по телефона и да ги поканиш лично, защото е напълно възможно да не успеят да прочетат некролог и да не разберат кога и къде. Но там, на място, и непознат човек да се приближи и да се присъедини към хората, не го връщай, не му прави забележка. Всеки може да отиде на такава треба. Понакога това е дори някой гладен бездомник, но пък какво по-хубаво от това да подадеш парченце хляб на гладния, за спомен на една човешка душа?
Хубаво е също до 40-тия ден да дадеш на близък човек някаква дрешка, по-новичка, която е била на покойника. Или пък да купиш такава, да я наречеш в негова памет и пак да я подариш на много близък нему човек.
За предварителното подготвяне на чинийки - и това съм правила - по-лесно е за самото раздаване, че няма да има суетене. Но е възможно и на място да слагаш от нещата, особено ако няма да има повече от 15 човека. На такива места и при такива събития не се бърза, така че всички ще те изчакат да им подадеш. Най-напред трябва да зачетеш свещеника, да му подадеш на него. При поднасянето е добре да се казва :"Бог да го прости" /за покойника/, т. е. не просто да тикваш на хората в ръцете раздавката, а придружено с тези думички.
Добре е да не забравиш да вземеш кибрит, запалка, тирбушон, малка лъжичка /за житото и меда/.
А още по-хубаво - да си направиш списък, по който, преди да тръгнеш за панахидата, да отметнеш дали си взела всичко необходимо.

Много ти благодаря 

Пак заповядай - с въпроси за хубави събития, по възможност. Но и за тези трябват хора...живот 

баба ми и дядо ми починаха миналата година в разстояние на по-малко от три месеца. никога не се бяха разделяли милите... това са най-близките хора, които съм губила и още не вярвам, че ги няма.

с майка ми се разбрахме, че панахиди и т.н. няма да правим. тя понякога носи цветя на гроба им. аз не знам дали бих отишла пак там... в мъката си и двете решихме, че за баба и дядо е било важно отношението ни, докато бяхме заедно. сега вече нищо няма значение. има неща, които не успях да им (по)кажа, въпроси, които никога не им зададох. това ми тежи много, но не вярвам нещо да може да се промени. не виждам смисъл от панахидите и церемониите, те не връщат хората, не намаляват мъката и не носят полза за никого... а, и няма значение какво ще кажат хората...

А замисляла ли си се, Янита, дали душите им нямат потребност от молитвата? Защото не случайно панахидата не се нарича церемония...
Когато правя панахиди за моите обични близки /при моя съпруг е по същия начин/, обикновено отиваме само с него, най-много с още 1-2 близки роднини или приятели. Но се е случвало да бъдем само двамата и свещеника. Сняг може да вали, дъжд, вятър да брули. Дали го правим заради хората?
Но наистина е въпрос на лични разбирания.
Без да се страхувам, че ще прозвучи мистично или дори смешно, че ти кажа следното: може би след шестата или седмата година от смъртта на дядо ми бях решила, че няма да правя панахида, бях го казала в себе си ден преди деня, в който той почина. А нямаше кой друг да го стори - единствената му дъщеря - майка ми, също почина, три години след него, майка й - баба ми, с която живеехме, не беше в състояние да направи панахидата сама /не излизаше извън дома ни, трудно се придвижваше/. Трябва да ти кажа, че съня, който последва в нощта преди деня, в който аз убедено нямаше да направя панахидата, и в който сън беше последната ми среща с моя обичен дядо, ще го помня, докато дишам.
Момичето попита и аз отговорих подробно, защото помня колко трудно ми беше на мен самата да започна да правя тези неща, едва навършила пълнолетие. Не знам тя на каква възраст е, но колкото и голям да е човек, когато за пръв път се докосне до смъртта, преходът към живота не е лесен.

Не мислех да отговарям, но тъй като темата отново се качи ще го направя.
Не ми пука какво ще кажат хората. Не ме интересува фасадата.
40-ят ден било погребението на душата.
Просто съм длъжна да го направя, за себе си и за НЕГО.
Изглежда, че действително, от страни погледнато нещата са едни, но когато опре ножът до кокъла изглеждат съвсем други.

Karimma, виждам, че вече е трябвало да минеш през тази част от живота... Искам да те питам и аз нещо. Става въпрос за Св.Литургия за упокой. Когато татко почина отидох в църквата, за да помоля да го поменават в нея. Сега сестра ми настоява да отида да до впишат отново... следващата седмица ще правим 40 дена. Обясни ми, ако знаеш повечко, как и какво е добре да се направи... Сигурна съм, че това, което правим тук татко вижда или усеща по някакъв начин и така му помагаме там в тъмното...

Душата не умира, Соларис. Тя си отива от физическия ни свят. На 40-тия ден става този преход и затова е много важно равнението да се направи точно на този ден.
Всичко останало е според разбиранията и възможностите ни.
идеята на панахидата е, от една страна, да бъде прочетена подходящата молитва за успокоение на душата на починалия, а от друга - да бъде споменат с добро /затова се подава, затова и, като се приеме подаденото, обикновено се казва: "Да му се види", "Да му се намери"/.

Перличка, уви, три пъти досега съм изпращала Отвъд - най-близките си хора.
Това, за което говориш, може да се направи във всяка черква или манастир - да се запише името му да бъде споменавано по време на светата Литургия, за успокоение на душата му. И за успокояване на нашата мъка - те не са на тъмно, повярвай ми.
Това, което се прави, е да се отиде в храма, да се запише името, за какъв период от време - може да бъде за 40 дни, може да бъде за месец или дори за година напред. По-нататък във времето може да се записва преди големи празници. Заплаща се някаква минимална такса, но колкоточно - не помня, не съм записвала скоро имена по този начин.

До колкото знам на 40-я ден се раздават и някакви лични вещи на починалия (за да може пак да си ги ползва) както и някаква посуда, чиния, чаша, кана и др. който казват че също ще ползва.

Лапсус лингве. Искрено се надявам да е така.

И аз...не съм привърженик на мисълта, че идваме от нищото и отиваме пак там. Това обезсмисля съществуването ни. Но е друга тема